Бих предпочел революционния интернационализъм

Продължение на по-миналата статия. Отговор на Бил Бийч на статията на Уейн Прайс „Трябва ли анархистите да защитават Украйна? Отговор към Бил Бийч“ в списание „Черно знаме“ от есента на 2024, том 4.

Борбата за класово и лично освобождение не може да се сравнява с националните конфликти. Функцията на безличната държава е да пропилява човешки животи във войната, а на висшата класа – да смята по-низшите хора за излишни; следователно всяка война на националната държава винаги има жесток характер сама по себе си. […] В сравнение с други конфликти, социалното освобождение е най-трудно постижимо от всички, а националното освобождение е само отклонение. Защото класовата борба предполага не само колективни действия, но и разрушаването на онази последователност от събития, вкоренена в нашето общество, като заповедите и подчинението. Всяка форма на социален протест може да бъде полезна като опит за разрушаване на тази последователност, която изсмуква жизнените сили на човечеството и дава възможност на малцина да управляват мнозинството.

Stuart Christie и Albert Meltzer в The Floodgates of Anarchy

За тези, които четат страниците на „Черно знаме“, ще стане ясно от отговора на Уейн Прайс на моето есе „Война срещу анархизма“, че неговата арогантност може да се сравнява единствено с невежеството му.¹ Трудно е да се дискутира с човек, който е напълно отдаден на това да остане невеж и който упорито избягва всякакво обсъждане на конкретни въпроси, като се оттегля в абстрактни лозунги и идеалистични позиции. В отговор на многобройните факти, които представям, и на 48-те бележки под линия Уейн Прайс предлага едно изтъркано позоваване към Бакунин, една косвена препратка към украинския антисемитизъм (за да спори с аргумент, който не съм изтъкнал) и едно позоваване към СЕБЕ СИ, Уейн Прайс. Той също така дава и една накъсана история на украинската борба за национално самоопределение, която е колкото неясна, толкова и емоционална. И прави необоснованото твърдение, че Нестор Махно е бил националист. Ясно е, че Прайс и натополитанците² се чувстват много по-удобно в замайващите висини на абстрактния, аисторически, нефактологичен идеализъм, отколкото в кръвта на украинските окопи или в реалната политика на междуимперския конфликт. Или реалностите на класовата борба.

Тъй като не смее да се докосне до фактите, Прайс спори с такива, които не съм изложил, като например, че Украйна е огнище на антисемитизъм, че подкрепям руското мнение, че Украйна няма право да съществува, или че по-малкото зло в този конфликт би било да се подкрепи руският империализъм срещу НАТО. Нито една от тези позиции не е моя, така че няма нужда да ги защитавам. Това, с което Прайс не иска и не може да се ангажира, са тезите, които излагам: за произхода и причините за войната, за характера и хода ѝ, за настоящите ѝ реалности.

Ще коментирам няколко от аргументите на Прайс, преди да очертая колкото се може по-точно идеологическите различия между натополитно-защитническо-националистическата позиция, от една страна, и антимилитаристично-пораженско-интернационалистическата позиция, от друга. За тези, които искат да прескочат към обобщението, вижте последния дял по-долу.

Последният кръстоносен поход

Нека да започнем с въпроса за антисемитизма, тъй като той е често срещан и представлява интерес. Освен това си заслужава да бъде разгледан, тъй като Уейн Прайс си направи труда да го въведе в дебата. Като се има предвид, че през последната година чухме най-чудовищно гротескни империалистически и расистки оправдания на ционизма, прикрити с обвинения в антисемитизъм, съм силно поласкан, че Прайс избира да управдае Украйна, която по всичко личи, че е световен шампион по въоръжен хитлеристки и бандеровски фолклор.

Основната версия на украинските националисти и натополитанци е, че самият Зеленски е евреин, така че антисемитизмът не може да бъде влиятелна сила в Украйна. В това има толкова малко истина, колкото и в това, че Обама е сложил край на расизма, както и ще признае всеки, който проявява дори елементарен интерес към фактите. Как обаче да си обясним факта, че този еврейски президент ръкопляскаше на Ярослав Хунка, истински украински нацист от времето на Втората световна война? Простата причина е, че основният враг на украинския фашизъм е руското. Затова той може да отложи еврейския въпрос, докато Украйна не се справи с Русия и руските малцинства – това е същото принципно отлагане, което проповядва Уейн Прайс: защитавайте нацията, а революцията идва след това.

