Кои са анархистите и какво е анархия?

Думата е позната на всички, но истинското й значение е покрито с мрак. Откриваме какво е анархия – изкореняваме хаоса в собствената си глава.

Анархия: какво е това?
Думата „анархия“ има древногръцки корени, ἀναρχία се превежда като „безвластие“. Този термин се използва в няколко значения:

  1. Ситуацията, когато държавата с нейните властови институции е премах-ната, изградено е бездържавно общество.
  2. Липса на лидер или държавна власт.
  3. Състояние на хаос, объркване, произвол, произтичащи от отсъствието или бездействието на силовите структури (или ако властите са в командировка).
    В обикновения смисъл анархията е синоним на безредие, често съчетано с беззаконие и насилие.
    Такова представяне не отразява истинската картина и просто не е правилно. Когато хората говорят за анархия, те нямат предвид липсата на власт каквато е в една управлявана компания. Анархията предполага липса-та на доминация, налагане, контрол отгоре.
    Анархизмът и неговите принципи
    Анархистичните идеи са разработени в социално-политическа доктри-на с философски уклон – анархизъм.
    За първи път се заговорва в средата на 19 век, когато Пиер-Жозеф Прудон, авторът на известната поговорка „Анархията е майка на реда“, написа трактата „Какво е собственост“.
    Анархизмът е доктрина, посветена на въпросите за изграждането без държава на справедливо и свободно общество.
    Това е широк набор от идеи, понякога противоречиви, но имащ основни принципи, които повече или по-малко са присъщи на всички привърженици на анархизма.
  4. Липса на власт в лицето на друго лице или група лица, които налагат волята си. Дори демокрацията в това общество като форма на управ-ление е неприемлива.
  5. Свобода от принуда. Във всеки проект хората трябва да участват без натиск отвън, ръководени само от личния си интерес!
  6. Свобода на сдружаване – доброволни и равноправни сдружения, създадени от групи хора.
  7. Разнообразието, на което се основава човешкото съществуване, е ключът към най-пълноценен живот на индивида в обществото. То води до практическа невъзможност за контролиране на хората.
  8. Сътрудничество и взаимопомощ, колективно взаимодействие: хората работят заедно и следователно по-ефективно.
  9. Равенство, разбирано като липса на йерархия. Всички членове на обществото имат равни възможности за задоволяване на потребнос-тите си в различните области на живота. Всеки – точно като съседа -има достъп до всички блага, научни и технологични постижения.
  10. Братство, внушаващо, че никой няма право да се поставя над другите – над техните нужди, интереси.
    Като цяло анархистките принципи са подобни на марксистките, но понятията „анархизъм“ и „марксизъм“ не бива да се бъркат.
    Анархизмът отрича всички форми на власт и държавата като такава. Победата на марксизма беше свързана с укрепването на държавата в лицето на диктатурата на пролетариата.
    Символи на анархия
    Анархистките идеи се отличават със своята колоритна символика, позната от филмите за времето на Гражданската война и от репортажи за улични бунтове.
    Те са популярни сред посетителите на салоните за татуировки, които не винаги осъзнават какво означава този или онзи знак на анархията, нанесен върху тялото.
    Един от най-популярните символи е буквата „А“ в кръг: преплитане на главна „А“ (думата, която разглеждаме, започва с нея) и „О“ (от френския „ordre“ – ред). Оказва се „Анархията е майка на реда“ по Прудон.

Популярността на този символ нараства през 70-те години на миналия век с развитието на пънк движението. Тогава буквата „А“ в кръга „отиде сред масите“. Татуировка с такова изображение има за цел да покаже любов към свободата, нежелание да се подчиняват на установените традиции, независимост от мнението на другите.
Друг добре познат анархистки символ е черното знаме, за разлика от белия цвят, считан за традиционен за монархията, както и цветът на предаването (бялото знаме беше показано, предавайки се на милостта на победителя).

