Какво иска френската демокрация от Павел Дуров?
Павел Валериевич Дуров е руски предприемач, известен с основаването на социалната платформа ВКонтакте, еквивалент на Фейсбук, и месинджъра Телеграм, замислен като платформа с фокус върху сигурността и поверителността на потребителите. Въпреки това приложението има слабости в архитектура си, защото пази всички ключове за криптиране на комуникацията на сървърите си. Това позволява при желание всички разговори, водени в нея, да бъдат разкодирани без съгласието на потребителите. От тук и интересът на различни тоталитарни и не само държави към персоната на Дуров.
Руските власти започват да оказват натиск върху Павел Дуров и неговата компания ВКонтакте през 2011 и 2012 година. Един от основните въпроси е инсталирането на така наречения lawful interception interface (съкращавано като СОРМ в Русия, което означава „система за оперативно-разисквателни мероприятия“). Това е система, която позволява на службите за сигурност в Русия да имат достъп до комуникациите на потребителите. През тези години руските власти изискват от всички големи интернет компании в страната, включително ВКонтакте, да предоставят достъп до данните на потребителите чрез СОРМ. Това означава автоматизиран интерфейс, който би позволил на службите за сигурност да подслушват и записват комуникациите на потребителите, без специално разрешение или съдебен надзор. Отказ и последствия: Павел Дуров отказва да се съобрази с тези изисквания. През април 2014 г. той обявява публично, че е отказал да предостави лични данни на активисти от Украйна, които са били поискани от руските власти по време на протестите на Майдана в Киев. Това допълнително засилва натиска върху него. През същата година Дуров е принуден да продаде своите акции във ВКонтакте и напуска компанията. Много хора смятат, че натискът върху Дуров и ВКонтакте е част от по-широките усилия на руското правителство да контролира интернет пространството в страната и да ограничи свободата на словото. След като напуска Русия, Дуров се концентрира върху развитието на Телеграм, като основният акцент на платформата е сигурността и неприкосновеността на личните данни, в противовес на изискванията за законно подслушване.
Горе-долу по същото време демократичните френски власти започват да оказват натиск върху Павел Дуров и неговата компания Телеграм за внедряването на интерфейс за законно прихващане на комуникациите (lawful interception interface) след терористичните атаки в Париж през ноември 2015 г. Телеграм се оказва в центъра на вниманието, тъй като платформата е известна с високото си ниво на сигурност и криптиране на съобщенията, което затруднява следенето на “подозрителни” лица и групи.
Собственикът на комуникационната платформа определя себе си като либертарианец, гражданин на света, отхвърлящ държавните регулации, но подкрепящ доминиращата икономическа система: капитализма, въпреки че тя поражда и засилва икономическото неравенство между хората.
И така стигаме до настоящите събития. На 26 август 2024 г. личният самолет на Дуров е щурмуван от демократичните специални части на френската полиция, докато зарежда на летище Ле Бурже в Париж. Бизнесменът е обвинен от блюстителите на закона пет минути преди кацането. Франция, за разлика от Русия, е една истинска демокрация, в която се гарантира свободата на словото, затова обвинението е в трафик на наркотици, тероризъм, детска порнография и още 9 сериозни обвинения, достатъчни за 20 години затвор. Разбира се, всички тези ужасни деяния не са извършени от обвиняемият, но се смята, че той е съдействал в тях с това, че е отказал да даде на службите механизъм за масово подслушване. Това, разбира се, е безумно, по-тази логика можем да обвиним производителите на ножове, както и на отвертки, за всички наръгвания, или производителите на презервативи за изнасилванията с такъв, защото позволяват извършителят да не остави генетичен материал на местопрестъплението, което да доведе до разкриването му.
След началото на войната в Украйна деспотичният режим в Русия засили репресиите срещу недоволните от политиката му. Бяха заведени хиляди дела срещу граждани на основание изказване на мнение в социални мрежи. Масово в съда като доказателства се използват записи от личната им комуникация през електронните канали. Така например 16-годишният ученик от град Канск, Никита Уваров, е осъден на 6 години затвор. Като доказателство за противодържавната му дейност е използван план за взривяването на модел на сградата на ФСБ (КГБ) в играта Майнкрафт. Както и извадки от комуникацията му с други двама ученици, придобити чрез следене на интернет комуникацията им.
В борбата си за ред и законност Руската държава не е единствена. Ето няколко примера от държави критикуващи Путинския режим за нарушение на човешките права:
Германия (2008 г.). През 2008 г. германските власти използват софтуер за законно прихващане, известен като Bundestrojaner, за да шпионират не само комуникациите, но и други данни на компютрите на заподозрени лица, като това включва скрийншоти, записи на разговори и преглед на файлове. В последствие се оказва, че този софтуер надвишава разрешените от закона граници, което води до сериозни обществени дебати и критика към правителството.
Гърция (2004-2005 г.). В периода около Олимпийските игри през 2004 г. в Атина гръцки мобилен оператор е използван за масово подслушване на около 100 души, включително членове на правителството, активисти и журналисти. Оказва се, че lawful interception интерфейсът, внедрен в мрежата, е бил експлоатиран от неизвестни хакери за незаконно подслушване. Този случай остава един от най-големите скандали със злоупотреба с технологии за законно прихващане.
Турция (2014 г.). Установява се, че правителството е използвало lawful interception интерфейси за масово подслушване на телефонни разговори на политически опоненти, журналисти и други лица, без необходимите съдебни заповеди. Това води до скандали и обвинения в злоупотреба с власт, като се твърди, че технологията е била използвана за политически цели.
САЩ (NSA, PRISM). Програмата PRISM на NSA (Агенцията за национална сигурност на САЩ) беше разкрита от Едуард Сноудън през 2013 г. като част от масово подслушване на интернет комуникации, което включва компании като Google, Facebook и Apple. Макар че PRISM формално е основана на законови съображения, разкритията показват, че програмата е използвана за масово събиране на данни, надхвърляйки много границите на необходимото за националната сигурност.
И да не забравяме Франция: През 2014 г. разследването за корупция срещу бившия президент Никола Саркози разкрива, че телефоните му са били подслушвани от френските служби. Въпреки че подслушването е законно в рамките на разследване, случаят повдига въпроси за злоупотреби и политическо наблюдение.
Под претекста на борба с тероризма след атаките в Париж през 2015 френските власти разширяват правомощията си за следене и подслушване на комуникациите.
Това включва масово наблюдение на комуникациите на заподозрени лица, без предварително одобрение от съд. През 2017 г. разследване показва, че тези правомощия често се използват извън контекста на тероризма, за да се следят политически активисти и журналисти.
Оставяме на читателя сам да открие разликата в действията в изброените по-горе въплъщения на властта и призоваваме Павел Дуров да остане верен на либертарианските си възгледи и да не позволи Телеграм да попадне в дългият списък на подслушвани от властите комуникационни канали.
Федман Касад и Федерико де Соя