Но докато Прайс е щастлив да си остане клавиатурен войн, кръвожадният батальон „Азов“ обикаля Европа (минитурнето му през 2024 г. получи доста отпор по пътя си), разпространявайки своите блестящи идеи и създавайки връзки със сходно-мислещи хора и групи. Неговият основател Билецки прочуто заяви, че националната цел на Украйна е „да поведе белите раси по света в един последен кръстоносен поход… срещу водените от семити подчовеци“.³ Това очарователно момче беше ултрас на Майдана, после фашистки паравоенен в Донбас (обучен от НАТО как да борави с гранатомети и други американски оръжия) и накрая се издигна до депутат в украинския парламент. Той е само един от цялата плеяда гадове, които обитават украинските държавни и парадържавни формации. За тези, които искат да проследят дълбоките течения на украинския фашизъм, бих посочил двата блога на Мос Робсън: Bandera Lobby Blog и Ukes, Kooks and Spooks. Там можете да прочетете как неонацисти обучават украинската президентска бригада, а нейният главен инструктор нарича украинците роби, които трябва да бъдат въоръжени. За нацисткото езичество в Украйна. За това, че нацистите от Азовска област посещават щаба на НАТО. За отричането на Холокоста. За украинските нацистки паравоенни формирования, които нахлуват в Русия. И т.н. и т.н.

С риск да се повторя, искам да подчертая, че моята гледна точка не е, че всички украинци са нацисти или че Украйна е нацистка държава. Това, което искам да кажа, е, че украинските фашисти играят твърде голяма роля в оформянето на украинския национален проект, че те са пряко замесени в някои от най-тежките прояви на насилие по време на гражданската война и че продължават да бъдат острие срещу всичко руско. Те са най-острият инструмент на американския империализъм, защото омразата им към Русия и всичко руско е маниакална. Да се отрича размерът на този проблем (както прави Прайс) означава да се отрича, че тези хора са били подкрепяни от правителствата след Майдана и от натовските спонсори на марионетната война с Русия. Това означава също така да се отрече една от причините за войната: Русия отказва да приеме един благоприятен за фашистите режим в Украйна. Всеки режим, който реабилитира фашистите от Втората световна война⁴, който включва нацисти в своите държавни и военни структури, е неприемлив за руската държава, това е прост факт. Особено ако те ще бъдат въоръжени с оръжия на НАТО и ще могат да се превърнат в станция за ядрени ракети. Но тъй като не ни е позволено да разберем мотивите на руската държава, можем да приемем само натополитния анализ на причините, поради които Русия нахлу (да заличи Украйна!). Следователно Путин е Хитлер и това е космическа борба на живот и смърт, по която не може да има дебат. Трябва да изоставим всички принципи в борбата срещу руския фашизъм и да защитим украинската държава. Истината е много по-мръсна и неприятна: Украйна е инструмент, а всеки инструмент трябва да се поддържа остър.

Заключението, което трябва да направим, е точно обратното на това на Уейн Прайс. Той смята, че като омаловажаваме фашисткия проблем в Украйна, отказваме да играем в полза на руснаците и подкрепяме „демократичната“ украинска държава, която трябва да бъде защитавана от империалистическа инвазия. Точно обратното, като анархисти ние трябва да се противопоставим на фашизма, защото той е враг на всички либертариански принципи, защото е най-острата проява на национализма (и неговата плачевна жертвоготовност), защото е пропит с милитаризъм и фантазии за расова чистота.⁵ Той е и триумф на капитализма и интересите на капитала. Украинските олигарси Игор Коломойски и Сергий Тарута финансират батальона „Азов“ (и други паравоенни организации) с цел да не допуснат руските олигарси. Техният патриотизъм не се простира до защита от американския/европейския капитал, например „банката за възстановяване на Украйна“, която е създадена от BlackRock и JPMorgan Chase, за да изкупи евтино страната и да уреди концесии за извличане на богатството ѝ. Компрометираме себе си като анархисти, компрометираме всичко добро в Украйна и даваме на руската държава легитимна линия на атака, като даваме на украинския фашизъм свободен терен.⁶

Опасността от позицията на Уейн Прайс, който се застъпва за защита на нацията, се крие в схващането, че има добър национализъм и добра държава, които просто и естествено се появяват в резултат на противопоставянето на нашественика и окупатора. Тъй като самоопределението можело да бъде постигнато и артикулирано само чрез нацията и тъй като самоопределението предшествало анархистката революция/освобождение, анархизмът трябвало да бъде отложен, докато не бъде осигурено ясно, необезпокоявано национално пространство. Пълното сливане на държава и нация е нещо, което подминава Прайс. Той е анархист, ангажиран с укрепването на държавата, само за да я събори. И той е готов да измени на принципите си – или чрез сътрудничество с държавата, или чрез сътрудничество с нацистите, като се присъедини към бригади, контролирани от НАТО, години наред, докато Русия не бъде победена (каквото и да означава това, тъй като Русия притежава най-големия ядрен арсенал в света). Тогава той ще се изяви като анархиста, какъвто е, и (господи!) ще покаже на украинската управляваща класа от какво е направен. Само че няма да го направи, защото е клавиатурен войн, а украинците и анархистите ще умират вместо него.

