Един прикриван проблем на войната в Украйна: суровините
Заграбването на суровини, заровени под украинската земя, е в основата на конфликта, в който гласовете на империалистическите и индустриални сили имат предимство пред тези на украинците. Титан, нефт, желязо, газ, манган… Контролът върху изкопаемите ресурси и минералите, заровени на украинска територия, е в основата на конфликта. И те имат приоритет пред околната среда и интересите на хората.
Първата част
Руската инвазия в Украйна, която започна през 2014 г. с анексирането на Крим и Донбас, е тъжната проекция на новата руска национална идентичност, оформена от Владимир Путин, откакто дойде на власт: милитаристична, експанзионистка и антизападна. Галия Акерман брилянтно описа в „Безсмъртният полк“ (издание на Premier Parallèle, 2019 г.) тази политика, която циментира руското общество около едно носталгично месианство към Велика Русия, от която Украйна трябва да бъде неразделна част. Като този конфликт е и тази конфронтация за метали, нефт и газ, която не спира да се засилва от 2014 г. насам, тъй като сближаването на украинските правителства със западните сили позволи на Съединените щати и Европейския съюз да планират добива на суровини от тази богато надарена страна.
Un casus belli pour Moscou. (Повод за войната на Москва)
През 2010 г. в Украйна бяха открити големи находища на шистов газ. Най-голя-мото се намира в Юзивска в района на Харков, в източната част на страната. Запасите му представляват една трета от годишното потребление на газ от Украйна. През 2013 г. американските компании Shell и Chevron получиха разрешителни. На фона на корупция: министърът на ресурсите по това време Микола Злочевски беше и президент на Burisma Holdings, една от най-големите частни газови компании в Украйна. Тази група, за която се смята, че е близка до Джо Байдън, привлече неговия син Хънтър Байдън в своя борд на директорите през 2014 г. Гигантският проект за добив в Юзивска предизвика съпротивата на жителите на региона, които се мобилизираха срещу замърсяването на водите, което ще бъде резултат от хидравличното разбиване, една техника, забранена във Франция. Но тази кампания, казва украинският стратегически комуникационен център, е била инструментализирана от Русия, „която обикновено е напълно безразлична към проблемите на околната среда“: тя е подкрепила до голяма степен движението „Шистовият газ е смъртта на Донбас”.
Най-големите залежи на газ в Европа
Всъщност, Украйна, кояго е зависима от руската компания Газ-пром, би имала най-големите газови запаси в Европа след Русия. Експлоатацията на тези резерви щеше да й позволи не само да стане по-автономна, но и да позволи на американските компании да изнасят своя газ за Европа в ущърб на Газпром. Подобен сценарий се разигра край Крим през същия период. След откриването на големи находища на нефт и газ в Черно море, Exxon Mobil, Shell и Chevron получиха разрешения за проучване през 2012 г. В края на ноември 2013 г. Украйна също подписа споразумение с френската EDF и италианската ENI за експлоатация на въглеводороди източно от Крим с цел производството на 3 милиона тона петрол годишно. Всички тези проекти „бяха или изоставени, или замразени след анексирането на Крим“, отбелязва Максим Бугрий, от украинския регион.
Според Робърт Муга от канадската фирма за стратегически анализи SecDev, завоеванията от 2014 г. позволиха на Русия „да завладее половината от конвенционалния петрол на Украйна, 72% от нейния природен газ и по-голямата част от нейното производство на въглища в нейните региони“. Те се намират в Донбас, някога едно от основните места за производство на въглища в СССР и родното място на Стаханов, миньорът, който се превърна в легендарна фигура на съветската пропаганда.
Едно стратегическо подземие
От инвазията през февруари 2022 г. Русия е завладяла 41 въглищни мини, око-ло 50 обекта за газ и петрол и около 10 стратегически минни находища, според SecDev. Наистина, в Украйна се води и битка за метали. Недрата на страната крият огромни залежи, оценени от украинските геоложки служби на стойност 7500 милиарда долара. Украйна е класирана на пето място в света за своето желязо и графит — две критични области за производството на електрически батерии.
Освен това тя е шестият по големина производител на титан в света, страте-гически метал за аеронавигационно производство. Тя крие значителни нахо-дища на литий, мед, кобалт и редкоземни елементи, важни за енергийния сектор, както и за електрониката. Ето защо Европейският съюз сключи през юли 2021 г. партньорство с Украйна за стратегически метали и батерии, инициирано и постепенно укрепвано от 2014 г. след идването на власт на прозападното правителство на Порошенко. Това партньорство отговаря на желанието на Европейския съюз (и по-широко на НАТО) да осигури доставките на суровини за своята индустрия срещу китайските и руските монополи. На теория това са „преходни“ метали; на практика значението им е много по-голямо. Така например ще се осигури внос на титан, който е определящ за Airbus и Safran; цирконий, три четвърти за ядрени; скандий, страничен продукт от титановата металургия за горивни клетки и ултралеки космически сплави; или молибден, използван в суперсплави, ек-рани и електронни чипове. Що се отнася до производството на полупроводници, индустрията на САЩ е 90% зависима от ултрачистия неон, произведен в Одеса от газ от стоманодобивните заводи.