Анархистите, освен черното знаме, използват и други комбинации – в зависимост от вида на доктрината. Например, черно-червеното платно символизира анархо-синдикализма и анархо-комунизма, черно-зеленото се смята за „тяхно“ от еко-анархистите.
Бандитите, преследвани от Глеб Жеглов в известния филм, рисуват черна котка. Това животно се превръща в един от анархистическите символи (то особено е близко до анархо-синдикалистите), изобразява-но е с извит гръб и впити нокти.
Анархистите имат и други, по-малко известни знаци: дървена обувка = от сабо-дървена обувка (символ на работническия саботаж), черна роза (използвана от издателите-анархисти на книги), или знаме-то с череп и кости.

Кой е анархист?
Това е привърженик на анархията, който я смята за най-добрата форма на човешко взаимодействие.
Анархистите смятат, че е необходимо да се премахне администра-тивният апарат. Принципът на „инициатива отдолу“ трябва да заеме мястото на принудителното властно начало, когато хората сами ще започнат да решават належащите си проблеми: обществените – колек-тивно, личните – индивидуално.
За решаване на глобалните проблеми се предлага да се създадат федеративни общности отдолу нагоре – от комуната до глобалното ниво. Тук представителството е неизбежно «представителите», просто ще бъдат делегати с императивни мандати (няма да могат да решават проблемите, вместо хората, които са ги номинирали).
Мнозина смятат, че анархистите са агресивни бандити със забрадки на лицата, призоваващи към безредици и насилие, организатори на улични бунтове под черни знамена.
Наистина има привърженици на такива методи. Държавата се въз-приема от тях като агресор и те смятат насилието срещу агресора за оправдано. Но това е много повърхностен възглед: много поддръж-ници на анархията предпочитат мирните начини да отстояват своите убеждения.

Привържениците на анархо-индивидуализма поставят личния интерес в центъра и смятат, че той не трябва да се ограничава до колектива или властта. Правото на свободно разпореждане със себе си, присъщо на всеки от раждането му, е най-важно пред другите „външни“ фактори (като идеология, социални принципи и др.).
Откроява се едно нетривиално направление на индивидуалистичния анархизъм, основано от немския философ Макс Щирнер – егоизма. Фокусът тук е върху човекът, който взаимодейства със света по отношение на задоволяване на собствените си нужди. Той има право да прави каквото си иска, независимо от държавните, божествените или моралните стандарти.
Анархистът Щирнер вярва, че обществото като такова е само илюзия, съществуват само „единични индивиди“, които на базата на уважение към силата на другия образуват „съюзи на егоисти“.
Социалният анархизъм, за разлика от индивидуалистичния, призовава за отхвър-ляне на частната собственост, се основава на революцията, сътрудничеството и взаимопомощта.
Колективисткият анархизъм (наричан още революционен), свързан с дейността на Михаил Бакунин – привърженик на революционната трансформация на общест-вото, при колективизацията на частната собственост.
Обръщението на парите трябваше да бъде запазено (това стана повод за критики към привържениците на Бакунин от други социал-анархисти, които смятаха, че парите са зло). Те планираха да плащат равни заплати въз основа на времето, прекарано в труда.

Анархистите от различни страни изиграха голяма роля в борбата на работниците за своите права, активно се проявиха в социалистиче-ските революции и направиха значителен принос в антифашисткото движение.
По време на Втората световна война партизаните анархисти действа-ха в страни, окупирани от Третия райх.
Многоликият анархизъм: видове и направления
Анархистите, противопоставящи се на властта като принудителна сила, тълкуват различно какво може да се счита за принуда, в зависимост от конкретната посока.