Отечеството на богатите

При обсъждането на „националния въпрос“ и проблемите на самоопределението Роза Люксембург се оказва по-голям анархист от Уейн Прайс и неговия цитат от Бакунин. Нейната брошура от 1909 г. смело заявява:

С една дума, формулата „право на национално самоопределение“ по същество не е политическа и дискусионна точка по въпроса за националността, а само средство за избягване на този въпрос.⁷

Люксембург се придържа към класовата борба и отказва да бъде заслепена от плаващите понятия за свобода и самоопределение. Нацията е инструмент на класовото господство, националните права се определят от управляващата класа и се изразяват чрез интересите на управляващата класа, които са за сметка на работническата класа. Казано по-просто: „В класовото общество „нацията“ като хомогенна социално-политическа единица не съществува.“⁸

И в пикантна реплика към анархистите тя защитава класовата борба:

В този случай, както и в много други, анархизмът, предполагаемият антагонист на буржоазния либерализъм, се оказа негово достойно дете. Анархизмът, с характерната си „революционна“ сериозност, прие за чиста монета фразеологията на либералната идеология и, подобно на последната, показа единствено презрение към историческото и социално съдържание на националната държава, която той не определя като нищо друго освен като въплъщение на „свободата“, „волята на народа“ и други подобни празни думи.⁹

Ако предпочитате това да бъде изказано в анархистки дух, можем да се обърнем към Рудолф Рокер в неговата голяма книга „Национализъм и култура“ (1933 г.) – съдържанието е в общи линии същото:

Следователно е напълно безсмислено да се говори за общност на националните интереси; защото това, което управляващата класа във всяка страна досега е защитавала като национален интерес, никога не е било нищо друго освен специален интерес на привилегированите малцинства в обществото, осигуряван чрез експлоатация и политическо потискане на широките маси. По същия начин земята на така нареченото „отечество“ и неговите природни богатства винаги са били притежание на тези класи, така че с пълно право може да се говори за „отечество на богатите“. Ако нацията всъщност беше общност на интереси, както е наричана, то в съвременната история нямаше да има революции и граждански войни, защото народът не прибягва до оръжието на бунта просто от удоволствие – също както безкрайните борби за заплати не се водят, защото работническите слоеве от населението са прекалено заможни!¹⁰

Класовата борба преминава през всички аспекти на националната държава, тя не може да бъде отлагана в името на интересите на управляващата класа или на отечеството на богатите. Но точно това иска Прайс. Той започва с шаблонни либертариански твърдения, само за да ги захвърли всичките:

Анархистите се противопоставят на своите етатистки управляващи класи. В Украйна анархистите не подкрепят партията на Зеленски, не участват в избори и не оказват политическа подкрепа на неговото правителство. Те се противопоставят на политиката на строги икономии на правителството и на неговите антипрофсъюзни закони. Те не одобряват законите за наборна военна служба и бюрократичната армия. Но те не осъждат правителството и армията за това, че се борят срещу инвазията и окупацията! С това те могат да си сътрудничат ( докато са прекалено слаби, за да съборят капиталистическата държава).

Кои са тези анархисти, за които говори Прайс? Не е даден пример. За него „анархистите“, както и „украинците“, са монолитна, единна маса. Тези анархисти не одобряват военната повинност (защото по презумпция военната повинност е робство), но и не осъждат правителството и начина, по който то се бори (чрез военна повинност!). Тъй като са твърде слаби, тези анархисти биха се отказали и се отказват от своя анархизъм, за да се подчинят на „капиталистическата държава“, която ще предяви претенции към телата им и ще ги изпрати да се бият в своята „бюрократична армия“, която те не одобряват. Тъй като са твърде слаби, за да се борят с държавата, те трябва да се откажат от всякаква класова война и да се подчинят на войната за оцеляване държавата. Сякаш това ще увеличи капацитета им за класова борба! Вместо това е много по-вероятно да ги приземи мъртви в някоя канавка. Но дори и мъртви в канавката, те уж ще са запазили принципите си на несътрудничество с държавата, стига още да я осъждат. По думите на Уейн Прайс: „Бих предпочел революционния интернационализъм“. Но… нацията е на първо място.

