За отношенията между САЩ, Китай и Русия

В светлината на първите действия на новия президент на САЩ, публикуваме няколко цитата от анализи на Георги Константинов от времето на предишния му мандат. Геостратегическата обстановка не е много по-различна от тогавашната. Изглежда посоката на движение ще се запази и при новия мандат на американския президент, но скоростта на промените ще се ускори.

За „кожата на мечката“, април 2016

Още по-важна за Вашингтон е Евразийската му стратегия, чиято главна цел е присъединяване на Русия и останалите късове от някогашната „Империя на злото“ към НАТО и „атлантическата общност“ (САЩ и ЕС) и превръщането им в щит срещу северната граница на Китай.
Съдейки по Украинския и Близкоизточния „детайл“, след анализ на разгръщащите се там и зад кулисите събития, можем да заключим, че „Евразийската стратегия“ на САЩ е определяща за настоящата им дипломация, разузнавателна дейност и военна политика.
Руската армия по мнението на военните експерти не е в състояние да води една продължителна и изтощителна локална война (някога ги наричаха войни със слаб интензитет) далече от границите си. По всичко изглежда, че тя не е в състояние да воюва и срещу по-слаб противник в съседство, както показа прекъснатата на полупът агресия срещу Украйна.
…
Доведена до ръба на голямата война, путинова Русия има два възможни хода:
I. Малко вероятният, за да не кажа невъзможен, военен избор, при което военните действия биха продължили и на руска територия. Според мнението на военните експерти, в една класическа война срещу НАТО, руската армия не би могла да устои повече от две седмици. Заплахите или намеците на Путин и неговите военни по повод възможна термоядрена война, трябва да се разглеждат само като несполучлив шантаж и желание да се спечели психологическата война срещу далече превъзхождащ във военно, икономическо и финансово отношение противник. (Защото тези, които се женят за млади хубавици и трупат милиарди, използвайки служебното си положение, не са камикадзета. Те са много далече от Гай Муций Сцевола или от Шекспировия Макбет, който предпочитал „да умре с броня на гърдите“.)
Но, ако въпреки всичко, бъде избрана войната, Русия най-вероятно ще има съдбата на Полша от септември 1939 година (началото Втората световна война): докато НАТО води своята двуседмична война, Китай ще окупира Сибир, с което ще бъде завършена най-голямата подялба в световната история.
II. Най-вероятна обаче е „мирната“ капитулация на Москва и подаване на молба за членство в Алианса (с или без Путин, но „със скимтене“ – по израза на Каспар Уайнбъргър – военен министър на САЩ в администрацията на Рейгън) или разпад на Руската „федерация“, както това се случи със СССР след 1989 година.
Какви могат да бъдат развитието и последиците на всеки от сценариите?
И в трите случая – на война, на „мирно“ включване на Русия в НАТО или на разпад на РФ и последователно настаняване на САЩ и съюзниците им в „40-те независими републики“, наследници на „Федерацията“, двете главни действащи лица (НАТО със САЩ и Китай с неговите евентуални съюзници) ще имат обща граница било по Урал по протежение на 2500 км, било по днешната сухоземна руско-китайска граница + тази по реките Амур и Усури (общо 4200 км) и Монголия.

