Ситуацията в Газа няма държавно решение
Текст от 2014 г. на манчестърския клон на британската Анархистка федерация.
Що се отнася до настоящата ситуация в Газа, за всички е ясно едно: израелската държава извършва жестокости, които трябва да бъдат незабавно прекратени (както и изстрелването на ракети към Израел — бел. на КРАС).
Стотици са убити, хиляди са ранени и става все по-ясно, че целта на военната операция, чието планиране започна след подписването на първоначалното прекратяване на огъня през юни, е пълното поражение на Хамас. Офанзивата следва блокадата по време на т.нар. прекратяване на огъня, която опустоши живота в Газа, унищожи гражданската инфраструктура и създаде хуманитарна катастрофа, на която всеки с елементарна човечност би искал да сложи край.
Но това не е всичко, което трябва да се каже за ситуацията. И двете страни в конфликта споделят пагубната идея, че осъждането на Израел трябва да означава подкрепа за Хамас и неговото „съпротивително“ движение. Ние напълно отхвърляме този аргумент. Като всяка управляваща клика, Хамас, както и другите основни палестински фракции, са щастливи и готови да жертват живота на обикновените палестинци, за да разширят собствената си власт. И това не е мъгляв теоретичен въпрос: до неотдавна по-голямата част от смъртните случаи в Газа бяха резултат от боеве между ислямистки (Хамас, Палестински ислямски джихад) и националистически гангстери (Фатах, Бригадите на мъчениците на Ал-Акса). Тези групировки демонстрираха готовността си да атакуват опитите на работническата класа да подобри условията си на живот, като завземаха офиси на профсъюзи, отвличаха синдикалисти и потушаваха стачки. Ярък пример за това беше нападението срещу Палестинското работническо радио от страна на Бригадите на мъчениците на Ал-Акса, които го обвиниха в „подклаждане на вътрешни конфликти“. Ясно е, че „свободна Палестина“ под контрола на някоя от тези групировки изобщо не би била свободна.
Като анархисти ние сме интернационалисти и се противопоставяме на идеята, че управляващите и управляваните страни имат някакви общи интереси. Затова анархистите отхвърлят палестинския национализъм, както отхвърлят и израелския национализъм (ционизма). Етническата принадлежност не дава „право“ на земя, което да изисква държава за неговото утвърждаване. Напротив, хората имат право на удовлетворяване на човешките си потребности и правото да живеят свободно където искат и както решат.
Ето защо, за разлика от разделението и фалшивите избори, предлагани от национализма, ние напълно подкрепяме обикновените хора от Газа и Израел в борбата им срещу държавните войни – не въз основа на тяхната националност, етническа принадлежност или религия, а просто защото те са истински, живи, чувстващи, мислещи и страдащи човешки същества. И тази подкрепа означава абсолютна враждебност към всички онези, които се опитват да ги потискат и експлоатират – израелската държава, западните правителства и корпорации, които я снабдяват с оръжия, и капиталистическите групировки, които искат да използват обикновените палестински работници като пионки в своите борби за власт.
Единственото реално решение на ситуацията е колективното, основано на факта, че след като сме премахнали тази система – капитализма – и необходимите за нея държави и войни, ние като класа в световен мащаб нямаме какво да губим, освен способността да работим за другите (принудително — бел.), и можем да постигнем всичко.
Това изглежда като много „трудно“ решение, което не му пречи да е единственото правилно. Всяко „решение“, което означава безкраен цикъл от конфликти и което предлага национализмът, не е никакво решение. Следователно фактът, че то е „по-просто“, е без значение. Има части от палестинското общество, които не са под хегемонията на онези, които искат да бъдат управляващи – да вземем например протестите, организирани от селските общности на Западния бряг. Те заслужават нашата подкрепа. Както и тези в Израел, които отказват да се бият, които се противопоставят на войната. Но със сигурност не и тези, които призовават за изтребването на палестинците от ръцете на една от най-силните армии в света, нито тези, които с радост нападат цивилни от другата страна на границата.
Каквито и да са жертвите, от това печелят израелската държава и Хамас.
