Ядрена суперсила и народ без нищо (част 2)
Превод от Георги Константинов на интервюто на CrimethInc. с анархиста Йонатан Полак от гр. Яфа
Всички части на интервюто
Първата част на интервюто можете да видите тук.
Поискахте да бъдете съден от военен съд, както съдят палестинците, а не от граждански. Можете ли да ни обясните смисъла на това искане?
Явно не съм почитател на Държавата, нито на тази, нито на която и да е друга. Но в така наречените демокрации идеята за легитимно държавно насилие – което е самата основа на правните и репресивните системи – произтича от фалшивата етика на справедливостта и погрешната идея, че тези системи представляват колективните интереси на онези, които са подчинени на тяхната власт.
В израелския апартейд има уникален механизъм, който дори не е съществувал в южноафриканската система на апартейд. На Западния бряг има две паралелни съдебни системи: една за палестинците и една за еврейските заселници. Като бъда обвинен в едни и същи престъпления – дори когато се извършват на едно и също място, по същото време и при същите обстоятелства – ще бъда преследван и съден съгласно гражданското наказателно право, докато моите палестински другари ще бъдат изправени пред военен трибунал, което показва ясно реалността на тотална военна диктатура. За да залови палестинците, правителството използва въоръжени сили, които често ги арестуват посред нощ, насилствено и с оръжие. Срещата със съдия може да отнеме до 96 часа (за мен – 24 часа) и дори когато най-накрая я направи, този съдия ще бъде войник в униформа, точно като прокурора. Те ще бъдат съдени съгласно драконовския военен закон на Израел, вероятно без възможност за освобождаване под гаранция, и присъдата им ще бъде наложена след осъждането им в система, в която по-малко от 1 на 400 души бива оправдан.
Тази двойна правосъдна система често се споменава като един от основните компоненти на израелския апартейд. Това е толкова поразително проявление на апартейда, че дори някои умерени ционисти не могат да го скрият. И все пак те пропускат да признаят, че това е основен елемент на ционизма като заселническо движение, тъй като се фокусират само върху окупацията от 1967 г. и контрола на Израел върху Западния бряг и Ивицата Газа. Често чуваме, че системата е лоша, но че не е расистка, тъй като разграничението се основава на гражданството. Това твърдение е невярно. Има палестинско малцинство (20% от израелското население), чиито членове живеят в районите, окупирани от Израел през 1948 г. и имат израелско гражданство (за разлика от палестинците, които живеят на Западния бряг или в ивицата Газа, които живеят под контрола на Израел като поданици без гражданство). Малко се знае за това, но дори палестинци, които имат гражданство, понякога биват съдени от военни съдилища на Западния бряг. Истината по въпроса е проста: бях обвинен от граждански съд, защото държавата ме смята за евреин. Ако бях палестинец с израелско гражданство, щях да бъда съден от военен съд. Системата работи по етническа и религиозна линия.
Самите закони са различни и военното право всъщност не е законодателство, а по-скоро набор от укази, издадени от военното командване на региона. Един от тези укази, Заповед 101, например, забранява всяко събиране от политическо естество на десет или повече души (например хранене, по време на което се обсъжда политика), дори ако това събиране се провежда в частна собственост. Това е престъпление, което се наказва с десет години затвор. По същия начин всяка политическа организация или асоциация може да бъде обявена за незаконна, което се случва редовно.
Виждам анархизма като идеология – или по-скоро движение – за борба. Вярвам, че активизмът не трябва да бъде морализаторски (т.е. самодоволстен и покровителствен), а по-скоро насочен към ефективна промяна. Само по себе си няма нищо положително в това да губите време в затвора, вместо да се опитвате да направите нещо полезно навън. Поисках да бъда съден от военен съд, за да хвърля светлина върху система, която много малко знаят, и в същото време да се опитам да я подкопая. Така че представихме доста силен правен аргумент, като се има предвид ограниченията на израелското законодателство, но съдът просто го игнорира въз основа на измислени технически подробности – доста впечатляващо правно бърникане. Решението ми да откажа да призная легитимността на съда, след като молбата ми беше отхвърлена, също беше част от моята стратегия.
Има и по-фундаментална причина, поради която отказвам да сътруднича на съда и да спазвам процедурите, която произтича от моето разбиране за власт и моя собствен опит в правосъдната и затворническата система. Тези системи са проектирани по такъв начин, че ние винаги се молим или чакаме, винаги милостта на властта, лишени от всякаква свобода на действие.
Липсата на сътрудничество преобръща цялата тази система на контрол. Позволява ви да си върнете властта и свободата на действие в ситуация, в която се предполага, че нямате такива. Със сигурност има цена за плащане и тя трябва да се обмисля всеки път, в зависимост от обстоятелствата. Не твърдя, че това е най-добрата стратегия в сблъсък с правната система, но забелязвам, че помага да си върна контрола върху ситуацията.
Шансовете ми да бъда оправдан или да избегна затвора поначало бяха несъществуващи, така или иначе нямах много за губене.
Това не е първият път, когато се сблъсквате със затвор, нали?