В края на текста си Прайс ме упреква, че не съм вдигнал стандарта на анархистката революция. Той дори ме обвинява в пацифизъм. Какво унижение! Честно казано, бих предпочел да съм пацифист, отдаден на творческите либертариански сили, отколкото някой, който се застъпва за клането на мъже от работническата класа в чужда държава в защита на земята и нацията, като през цялото време се крие зад компютърния екран. При сегашното положение на нещата ние, анархистите на класовата борба, не сме пацифисти, а антимилитаристи и интернационалисти. Ние разбираме държавата като механизъм на националистическо командване и подчинение, който претендира за монопол върху насилието и утвърждава справедливостта на своите войни и монопола си върху машините за убиване (от танковете до ядрените оръжия). Ние не издаваме храбри и мъжествени призиви за избиване на нашите братя и сестри от работническата класа. Всъщност ние виждаме това като безнадеждно компрометирано. Виждаме как всички политици, всички национални държави и медии и техните малки натополитанци се надпреварват да призовават към омраза и промишлени убийства. Виждаме рекета, който представлява производството и търговията с оръжия, както и въртящите се врати на военно-промишлено-политико-медийния комплекс. Виждаме глобалната система на имперско господство и икономическа експлоатация от страна на западните държави, т.е. блока на НАТО. Виждаме как нашите държави са твърдо приспособени за въоръжено господство, война и геноцид. Ние познаваме историята на войните на НАТО и престъпленията на САЩ и работим срещу тях. Разбираме много добре, че една укрепнала държава, която участва във война в чужбина, ще насочи погледа си към нас във вътрешнополитически план при първата предоставена възможност.

Да се говори за въоръжена революция, когато броят ни е малък, когато движението ни е разделено от политиката на идентичността, отделено от масата на работническата класа и разделено от подкрепата за етатистки, националистически проекти като украинския, би било неприлично. Нещо повече, изглежда, че Прайс може да мисли за революцията само като за въоръжено въстание, за пуч, подобен на този на Майдана, поради което не може да разбере, че антимилитаризмът е един от стълбовете на социалната революция, че подкопаването на контрола на държавата и нейното разоръжаване е това, за което работят анархистите. Докато милитаризмът не бъде отслабен, дискредитиран и демонтиран, задушаващият натиск на държавата и нацията върху работническата класа и нейните освободителни сили ще продължи. За Прайс антимилитаризмът е интересно занимание, може би страница от историята, може би дори извън сферата на революционната дейност. За нас той е един от основните стълбове на освобождението на работническата класа, защото, както казва Рудолф Рокер:

Войната не само влияе пагубно на човешката природа като цяло чрез постоянното призоваване на нейните най-брутални и жестоки мотиви, но военната дисциплина, която тя изисква, в крайна сметка задушава всяко свободолюбиво движение сред хората и след това систематично поражда унизителната жестокост на сляпото подчинение, което винаги е било баща на всяка реакция.¹¹

Мечтите за украинска независимост

Цитираният по-горе пасаж от Прайс за сътрудничеството с правителството и армията е най-ясният израз на позицията на „защитничеството“, според която на първо място е нацията, а на второ – либертарианската борба. И тъй като нацията – т.е. украинската управляваща класа – се е съюзила с НАТО¹², това също е натополитно защитничество. В отговора си Прайс се смущава от това, че го наричам натополит, което ме изненадва. Той открито се застъпва за съюзяване с НАТО срещу Русия. Може би „тактически натополитанец“ би подхождало повече на него и на вкуса му към парадокса? Стратегически антиимпериалист и либертарианец, но тактически – натовски шпионин.

В броя на „Черно знаме“ от пролетта на 2023 г. Прайс пише: „Това, че те вземат оръжие от западните правителства, не означава много – те се нуждаят от оръжие и откъде другаде да го получат?“ В броя на „Черно знаме“ от есента на 2024 г.: „Толкова ли е голямо участието на НАТО, че да не може да се смята, че украинците се сражават за страната си?“ С типично подвеждащ език Прайс говори за „украинци“, а не за украинската държава, и за „оръжия“ вместо за цялостните обучение, логистика и целево командване на НАТО. В този детски свят „украинската независимост“ е понятие с известна стойност. Каква е тази независимост? Тази, което беше отречена, когато Борис Джонсън бе изпратен да скъса Истанбулските споразумения през пролетта на 2022 г.? Тази, която вижда как НАТО решава кога и къде Украйна да започне катастрофалните си офанзиви, например през лятото на 2023 г.? Тази, която кара украинските жени да пълнят германските публични домове?¹³ Това, което виждам, е брутална експлоатация на един народ в служба на интересите на НАТО и с цел обезкървяване на Русия, а в идеалния случай – смяна на режима и балканизация на Русия. А върховната им експлоатация е циничното използване на страната и ресурсите ѝ като марионетка на НАТО. Тук поне веднъж Уейн Прайс и аз сме съгласни:

Украинците, а не американците, германците или французите, се бият и умират. За тях това не е „марионетна война“.

И в това е трагедията: те са евтино месо, което американската и европейската управляваща класа използват, за да се борят с Русия. За клавиатурния войн Уейн Прайс да дадеш живота си е безценно. И тъй като се сражаваш в истинска армия, за истинска държава, това уж означава, че смъртта ти никога не може да бъде в интерес на твоята управляваща класа и държава, която е държава-клиентка на американската империя. Всичко е ясно в това лазурно небе.

Всичко е ясно и на украинския министър на отбраната Алексей Резников, който открито говори, че страната му е марионетка на НАТО. Той размишляваше как Украйна защитава „целия Запад“ и как Русия се разглежда като най-голямата заплаха за НАТО:

Днес Украйна се бори с тази заплаха. Днес ние изпълняваме мисията на НАТО, без да проливаме кръвта им. Ние проливаме нашата кръв, така че очакваме от тях да предоставят оръжия.¹⁴

Това е украинската управляваща класа. Ето една извадка от британската такава, от устата на министър-председателя, който торпилира мирните преговори през пролетта на 2022 г. и който приема украински нацисти в английския парламент – Александър Борис де Пфефел Джонсън:

Приятелю, нека си признаем. Ние водим марионетна война!¹⁵

Друга причина, според Прайс, е, че това не може да бъде марионетна война, защото не е междуимперски конфликт. Защо тогава САЩ решават дали Украйна може да използва оръжия с голям обсег, за да нанесе удар по Русия? Защо целият алианс на НАТО е ангажиран с тази война? Нима всяка война на НАТО не е била империалистическа? Това би било неудобна истина, разкриваща толкова големи интереси, че те не могат да бъдат скрити зад смокиновия лист на „борбата на една малка страна за национално самоопределение“. Последната причина, поради която войната в Украйна не можело да се разглежда като марионетен конфликт, е, че в този случай Уейн Прайс и неговите тактически натополити биха изглеждали като полезни на американската империя идиоти. Но рано или късно те ще трябва да приемат реалността, тъй като дори Йенс Столтенберг, (тогавашният) генерален секретар на НАТО, открито говори за междуимпериалистическия произход на войната. Той също така потвърди, че именно действията на НАТО (в която Украйна не членува) са провокирали руската инвазия. Толкова за „украинската независимост“:

„През есента на 2021 г. президентът Путин заяви и всъщност изпрати проект за договор, който искаше НАТО да подпише, за да обещае, че няма да има по-нататъшно разширяване на НАТО“, заяви Столтенберг на заседание на съвместната комисия на Европейския парламент на 7 септември 2023 г. „Това ни изпрати той. И това беше предварително условие да не нахлуваме в Украйна [sic]. Разбира се, ние не го подписахме. Той тръгна на война, за да не допусне НАТО, още повече от НАТО, близо до границите си. Получи точно обратното.“¹⁶

Това е казусът и в него се крият предпоставките за край на войната или за фатална ескалация. Въпросът за НАТО далеч не е въпрос на няколко оръжия и провизии, а е в основата на геополитическия и междуимпериалистически характер на този конфликт. Както Джон Миърсхаймер правилно анализира момента след Майдана през 2015 г., той винаги е бил междуимпериалистическо съревнование:

„Западът води Украйна до задънена улица, а крайният резултат е, че Украйна ще бъде разрушена.“¹⁷

Това беше преди десет години – в момента Уейн Прайс и неговите тактически натополитанци нямат никакво основание или оправдание за възгледите, които поддържат.

Горчивите хапове

Тъй като Прайс е толкова дълбоко убеден в НАТО, той не може да приеме отговорността на режима на Зеленски и на украинската държава за смъртта на стотици хиляди украински наборници. За Прайс всичко е много просто: руснаците, които нахлуват, ги убиват и те са виновни – всяко признаване на ролята на украинската държава в избиването на украинската работническа класа издава това, което той нарича „империалистически начин на мислене“.