Отпред „такова“, отзад „онакова“, април 2017

…Курсът към превъоръжаване на китайската армия заслужава отделна статия, но задълбоченият анализ показва, че Поднебесната се приготовлява за война по-скоро по суша, отколкото по море и въздух. Мечката и нейната кожа може още да са в гората, но географията ясно показва поне къде е гората.
На този фон не звучат никак убедително успокоенията на руското ръководство, че Китай инсталирал балистичните си ракети върху своята „суверенна“ територия, нито фактът, че между Москва и Пекин имало „неформално“ военно съглашение. Успокоения, внушавани от друг политически експерт – Андрей Бузаров.
На Русия не остава нищо друго, освен да наблюдава и дори да помага на Китай да укрепва военните си позиции с надеждата, че тази мощ ще бъде насочена към главния им враг – САЩ. В тази посока са и преждевременните радости по повод избора на Тръмп, когото един от ръководителите на Хизбула нарича „идиотът в Белия дом“. Разочарованието и съкрушението ще бъдат невероятни, когато в Кремъл усетят, че докато са полагали усилия да отслабят САЩ в стремежа да се наредят сред световните лидери, Китай отдавна е хвърлил око не само на руския Далечен Изток, който вече е окупиран икономически и демографски от китайците, но и че планомерно и последователно поглъща азиатското „постсъветско пространство“ и в последна сметка – европейската част на т. нар. Руска Федерация.
С оглед на тази си стратегическа цел, Поднебесната империя е заинтересована от отслабването на Русия, която китайците схващат и като главен аванпост против САЩ. Затова, от една страна Китай ще продължава своята експанзия в руското пространство, но от друга ще я поддържа като един от основните противници на Америка, сдържащ прекомерните ѝ аспирации. В случая Пекин се ръководи от древната източна мъдрост: Стой на брега на реката и чакай да изплува трупът на врага. Прочее и „западната мъдрост“ на т. нар. Атлантическа общност не е много по-различна – новата администрация във Вашингтон ще положи немалко усилия да превърне Русия в щит срещу „жълтата опасност“, като вече „експертите“ са изчислили, че евентуалните бъдещи военни операции срещу Поднебесната ще ѝ струват „поне“ 50 милиона руски трупа. Бжежински допълва, че „при така създалата се международна обстановка“, геостратегическите апетити на свръх-силите и съотношението на мощностите, на Москва не остава друг избор.
Средна Азия е един от регионите с висок риск от военни конфликти. Както се убедихме, картите се разбъркват и играта става много по-сложна. Тепърва предстоят задкулисни преговори и приготовления на бъдещите съюзи и коалиции, преди да се вдигне завесата за премиерата на всемирната трагедия. Това ще става все по-ясно в недалечно бъдеще. Засега, в заключение можем да кажем „само“: Както САЩ и ЕС „изядоха“ европейската част от „Империята на Злото“ (с нейния „Преден двор от народните демокрации“ и европейските „съветски“ републики като балтийските, задкавказките и Украйна), така Китай е на път да доизяде азиатските „съветски“ републики на Империята и постепенно, на части, Далечния Изток и Сибир до Урал… на първо време.

Явлението „Тръмп“, февруари 2017

Защо тогава американският плутократичен елит избра Тръмп? Няма какво да се правим на идиоти – в днешните САЩ е смешно да се говори за свободни избори. Изборът на Тръмп за президент би бил невъзможен без одобрението и поддръжката на финансово-корпоративните елити и военно-промишления комплекс на САЩ. Тук нищо (включително и най-вече изборите на президент, на Конгрес, губернатори и т. н.) не става против волята и парите на тези „елити“. Тогава? Като че ли остава „немирната възможност“ за спасение на „най-добрия от всички възможни светове“?
Моята хипотеза е, че при така създалото се международно и вътрешно положение, американският естаблишмънт е стигнал до заключение, че през следващите четири години или максимум два мандата изтича последният срок за една победоносна превантивна война на САЩ срещу главния им конкурент в борбата за световно господство – Китай, поради което властващата американска плутокрация избързва да оправи отношенията си с Русия, на която гледа като на аванпост на „атлантическата общност“ в нея – от тук и ключът за разбиране на „изненадващия избор“ на Тръмп.
На Тръмп американският елит възнамерява да възложи осъществяването на плана „Б“ за подготовка на САЩ за нова война за световно „лидерство“, което бе разклатено през близо тридесетилетното управление на предишните четирима наематели на „Белия дом“ (Буш I, Клинтън, Буш II и Обама).
Зад този план някои казват, че стои отново вездесъщият стратег на външната политика на Америка Збигнев Бжежински. Той бил предложил още през лятото на 2015 година скандалния милиардер за президент на САЩ, с цел да разтрогне един почти фатален за тях алианс на Русия с Китай.
Другият знаменит стратег на Америка Хенри Кисинджър, имайки предвид изпробваната през Втората световна война тактика, формулира същата задача така: „Да се сключи съюз с по-слабия противник от двама смъртни врагове“, Русия, за да се изолира (и ако е възможно ликвидира) по-силният – Китай.
От тук и всевъзможните обещания на Тръмп по време на неговото предизборно шоу, адресирани към Путин за едно бъдещо нормализиране на отношенията, включително признаване на анексирането на Крим, отмяна на санкциите и сътрудничество в „борбата с ислямския тероризъм“ в Сирия (и навсякъде където има… петрол).