Интервю с БОАК

БОАК (Бойна организация на анархо-комунистите) е източноевропейска бойна организация, чиято цел е социалната революция и трансформацията на обществото според анархо-комунистическите идеали.

Ако искате да промените света, по-добре се подгответе да не бъдете миролюбиви.

Членовете на БОАК не разкриват самоличността си, включително и пред автора на това интервю. Единственото доказателство за тяхното участие в саботажите са снимки и „автографи“ от местата на инцидентите. Свързахме се с героите на това интервю чрез телеграм-бота на канала „Бойна организация на анархо-комунистите“.

От началото на нахлуването в Украйна БOAК се позиционира като асоциация на партизани и призовава за активна съпротива, поемайки отговорността за саботажите на железниците, връзките за мобилни телефони в Белгород и други стратегически места. На 01.02.2023 редакторът на „Холод“ Максим Заговора разговаря с основателите на движението за това как е започнала тяхната борба, как върви сега и какво ще се случи по-нататък.

Как да разбера, че наистина се занимавате със саботаж, а не просто администрирате телеграм канала? Как мога да проверя дали това не е измама?

– Е, ако действията, за които е поета отговорност, включително публикуването на снимки от местата, където са били проведени, и надписи – линкове към нашите ресурси и името на организацията, не са достатъчни, то едва ли можем да ви убедим. Допълнително косвено доказателство може да бъде само фактът, че в опитите си да се доберат до организацията, ФСБ вече е провела обиски и разпити в цялата страна. За интернет измама това би било донякъде излишно.

Какво представлява анархо-комунистическата бойна организация? Как се описвате?

— Всъщност, както подсказва името, ние сме анархо-комунисти. Ние се застъпваме за трансформацията на обществото според анархо-комунистическите идеали. Първият от тях е преходът към пряка демокрация. Вторият е приемането и изпълнението на решенията как да живеем директно от засегнатите, а не от чичковци отгоре. Трети – прехвърлянето на средствата за производство директно в ръцете на обществото. Четвърти – преодоляване на противоречието между колективното и частното. Пети – премахване на всички видове дискриминация. Шести – хармонизиране на отношенията между човека и природата. Седми – антимилитаризъм. Това е невъзможно да се постигне без радикални промени в обществото – тоест революция. И за да се роди в процеса на революция не нова диктатура, а справедливо анархистично общество, е необходимо привържениците на този път да могат да противопоставят нещо както на старата, така и на новата диктатура, да действат хармонично и координирано, последователно, защитавайки светлото бъдеще, давайки отпор на удушвачите на свободата. Тоест, нужна е организация. Но тъй като тази организация, от гледна точка на режима, се занимава с незаконни неща – а именно, подготвя революция – тогава, за да бъде ефективна, тя е принудена да бъде партийна и борбена, готова за силова конфронтация с онези, които искат да удушат кълновете на всичко ново. Така се получава Бойната организация на анархо-комунистите.

Откъде започна всичко? Как възникна организацията?

— Членовете на организацията са минали през различни пътища, но в по-голямата си част са хора с активистки опит. В хода на нашите идеологически търсения стигнахме до извода, че без анархистка революция няма бъдеще и че някой трябва да я подготви. Както често повтаряме: „Кой, ако не ние?“ След това беше разработването на обща идеологическа концепция: към какво се стремим, формулиране на общите черти на нашия път и т.н., тоест дълга организационна и подготвителна работа. Щяхме да го осъществим или когато почувствахме, че вече сме готови да трансформираме обществото, или когато страната беше на кръстопът и трябваше да действаме със силите, които сме успели да подготвим. Случи се второто.

Какво точно правехте преди 24 февруари 2022 г.?

— Организационно изграждане: стремихме се към разширяване на броя на участниците, увеличаване на материалната база, събиране на опит (включително чрез провеждане на събития). Също така се стараехме да увеличим мрежата от идеологически поддръжници. Разработихме канала „Боец Анархист“, където последователно подобрявахме както техническата база на партизанския анархизъм, така и идеологическата.

Как е структурирана йерархията на организацията? Давате ли си сметка колко членове имате или може ли някой да се нарече такъв?

— Думата „йерархия“ тук не е съвсем подходяща. Членовете на нашата организация имат равни права. В същото време членството се формализира. В смисъл, че не всеки може да се нарече член, ние сме отговорни за това кой е член на организацията и за какви действия организацията поема отговорност.

