Колко още трупа са ви нужни, за да разберете какво се случва?
Превод на статия на чешкия анархист Лукаш Борл.
Войната винаги е била първостепенен въпрос за пролетариата. Тя представлява висша степен на капиталистическа експлоатация и потисничество. Капиталът вече изисква от експлоатираните не само труд, но и самия им живот или този на децата им. Така че войната прониква през всички радикалистки пустословия и показва истинската позиция на човека. Вашият антикапитализъм не означава нищо, ако подкрепяте капиталистическия военен порив.
Руската и украинската държава изпращат хора на война, за да защитават властта на руската и украинската буржоазия. Израелската държава и Хамас правят същото за собствената си местна буржоазия. Хората загиват с хиляди под знамената на „своите“ държави и националистически движения. Те се убиват един друг в името на „своите“ управници, на бизнеса на „своите“ шефове, на собствеността и властта на „своята“ буржоазия. „Ние защитаваме оцеляването на собствената си нация“, крещят тези хора, докато тичат към собственото си унищожение на бойното поле. „Ние се борим за правото на национално самоопределение“, скандират те в хор, като не забелязват, че навсякъде по света буржоазията е тази, която диктува условията на нашия живот. Никъде няма самоопределение. Буржоазията в Украйна определя (т.е. налага и диктува) условията на живот на местния пролетариат, буржоазията в Русия прави същото със своя пролетариат. Различните буржоазни фракции по света се обединяват в транснационални съюзи, за да се конкурират със своите съперници. Как може някой да повярва на заблудата, че водейки война за една от тези фракции, работническата класа може да получи възможност за самоопределение? Значи, ако пролетариатът в Украйна, Газа или Израел пожертва достатъчно животи на фронта, буржоазията ще му подари доброволното предаване на собствената си власт и повече няма да експлоатира пролетарските маси?
Войната между държавите никога няма да ни даде възможност да определяме свободно условията на живота си. Дори ако „по-малката и по-слаба“ или „нападната“ държава спечели войната с помощта на съюзниците си, диктатурата на буржоазията ще се запази. Да бъдеш експлоатиран от местната буржоазия и потискан от местната държава не е победа. Това не е нещо, за което трябва да жертваме живота си. И все пак някои са готови да пожертват стотици хиляди животи заради илюзията, че победата на една държава е важна за бъдещото освобождение от всички държави. Това е един от многото оксиморони на тези хора. В името на борбата срещу държавите те ни призовават да защитаваме конкретна държава и нейната националистическа/демократична идеология. В името на борбата срещу войната те ни казват, че трябва да участваме във войната. Колко още хора трябва да загинат на фронта, за да разберат тези любители на оксиморони, че войната между държавите не може да донесе мир, че срещу тиранията на държавите не може да се води борба чрез сътрудничество с държавите, че срещу капиталистическата експлоатация не може да се води борба чрез съюзяване на работническата класа с капиталистите?
Милитаристите и от двете страни на фронта използват икономически, насилствен и идеологически натиск, за да мобилизират хората за война. Ако обявим борба срещу всички фракции на буржоазията, включително борба и срещу буржоазията на „завладените“ държави, те ни обвиняват, че помагаме на по-агресивните, диктаторски, империалистически държави, сякаш не е очевидно, че в същото време водим борба и срещу тях. Те смятат, че съглашателството с тази или онази местна буржоазия и държава е въпрос на оцеляване. Те не отчитат факта, че същата буржоазия, която защитават, прави всичко възможно да избегне собственото си призоваване на фронта, докато държавните власти насила обличат пролетариите в униформи и ги карат да се избиват във фронтовата борба. Те не виждат, че „приятелската“ буржоазия използва държавата, за да затвори границите за мъжете, които искат отпътуват на безопасно място. Те не виждат, че буржоазията не е загрижена да спаси живота на цялото бомбардирано население, а да принуди пролетарската част от населението да пролива кръв, за да спаси собствената си власт, собственост и сфера на икономическо влияние. Когато става въпрос за спасяване на човешки живот във военна зона, пролетариите със сигурност трябва да търсят други възможности, а не да се запишат в армията.
Независимо дали милитаристите са капиталисти, националисти или леви, всички те се ужасяват от идеята, че вражеската държава ще спечели войната, но изобщо не се ужасяват от труповете на пролетариите, които войната винаги „произвежда“ и от двете страни. Без значение под какво знаме стоят, без значение какъв идеологически етикет си поставят, трябва да отхвърлим всички идеолози на войната. Когато ни поставят въпроса на чия страна сме във войната, ние ясно отговаряме, че сме на страната на пролетариата в Украйна, Русия, Газа, Израел и по целия свят. Ние не избираме страната на тази или онази държава във войната, а страната, която се организира срещу държавите. Ние не стоим настрана, докато войната избива нашите класови братя и сестри. Ние заставаме на страната на тези, които се бунтуват срещу войната, и се противопоставяме на всички усилия да ни въвлекат във войната. Единственият начин да се спрат войните е да се подкопае способността на всички държави да продължат да ги водят.
Целта на „революционните пораженци“ днес не е едната страна да спечели, а другата да загуби, а да се очертае ясна граница между капиталистическата перспектива, която води до все повече войни и мизерия, и пролетарската революционна перспектива, която води до освобождение на човечеството. Не е възможен компромис между тях.