Но нека видим как една местна анархистка група описва този режим, за който работи Уейн Прайс. В циркуляра си от 11 ноември 2024 г. базираната в Харков анархистка група „Асамблея“ го нарича „агонизиращата диктатура в Украйна“. Те съобщават за графити от град Запорожие: „Зеленски е палач“.¹⁸ Далеч от империалистическото мислене, това е мисленето на класовата борба. И това не е подкрепа за междудържавната и междуимперска война, която е етатистка, милитаристична, националистическа и империалистическа.

За да му отдадем дължимото, Уейн Прайс признава позиционирането на украинската държава: „Украинската държава клони към западните империалисти в противовес на руския империализъм.“¹⁹ Но това е очаквано, пише Прайс, след векове на руско господство. И подобно на въпроса за сътрудничеството с правителството и държавната армия, за Прайс това е необходимо зло: човек се озовава в държавна армия, която е част от империалистически блок, такъв е животът, трябва да се бием „за национално самоопределение“. Нищо не ни пречи (абракадабра!) да обявим, че като анархисти се противопоставяме на империализма и на „нашите етатистки управляващи класи“. Само че тези изявления са обезсмислени чрез нашите действия. Няма по-голяма подкрепа за вашата „етатистка управляваща класа“ и империализма от това да предложите тялото и живота си за нея. И няма по-голямо лицемерие от това на Уейн Прайс, който призовава някой друг да умре вместо вас.

Консервативната оценка на капиталистическата преса е 500 000 загинали, осакатени и безследно изчезнали украинци.²⁰ Реалността със сигурност е много по-голяма за всеки, който е следил фронтовата линия. От февруари 2022 г. насам три украински армии са били унищожени от руската. Ето защо младите украински мъже са притискани от въоръжените на Зеленски в отчаян опит да изпратят още 160 000 души в устата на смъртта (това е целевата цифра, която те публикуваха през ноември 2024 г.). Украинските войници са едни от най-възрастните в света, като средната им възраст през ноември 2023 г. е 43 години, с 10 години повече, отколкото през март 2022 г. Командир на батальон от 65-а бригада казва:

Изпращат ми момчета, над 50-годишни, с лекарски бележки, че са твърде болни, за да служат. Понякога имам чувството, че управлявам детска градина, а не бойна единица.²¹

През първите 10 месеца на 2024 г. в съдилищата са заведени 60 000 дела за дезертьорство – общият брой със сигурност е по-голям.²² Лошо обучените войници са изоставяни на невъзможни за защита позиции, като например Угледар. Ето какво казва един войник, дезертирал от 123-та бригада: „Угледар не е нужен на никого“. Градът е бил превърнат в развалини преди повече от година и той е убеден, че няма нужда да се оставят украински войници там. Той хвърля вината върху украинската армия: „Те просто ги убиват, вместо да ги оставят да се възстановят и да си починат“. Но това не е достатъчно, господарите на Украйна (духовните водачи на Уейн Прайс) изискват от държавата-клиентка да намали възрастта за наборна военна служба до 18 години.²³ Дори „негодните“ по здравословни причини вече няма да бъдат изключвани от военна регистрация и ще останат в регистъра.²⁴ Ако имаш пулс, ти си в състояние да предложиш живота си за нацията.

И тъй като ментално Прайс живее дълбоко в Натостан, той не може да разбере, че войната, водена от Русия, е настъпателна.²⁵ Ето защо той твърди, че войната е „в най-добрия случай в застой“. Очевидните малки движения на фронтовата линия се тълкуват като патова ситуация. Но руската армия следва постулатите на Клаузевиц, който се застъпва за унищожаване на армиите, а не за завладяване на територии:

Какво разбираме под поражение на врага? Просто унищожаване на силите му, независимо дали чрез смърт, раняване или по друг начин – или напълно, или достатъчно, за да го накараме да спре да се бие… Пълното или частичното унищожаване на врага трябва да се разглежда като единствената цел на всички военни действия… Прякото унищожаване на силите на противника трябва винаги да бъде доминиращо съображение.²⁶

Ето защо руснаците преследват стратегията на вкарване на украинците в котли и огнища с опустошителен ефект. Полето на смъртта край Роботино, известно още като площад „Брадли“, и напълно непристъпната линия „Суровикин“. Бахмут. Угледар. Часив Яр. Авдеевка. Курск. В продължение на 1000 дни руснаците унищожиха безброй украински мъже и машини на НАТО, защото те знаеха, че имперските господари на Украйна и мажоретки като Уейн Прайс ги принуждават да напредват въпреки шансовете, за да докажат, че са жизнеспособен клиент, и да демонстрират направените в тях инвестиции, като си върнат териториите.