Не… Мисля, че може да е за шести път, но не съм сто процента сигурен. От друга страна, моите палестински другари са в и извън затвора през цялото време и е много трудно да си представим живот без заплаха от лишаване от свобода, предвид обстоятелствата, в които живеем. Всъщност имам късмета (или привилегията), да съм прекарал толкова малко време в затвора за двадесет и няколко години активизъм. Това също е една от последиците от израелския апартейд.
Споменахте, че сте били освободен по-рано тази година поради здравословни проблеми. Можете ли да опишете условията на живот в различните заведения, където сте били?
Подобно на съдебната система, затворът също е разделен. Има отделни зони и затвори за палестинските политически затворници (Израел ги нарича „затворници за сигурност“) и за всички останали. За политическите затворници условията са много по-тежки, посещенията са по-ограничени, те нямат достъп до телефон, наред с други ограничения. Там обаче организираността, солидарността и понякога дори съпротивата са по-силни. Въпреки факта, че съм преследван по политически обвинения, за които палестинците са класифицирани като „затворници за сигурност“, и въпреки че поисках да бъда задържан с моите другари, аз винаги съм бил класифициран като „обикновен“ затворник.
Израелската система има три различни нива на лишаване от свобода: задържане преди обвинение, задържане след обвинение и лишаване от свобода след присъда. Задържането преди обвинение е фазата, в която условията са най-лоши, където достъпът до външния свят е най-ограничен. На този етап са забранени телефонните комуникации и достъпът до телевизор и радио, както и закупуването на консумативи в столовата. Не се разрешават никакви книги или материали за четене, освен Библията или Корана. По закон имате право на един час ходене на ден, но рядко можете да получите дори няколко минути. Някои от тези условия постепенно се подобряват, след като бъдете обвинен или осъден, в зависимост от затвора и квартала, в който се намирате. (Общо взето режимът преди съда и в наказателните отделения след присъдата в затворите на болшевишкия „рай“ са много по-тежки от този в еврейските затвори – бел. прев.)
Материалните условия варират значително. Броят на хората в една и съща килия може да варира от двама до двадесет, преживял съм и двете крайности. По принцип предпочитам да имам възможно най-голямо уединение, но наистина зависи от това кои са съкилийниците. Да бъдеш затворен в клетка само с още един човек може да бъде доста трудно за понасяне, особено за някой като мен, който не е много добър във воденето на разговори.
Наркотиците и зависимостите също са проблем и много от тях витаят наоколо. Болкоуспокояващи, опиати, опиоидни автагонисти, имаме всичко. Но снабдяването никога не е стабилно и затова често се случва да останете в килия с няколко души, които се движат между различните състояния на зависимост. Винаги има битки за дял от малкото, което достига до килиите. Затворниците непушачи технически имат право да бъдат настанени в килии за непушачи, но това е само теоретично. Всъщност единствената килия за непушачи, в която бях държан, беше изолатор. Не ми позволиха килия за непушачи дори когато се разболях от остър бронхит.
Най-разпространената форма на насилие между лишените от свобода, освен юмручните сбивания, са порязването (изгорели и пресовани филтри от цигари са много разпространени и лесно се получават) и заливането с вряла вода, смесена със захар.
Веган съм от почти тридесет години. Страдам от диабет тип 1 и непоносимост към глутен (цьолиакия); Имам и епилепсия, откакто бях прострелян в главата със сълзотворен газ по време на демонстрация. Това прави постоянна борба за храната в затвора, тъй като не мога да ям всичко, което е приготвено в затворническа кухня. Обикновено отнема една до две седмици, докато храната стане достъпна и дори повече, за да получа всичко, от което се нуждая и на което имам право. Междувременно диетата ми се състои основно от краставици и, когато имам късмет, моркови.
По време на последния ми престой в затвора загубих около 12 килограма за три седмици – около 15% от телесното си тегло. Разболях се от остър бронхит, което доведе до скок на кръвната ми захар до животозастрашаващи нива.
Имах щастието да ме пуснат под домашен арест под гаранция, най-вече заради здравословното ми състояние. Това е възможност, която палестинците нямат. Това преживяване остави в мен съмнения за начина, по който управлявам съдебно-политически случая си и може би дори малко ме разби. Отне ми известно време да се възстановя физически и още повече – да се върна на себе си психически и емоционално. Трябваше да взема решение как да подходя в случая, но нито една от опциите не беше добра и дори не бях в състояние да реша. В крайна сметка разбрах, че съм изправен пред дилема: или трябва да се придържам към споразумението, което бях сключил със себе си, когато открих огледалния свят на анархизма като тийнейджър, и осъзнах до каква степен светът е изкривен и се прецаках, или трябваше да взема каквото мога от него и… да продължавам напред. Това е доста лесен избор, нали? В крайна сметка нямаш никакъв избор.
Има ли други обвинения срещу вас?
Освен обвиненията, които вече бяха обсъдени, има няколко висящи дела – обвинения, по които все още не съм съден, но може да бъда. Най-забележителното е „подстрекаване към насилие и тероризъм“ след статия, която публикувах, докато бях в затвора през 2020 г., която призоваваше хората да подкрепят и да се присъединят към палестинската съпротива срещу израелския колониализъм.
