Сумракът на войната и религиозният фашизъм над Сирия
Статия на Чехословашкото анархистко общество (ČAS) за ситуацията в Сирия след падането на режима на Асад.
Режимът на Асад падна за няколко дни, почти без съпротива, а диктаторът благополучно отлетя със семейството си с частен самолет, пълен с пари и злато, за луксозна резиденция в Русия. Вместо сваляне на режима и някакъв вид революция, имаше плавно предаване на властта със съдействието на висшите членове на правителството на Асад и местната капиталистическа класа. Гражданската война, както винаги, не засегна по никакъв начин богатите, въпреки че те, от различни и враждебни фракции, търгуваха помежду си и забогатяваха. Както във всяка война, богатите са в безопасност, а само бедните умират и страдат. Независимо от това кой ги управлява, системата на потисничество срещу тях продължава да съществува.
Либералите и демократите празнуват падането на режима на Асад. При нормални обстоятелства неговият край и освобождаването на хиляди политически затворници със сигурност биха били добра новина за местното сирийско население. И то празнува. Това е поне някаква утеха. Но кой предизвика падането на сирийския режим и кой сега ще контролира Сирия и съдбата на нещастните ѝ жители в продължителна и кървава гражданска война? В Дамаск влязоха религиозни фашисти, водени от Абу Мохамед ал-Джаулани, международно издирван терорист. Властта премина в ръцете на религиозни радикали от редиците на Ислямска държава (ИДИЛ) и други.
В Северна Сирия протурските ислямистки милиции превземат градове един след друг, като убиват, изнасилват и поробват населението на Рожава. Като член на НАТО Турция бомбардира кюрдските райони в Северна Сирия, което се подкрепя от друг член на НАТО – САЩ. От новините научаваме, че САЩ бомбардират подкрепяните от Турция позиции на ИДИЛ. Израел масово бомбардира цяла Сирия, израелски танкове са окупирали Южна Сирия. Падането на Асад не сложи край на войната и всичко сочи, че предстои да започне нов кръг от войни и боеве между държавите и сирийските групировки, за да може всяка от тях да заграби колкото се може повече територии, богатства и власт. А обикновените хора – работниците и селяните – продължават да страдат и да умират!
Освен това над Сирия се струпват облаците на религиозния фашизъм и реакцията настъпва, както в случая с Иран и Афганистан. Малцина вярват на твърденията на новите ислямистки господари на Дамаск, че ще оставят жените и етническите малцинства свободни и няма да наложат ислямски закони.
Някои изразиха безпокойство за съдбата на Рожава – един от малкото демократични квартали на Сирия, който е под контрола на кюрдските марксисти от Кюрдската работническа партия. Сирийските демократични сили със сигурност ще се опитат да се противопоставят на турското военно превъзходство и се надяваме, че ще успеят. Без подкрепата на САЩ обаче те са военно неспособни да се противопоставят на десетата по сила армия в света – Турция, която мечтае да възстанови размерите на Османската империя и вече е окупирала част от Северна Сирия, подобно на Израел с Голанските възвишения. Въпреки че Рожава изигра най-голяма роля в разгрома на ИДИЛ, в който пожертва живота на 12 000 бойци на YPG и YPJ, сега целият регион ще бъде пожертван от САЩ в полза на Турция.
Много анархисти повярваха в приказките за революцията в Рожава. Въпреки че кюрдските марксисти и някои западни анархисти се опитват да разпространяват тази измислица, тъжният факт остава, че социална революция не е имало; системата на наемния труд и класата на богатите, господството на феодално-племенните и марксистките лидери са остават. Няма нито социализъм, нито работническо самоуправление, нито пряка демокрация, нито общини, които да се управляват пряко от народни събрания. Напразно ще търсите приложение на анархистките принципи в Рожава, ще намерите само няколко чуждестранни анархисти, които се борят не за революция, а за демокрация под марксистко и държавно ръководство.
В сирийското общество има и признаци на тенденции към самоуправление и самоорганизация, които заслужават вниманието на анархистите. Въпреки че много сирийски анархисти са в изгнание в чужбина, те могат да помогнат на тези в Сирия да разпространяват анархистките тенденции, така че те да станат по-дълбоко вкоренени и практически приложими сред местното население. Усилията им трябва да бъдат напълно подкрепени от международното анархистко движение, не само чрез прокламации, но и финансово и материално.
Перспективите на сирийските работници и селяни не са блестящи, но това, което е сигурно, е, че историята не е предопределена и че съдбата им е в техните собствени ръце. Ще бъде трудно и тежко, но не и невъзможно първоначалните стремежи на сирийската революция за свобода и равенство за всички в крайна сметка да надделеят.