Прайс ми възразява, че цитирам Ноам Чомски, защото той е „философски анархист“, който не вярва в и не предлага стратегия за анархистка революция. Стратегията на Уейн Прайс за анархистка революция е да се откажете (временно!) от автономията си и да се запишете в марионетната армия на НАТО. Чомски, от друга страна, разбира, че наливането на масло в огъня на междуимперски конфликт под знамето „борба до последния украинец“ е катастрофа за всякакъв вид либертарианско движение или социална революция там. Чомски също така е наясно с пагубния ефект от заглушаването на антимилитаристичните и антиимперски гласове в нашите имперски натовски страни.²⁷ Разбира се, Чомски е заплаха за мирогледа на Прайс, защото за Прайс крайната цел на (глобалната) анархистка революция, както и тоталната опасност от (руския) фашизъм, се използват за оправдаване на каквото си иска: военна повинност, империализъм, национализъм.

Резюме

В заключение нека обобщим позицията на тактическите натополити. Тя се основава на:

• отричане на произхода на войната (разширяването на НАТО),
• отричане на естеството на войната (марионетна война), и следователно
• отричане на империализма на САЩ/НАТО, който се подкрепя от
• отричането на върховенството на класовата борба,
• под знамето на защитата на нацията като най-висш инструмент за защита на народите, общностите и индивидите.

Нашата позиция като анархисти на класовата борба е, че това е междуимперски конфликт, в който работническата класа е избивана, експлоатирана и лъгана. Нищо не може да бъде спечелено за работническата класа или за каузата на либертарианската революция, ако се съюзим с някоя от държавите или имперските блокове. Такъв съюз само отслабва нашите кауза и сили и фатално компрометира анархизма.

И накрая, трябва решително и напълно да се откажем от идеята, че нацията е най-доброто средство за самоопределение и освобождение. Съществува богатство от традиции, опит, институции, общности, езици и култури, които съществуват извън и въпреки нацията и държавата. Това е нашето либертарианско наследство. Оттук произлизат изворите на анархията. Трябва да се ръководим от тях, а не от сирените на войнствени лицемери и империалистически ултраси като Уейн Прайс.