В унисон с това партньорство, Украйна се опитва да разшири своите мини и своята металургична индустрия, да си сътрудничи с европейските (Euro GeoSurveys) и американските (USGS) геоложки служби (на английски „Атлас на инвестицията“, каталогизиращи наличните находища на критични метали). Според Ukraine Invest тя е имала 8761 находища през 2021 г. От 2016 г. правителството започна да продава разрешения за добив чрез електронни търгове. Между 2018 г. и 2021 г. броят на предоставените разрешителни се увеличи от 150 на 377, а броят на електронните търгове от 10 на 160. През 2019 г. Метинвест, металургичната компания на Ринат Ахметов, най-богатият човек в Украйна, е свързана с гиганта Glencore (Швейцария), за да експлоатира едно от основните находища на желязо в страната, в Шиманивске, недалеч от Запорожие.
Война за ресурси
През 2021 г. австрийската компания European Lithium получи достъп до литиеви находища в страната, включително това в Шевченковске, разположено в Донбас. Графитните мини в района на Николаев в южната част на страната са предоставени на австралийската компания Volt Resources. След нахлуването в Крим руският гигант DF се лиши от своите титанови мини, докато другите находища в страната сега се експлоатират от украинско-американската компания Velta Resources. Тези находища са толкова стратегически за страните от НАТО, колкото и за Русия.
За Оливия Лазард от Института Карнеги „руското намерение е ясно – да получи достъп до същите ресурси, от които Европа се нуждае, за да приложи своя закон за съвместно съществуване“. Русия е вторият в света производител на алуминий и най-големият износител на никел, използван за батерии. Тя също така доминира на пазара на паладий, използван по-специално за производството на горивни клетки.
Зависимостта на западните купувачи от тези суровини е такава, че Лондонската метална борса се отказа от забраната си за продажба на руски метали. Според Оливия Лазард Москва се стреми да си извоюва място на новите енергийни пазари, като същевременно укрепва статута си на голяма износителка. Ето защо офанзивата в Украйна трябва да се постави „в по-широкия контекст на маневрите на групата Вагнер, наемническа компания, неофициално свързана с Кремъл, чийто собственик Пригожин също управлява добивни компании като Lobaye Invest, присъстващи в страни, богато надарени с минерални ресурси като Мозамбик, Мадагаскар, Централноафриканската република и Мали“. Следователно фон на руската агресия срещу Украйна е и този сблъсък за доставките на критични материали, първа жертва на който е украинското население.
На 16 ноември в Брюксел украинският министър-председател Денис Шмихал и министърът на природните ресурси Руслан Стрилец взеха участие в Седмицата на суровините, която се проведе в Брюксел в присъствието на Марош Шефчович, еврокомисар и инициатор на партньорство за метали с Украйна. Последният припомни по този повод условията на партньорството: „То ще помогне на Украйна да се интегрира в ЕС и представлява съществен елемент за Европейския съюз в консолидирането на нашите доставки на суровини и нашия геостратегически статус.“ Въпреки бомбардировките министър Руслан Стрилец увери, че реформата на Минния кодекс е почти завършена и че кабинетът, който издава разрешителните, работи „в услуга на инвеститорите, които ще дойдат след войната и дори преди победата“. Юрген Ригтеринк, вицепрезидент на Европейската банка за развитие, уточни, че последната е основният инвеститор в страната с до 19 милиарда евро, средства, благодарение на които „Украйна може да се превърне в суперсила на суровините“.
Каква е независимостта на Украйна от европейските интереси?
Украйна мечтае за независимост и затова мнозинството украинци подкрепиха нейното сближаване с ЕС. Но въпросът е какво пространство за маневриране ще оставят на лидерите на страната, когато ще трябва да се върнат заемите от десетки милиарди евро, договорени с ЕБВР, Световната банка, САЩ и европейските страни, които копнеят за нейните природни ресурси?
„Ние не само ще възстановим Украйна, но ще я изградим по-добре, по-екологично“, увери Марош Шефчович украинските министри на 16 ноември. Но можем ли да възстановим Украйна „по-зелена“, като превърнем страната в минния рай на европейската индустрия? Знаем, че минното дело е най-замърсяващият индустриален сектор и водещият производител на отпадъци в света.
Какво мисли украинският народ? От 2004 г. насам жителите на района на Мариупол в Донбас се противопоставиха на експлоатацията на находището на редкоземни и циркониеви метали в Азов, заради рисковете от радиоактивно замърсяване и на два пъти наложиха прекъсване на издаването на разрешително. Последният търг на депозита през януари 2021 г. предизвика големи протести в районите Манхауш и Николское. След като войната приключи, няма ли украинците с изненада да да открият, че докато са се опитвали да оцелеят след руските нападения и бомбардировки, техните региони са били продадени на западните минни и газови компании?
Превод от списание ,,Експрес“
