Войната и властта в човешкото общество
Текст на „Голос анархистов“.
Тъй като въоръжените конфликти по света продължават да ескалират, включително и във връзка с новината за военните удари на САЩ и Великобритания по Йемен (януари 2024 — бел.) в контекста на многогодишното нахлуване в страната, бихме искали да поговорим за причините за войните.
Рудолф Рокер навремето остро критикува някои марксисти, че се опитват да сведат войната до материална изгода за буржоазията. В края на краищата, въпреки печалбите на военната индустрия за икономиката (включително капиталистическата икономика), войната обикновено е чувствителен удар. Още по-очевидно е, че войната се появява много преди появата на капитализма.
Самите анархисти твърдят, че капитализмът е само частна проява на йерархията. Затова си струва да се вникне задълбочено в историята.
От известно време в антропологията доминира мнението, че преддържавните общества уж са имали по-високи нива на насилие (изследователите Лорънс Кийли и Стивън Пинкър), което в много отношения продължава Хобсовото схващане за „войната на всички срещу всички“. Кийли дори стига дотам да твърди, че Втората световна война е била процентно по-малко смъртоносна от войните в миналото. Твърдението за подобно тълкуване на събитията все още присъства в един от най-известните сайтове за световна статистика – Our world in data.
В действителност обаче, както посочват критиците на техните трудове, подобни твърдения са направени въз основа на необосновани твърдения и избирателно представяне на фактите (напр. изтъкване на епизоди като клането при Кроу Крийк в праисторическа Северна Америка).
Както откриха съвременните антрополози, организираните войни се появяват в човешкото общество едва преди 12 000 години. Преди това, ако е имало конфликти, те са могли да бъдат наречени войни само в най-широк смисъл, тъй като са приличали повече на схватки между маймуни бонобо (най-близките роднини на хората) или на съвременните улични боеве. Системните набези се появяват точно 10 хил. години пр.н.е. и отначало са свързани до голяма степен със страха от липса на ресурси. Но след това организацията и броят на войните нарастват и достигат съвсем ново ниво, започвайки от III хилядолетие пр.Хр. Всичко това е в пряка връзка с появата и укрепването на йерархията в човешкото общество. Но за всичко в реда на нещата.
Както показва биологията, различните социални животни имат различни модели на социална структура: колкото по-силна е вътрешновидовата конкуренция, толкова по-вероятно е това общество да се основава на биологичното господство на лидерите, както е при мандрилите; колкото повече тази вътрешновидова конкуренция намалява чрез взаимно сътрудничество и помощ, за които говори Кропоткин, толкова повече виждаме егалитарни порядки, както е при вълнистите паякообразни маймуни.
От друга страна, преди неолитната революция човекът е бил предимно егалитарно животно. Преддържавните модели на социална структура могат да бъдат разделени на два типа: ацефално общество (без обществен глава — бел.прев.), напълно лишено от йерархия и официален лидер, и вождизъм, където властта и централизацията вече са били налице в различна степен.
И двата модела са съществували както преди, така и след неолитната революция, но докато първият модел е доминирал преди нея, вторият модел постепенно започва да доминира след нея.
Ацефалното общество, което е съществувало или като групово, или като племенно общество, както при преобладаващата част от ловците и събирачите, или като селска демокрация в много земеделски култури, както при селяните игбо в Източна Нигерия, практикуващи дискусия и консенсус в общи съвети вместо йерархия, е проявявало по-малко войнственост.
За разлика от тях, при вождовете, където общностите и съветите все повече поемат по-скоро консултативна, отколкото решаваща роля, наблюдаваме по-голяма милитаризация на обществото. Когато важните мъже и родовите старейшини получават правото да се разпореждат с труда на другите, виждаме и появата на завоевателни войни, както при военните конфедерации в Гана или Хаваите. Подчиняването на съседните групи позволява на вождовете да събират данъци и роби. Появата на държавата, от друга страна, позволява на владетелите да мобилизират огромен брой хора за завоевателните походи на Навуходоносор, Цезар и колониалните сили.