В структурно отношение организацията се състои от мрежа от клетки и отделни членове. Решенията за дейности в рамките на групите се вземат автономно. Решенията, засягащи цялата организация, се вземат колективно. В същото време, разбира се, сме разработили общи принципи за организиране на клетки, вземане на решения на базата на консенсус и т.н. – и всеки, който участва в дейностите, споделя тези правила.

Има ли условия за членство в организация и какви са тези условия?

— На първо място, да споделя нашата идеологическа основа, която е включена в раздела „Какво искаме“ на уебсайта. За да станете член на организацията, да действате съвместно и [да получите право] да вземате решения относно дейността на организацията, е необходимо да преминете през процедурата за приемане в организацията. Ние разбираме, че врагът много ще се радва да изпрати „къртица“ при нас, така че въпросът за членството е много чувствителен и щателен.

Какви преки действия е извършила БОАК от началото на войната?

— Ние открито поемаме отговорност за следните действия:

1) Палеж на връзка за мобилни телефони в село Беломестное, Белгородска област, в нощта на 17 срещу 18 април с цел прекъсване на комуникацията на руските военни;

2) Саботаж на железопътни линии на железопътната линия, в точката с координати 56 16’44″N   38 12’40.5″E, на разклонението, водещо до военния обект на 12-то Главно управление на Министерството на отбраната на Руската федерация ;

3) Саботаж на жп линията до в/п 55 443 край Киржач;

4) Взривяване на моста към сградата на Министерството на отбраната. (БOAК не публикува местоположението на моста, обяснявайки причините в тази публикация. – Бележка от Холод.)

Нашите членове проведоха и други преки действия, но по тактически причини  поемаме отговорност само за тези четири.

Как оценявате ефективността на вашите атаки?

— Ако говорим конкретно за атаки, тогава ще кажем скромно: средно. Бихме искали резултатите да са по-видни, но знаем, че не става въпрос само за ефективността на всяко отделно действие, а и за кумулативния ефект: партизани, вдъхновени от нашия пример и присъединили се към битката, хора, които започват да симпатизират на анархизма разбират, че анархистите се борят за светло бъдеще не само на думи, но и на дела. И колкото по-дълго оставаме свободни, толкова по-голяма ще бъде тази „натрупваща“ се ефективност.

Каква е вашата цел: унищожение на държавата в широк смисъл или само на военни обекти?

— Разбира се, държавата. Войната е нейно творение. Невъзможно е да се отървем от войната, без да унищожим това, което я поражда.

При извършване на действия важно ли е за вас да не пострадат цивилни? Смятате ли, че има изобщо цивилни в Русия?

– Много е важно. Когато планираме всички наши действия, ние внимателно анализираме кой може да бъде наранен и вземаме това предвид. Да, ние не сме абсолютни противници на насилието. Вярваме, че онези, които извършват насилие, убиват и измъчват хора, напълно заслужават нараняване и смърт, а унищожаването им означава, че хората вече няма да страдат от действията им. В същото време обаче тези, които не участват в това, не трябва да получат наранявания по време на нашите действия. Разбира се, винаги има рискове – например метеорит да падне върху главата ви – но доколкото зависи от нас, ние се опитваме да минимизираме тези рискове и ако видим, че рискът за непознати и незамесени в репресиите е голям, отказваме да действаме. И да, вярваме, че повечето жители на Русия не са виновни.

В историята на Народния фронт, на вас ви приписват акции в географията от Москва до Владивосток – вярно ли е това? Как се осъществява такава широка географска комуникация?

— Както писахме по-горе, това се решава основно чрез децентрализацията и автономията на клетките, които са част от БOAК. Що се отнася до комуникацията, в дните на интернет, това не е голям проблем. Основното нещо е да разработим сигурни инструменти: за всички наши дейности ние използваме Tor, Tails (дистрибуция за осигуряване на поверителност и анонимност. – бележка на Холод), както и PGPс дълъг ключ за криптиране на съобщения, което ни позволява да използваме електронни комуникации за координация, поща и платформата we.riseup.net, без страх от прихващане.

В същото интервю казвате, че е страшно да не се опитате да промените нещо, ако имате възможност. Обяснете все пак: какво променяте? И какъв е шансът?