1. Should Anarchists Defend Ukraine? A Response to Bill Beech в Black Flag, есен 2024, том 4, брой 3 https://www.anarchistfaq.org/blackflag/BlackFlag-vol4-no3.pdf ↩︎
2. Изглежда, че днес вече неясният термин „натополит“ е измислен от британския историк марксист Е.П. Томпсън в края на 70-те години. Той се отнася не само до същинското НАТО, но и (в по-късно обяснение на Едуард Саид) до „манталитет, чиято мрежа се простира върху много повече дейности и мисли“. — Габриел Карлайл, рецензия на книгата Natopolitanism, Peace News https://peacenews.info/node/10810/grey-anderson-ed-natopolitanism-atlantic-alliance-cold-war ↩︎
3. https://www.aljazeera.com/news/2022/3/1/who-are-the-azov-regiment ↩︎
4. В случая с Русия тази борба през Втората световна война е отнела живота на около 27 милиона души, така че всяко нейно правителство едва ли ще се отнася към това като към нещо смешно. ↩︎
5. Тук определението на Робърт Пакстън е доста полезно:
   „Фашизмът може да се определи като форма на политическо поведение, характеризираща се с натрапчива ангажираност с упадъка на общността, с унижение или жертвеност, както и с компенсаторни култове към единството, енергията и чистотата, при които масова партия от отдадени националистически бойци, работеща в нелесно, но ефективно сътрудничество с традиционните елити, изоставя демократичните свободи и преследва с изкупително насилие и без етични или законови ограничения целите на вътрешното прочистване и външната експанзия.“
   от „Анатомия на фашизма“, 2004 г., стр. 219 ↩︎
6. Това не е мое мнение, а просто факт – хитлеризмът и бандеровският национализъм са исторически победени и забранени идеологии, тъй като те са твърдо насочени към убийства и геноциден расизъм. ↩︎
7. https://www.marxists.org/archive/luxemburg/1909/national-question/ch01.htm ↩︎
8. https://www.marxists.org/archive/luxemburg/1909/national-question/ch01.htm ↩︎
9. https://www.marxists.org/archive/luxemburg/1909/national-question/ch02.htm ↩︎
10. https://theanarchistlibrary.org/library/rudolf-rocker-nationalism-and-culture ↩︎
11. https://theanarchistlibrary.org/library/rudolf-rocker-nationalism-and-culture ↩︎
12. Членството в НАТО е залегнало в украинската конституция от 2019 г. – вж. страницата на Украйна на уебсайта на НАТО: https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_37750.htm ↩︎
13. https://www.welt.de/politik/deutschland/plus253481548/Prostitution-In-den-Bordellen-sind-es-mittlerweile-etwa-50-Ukrainerinnen.html ↩︎
14. https://english.almayadeen.net/news/politics/ukraine-shedding-blood-to-carry-out-nato-mission:-ukraine-de ↩︎
15. 29 ноември 2024 г., в подкаст на Daily Telegraph ↩︎
16. https://responsiblestatecraft.org/russia-ukraine-nato-expansion/ ↩︎
17. https://youtu.be/JrMiSQAGOS4?si=AX1kgIBXZxebzMdF ↩︎
18. https://libcom.org/article/ukraine-wave-desertion-spontaneous-self-demobilization-amid-us-elections ↩︎
19. „Черно знаме“, есен 2024, том 4, брой 3 ↩︎
20. https://kyivindependent.com/economist-casualties-estimates/ ↩︎
21. https://newkontinent.org/ukraines-warriors-brace-for-a-kremlin-surge-in-the-south/ ↩︎
22. https://www.ft.com/content/9b25288d-8258-4541-81b0-83b00ad8a03f ↩︎
23. https://www.reuters.com/world/us-urges-ukraine-lower-fighting-age-18-bolster-ranks-official-says-2024-11-27/ ↩︎
24. https://itc.ua/en/news/unfit-for-health-reasons-will-no-longer-be-excluded-from-military-registration-and-will-remain-in-the-register-order-of-the-ministry-of-defense/ ↩︎
25. Съществуват много описания на настъпателната стратегия на руската армия, препоръчвам това на Джон Миърсхаймер https://mearsheimer.substack.com/p/bound-to-lose ↩︎
26. Carl von Clausewitz — On War, Глава 2, Princeton University Press, 1976 ↩︎
27. Напоследък лудостта, свързана с „украинския проект“, достигна най-високата си точка. Докато голяма част от така нареченото анархистко движение предлага тактическа PR подкрепа за НАТО и заглушаването на всички останали, бяха употребени и куршуми. Това е шокиращо развитие за „демократичните“ страни на Запад, които така са свикнали с превъзходството си. Словашкият президент Фицо бе застрелян от човек, който посочи като причина за действията си възмущението от решението за спиране на военната подкрепа за Украйна. Райън Рут, който се опита да убие Тръмп на игрището за голф, е украински ултрас и изглежда е набирал наемници за ЦРУ. Той дори е написал съновидение за велико НАТО под формата на книга: (Ukraine’s Unwinnable War: The Fatal Flaw of Democracy, World Abandonment and the Global Citizen-Taiwan, Afghanistan, North Korea and the end of Humanity), в която той „настоява за убийството на руския президент Владимир Путин, фантазира за убийството и на Тръмп и призовава американските военни да „предизвикат“ ядрена война с Русия“ (вж. доклада на Grayzone Alleged would-be Trump assassin recruited for Ukraine’s International Legion). Първият тур на румънските избори бе анулиран, след като антинатовският кандидат Калин Джорджеску спечели. Посочената причина, поради която трябва да защитим румънския народ от самия него, беше руската намеса чрез TikTok. Тъй като атлантиците са загубили контрола чрез своите държавни и корпоративни медии над умореното от войната население, сега те работят за заглушаване на всяко несъгласие. В речта си от 2019 г. Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО, вече предрече какво предстои да се случи:
    „Г-н Джулиан Кинг, комисар на ЕС по въпросите на Съюза за сигурност, очерта инструментите, с които разполага Европейският съюз.
    Сътрудничеството на НАТО с ЕС е важно, защото хибридната заплаха не е само военна.
    Наблюдаваме модел на кибератаки срещу нашите държави.
    Кампании за дезинформация.
    И опити за намеса в нашите демокрации.
    Много от нашите държави са пострадали от различни видове хибридни атаки.
    В изолация невинаги можем да видим връзките, тенденциите и моделите.
    Но заедно можем да свържем нещата и да видим по-голямата картина.
    И заедно разполагаме с пълния набор от инструменти за справяне с тези предизвикателства.
    НАТО трябва да остане подготвена както за конвенционални, така и за хибридни заплахи:
    От танкове до туитове.“ ↩︎