– Свят. Бъдеще. Общество. А шансът е да направим така, че децата ни да не се борят за трохи от ресурсите на принципа „ти умираш днес, а аз утре”; те не са зъбни колела в тоталитарна машина за принуда, а са свободни и хармонични личности, живеещи в общество, създадено от човека и за човека, за неговото развитие и живот.

Преди радикалните действия на БОАК участвахте ли в мирни протести?

— Да, осъзнахме необходимостта от радикални действия, като оценихме и опитахме други начини, наред с други неща.

Значи не вярвате в мирния протест?

— Нека го кажем така: ние не вярваме в мирния протест като средство, което само по себе си (без насилствен протест или заплаха от неговото използване) може да трансформира света, особено по революционен начин. В същото време ние вярваме, че за да постигнем победа, всички форми на протест трябва да се използват, основното е да не седим пасивно. Но ако искате не просто да изразите своето „против“, а да получите шанс да промените света, по-добре е да се подготвите да не бъдете миролюбиви.

Напоследък много се говори за концепцията за колективна вина. Смятате ли се също за виновен за войната?

– Мисля че не. Ние осъзнахме същността на този режим и до какво води, много преди началото на войната, противопоставихме му се и се готвихме да го сменим. Да, може би можехме да бъдем по-ефективни – никой не е съвършен. Но направихме каквото можахме в рамките на наличните ресурси и ситуация. И продължаваме да го правим.

С какво движение, от който и да е период и от която и да е страна, се свързвате?

– Интересен въпрос. Това, разбира се, се променя в зависимост от момента. Може би най-близка до нас сега е Кюрдската работническа партия (организация, бореща се за автономията на кюрдите. – бел. Холод) – по начина, по който набираше привърженици и се подготвяше да действа и прилага революционни идеали (с всички възможни грешки и несъвършенства). Освен от нея, бяхме вдъхновени от RAF (германска ляво-радикална „фракция на Червената армия“), която действаше в Германия и Западен Берлин през 1970–1998 г. и беше отговорна за извършването на 34 убийства – бел. На Холод), тяхната отдаденост и смелост, и Action Directe (френска лява радикална организация, която се придържаше към анархо-комунистическата идеология. Извърши серия от убийства и терористични атаки през 80-те години. – Бележка от Холод), и анархистите от Гуляй-Поле (Гуляй-Поле селска група от анархо-комунисти на Нестор Махно, активна през 1917–1921 г. – Бележка на „Холод“), и комуните на Арагон (анархистки социален експеримент по време на Испанската революция от 1936 г. – Бележка на „Холод“), и много други наши предшественици.

Как формулирате целите си: ще подпалим военните служби и ще взривим железопътни линии, докато…

— Неправилна формулировка. Самата конструкция на въпроса „Ще направя нещо, докато…“ предполага зависимост от някакъв външен актьор, който ще трябва да реагира на това и да промени нещо. Тоест пренасяне на точката на действие от нас навън. Ние гледаме на това, което правим, не като на опит да принудим някого отвън да направи това, което искаме, а като на самата промяна, която искаме. Тоест, думата „за“ тук е по-подходяща: ние подпалваме военните служби, за да отслабим военната машина на Руската федерация. С цел нанасяне на информационни и морални щети на руските власти. За да видят хората, че анархистите са активна сила и да се включат в борбата. Така че всичко това поражда широка народна сила, която ще промени Русия по анархистичен начин. И за да може тази сила да разруши прогнилата путинска система и вдъхновени от този опит, от този освободителен революционен акт, да започнат да градят своето ново бъдеще.

Как виждате края на войната?

— Нещо като 1917 г.: морален разпад на армията, дезертьорство, деградация на политическата система, народно въстание, отстраняване на правителството, реорганизация на политическата система в духа на федерализма със създаване на съвети, комитети и т.н.

И така, какво следва? Как виждате Русия?

-Виждаме я като страна, която е отхвърлила оковите на вековното робство и уверено е поела по пътя на анархистинската реконструкция и е започнала трансформацията, С по-голяма регионална автономия. С истински федерализъм. С пряка демокрация на регионално ниво. С контрол върху производството и разпределението в ръцете на хората. С трансформирането на жилищните пространства, с изоставянето на дивия урбанизъм, с хармонизирането на отношенията между човека и природата. Няма да е лесен пътят. Но той е единственият истински. Защото всички останали са ни довели до мястото, където сме сега.

Автор Максим Конспирацията