Анархо-комунизъмът е общество, образувано от самоуправляващи се комуни и общности, в които процъфтява пряката демокрация (без депутати!). В него се използват само колективни средства за производство, паричната система е премахната – това е идеалът, към който човек трябва да се стреми.
Според концепцията на Петър Кропоткин, теоретикът на анархокомунизма, хората ще вършат цялата работа доброволно, защото осъзнават „ползата“ на общественната собственост върху предприятията. Някои от привържениците на тази тенденция обаче протестираха дори срещу пряката демокрация, виждайки в нея намек за държавност.
Анархо-синдикализмът се фокусира повече върху работническото движение. Основната сила, на което са възложени радикалните социални трансформации, са синдикатите.
По-нататък: отхвърляне на наемния труд, унищожаване на частната собственост, създаване на система на работническо самоуправление. Сформираните синдика-ти трябва да вземат решения като колектив на общи събрания.
Отчасти едно от теченията на социалния анархизъм е мутуализмът – продукт на масовите движения на английските и френски работници през 18 век, почиващ върху основата на взаимопомощ, свобода на сдружаване, доброволни договори и федерализъм.

Анархизмът, като социално-икономически модел, алтернативен на държавните системи, почти от самото си начало се е самоопределял като революционна идеология.
Анархизмът, като социално-икономически модел, алтернативен на държавните системи, почти от самото си начало се е самоопределял като революционна идеология.

Анархо-феминистките смятат патриархата за основен проблем на обществото, тъй като на него се основава традиционната концепция за семейството и държавата.
Представителите на зеления анархизъм се фокусират върху пробле-мите на околната среда, критикуват съвременните технологии и анар-хистите от другите направления.
Те насърчават връщането към корените, обединението с околната сре-да и се застъпват за създаването на малки екоселища. Сред „зелените“ анархисти има привърженици на връщането към начина на живот на древните ловци и събирачи (анархо-примитивисти).
Анархистите могат едновременно да бъдат поддръжници на няколко течения. Например, известният практикуващ тази идеология, Нестор Махно, декларира своята привързаност към идеите на Бакунин и Кропоткин.

Възможно ли е на практика Анархията?
Анархистическите постулати са примамливи: животът без принудител-но начало изглежда като рай. Възможно ли е да се изгради нещо подобно в действителността или това е утопия?
Анархията се счита не за модел на управление, а за философска система. В историята обаче е имало опити за изграждане на анархист-ически общности.

  1. Парижката комуна, която възниква през 1871 г. След свободни избори съветът на комуната беше начело, но така и не успя да разра-боти ясна програма за действие. В него участваха представители на няколко течения, които нямаха опит в решаването на подобни проблеми. Предимно те бяха успешни агитатори. Що се отнася до финансите, храната, военните действия, се разкри пълният им провал. Комуната падна под обсадата от прусаците и касапите на Тиер – правителството на Версай.
  2. Свободната територия, създадена в Украйна от Нестор Махно и съществувала от 1918 до 1921 г. Махно завзема територията, населявана от 7 милиона души, и се опитва да изгради общество, контролирано от Съветите на работниците и селяните.
  3. Решенията по по-важните въпроси се взимаха с общо гласуване. В провинцията анархистичният модел се оказа повече или по-малко жизнеспособен, но не беше така в града.
  4. Като цяло Нестор Иванович се налагаше деспотично и дори отпечата банкноти с изображението на лика си. (?) Нахлуването на Червената армия сложи край на този експеримент.

Дори днес има място на Земята, където е изградено общество, което в много отношения е подходящо за анархизъм. Това е Зомия (**) – отдалечена планинска и гориста местност с население от 100 милиона души, която включва териториите на няколко азиатски държави.
Тук живеят самоуправляващи се етнически малцинства, които са запа-зили своята идентичност. Местните планинци поддържат равенството в своите общности и се съпротивляват на намесата на държавата в живота им.

Има мнение, че в редица страни (като правило, с ниска гъстота на населението? () има признаци на анархистична структура. Например в Швейцария () се е развила мощна система на местно самоуправление, където всеки е гражданин преди всичко на своята община, след това на кантона и едва след това на страната.

Кратко обобщение
Анархията не е просто утопична идея на бунтовници мечта-тели. Това е обмислена идеология със собствени принципи, с много концепции и направления.
И въпреки че е невъзможно да се осъзнае напълно (поне на този етап от развитие на цивилизацията) анархизмът показва посоката, в която обществото трябва да се мисли и развива.

И НАКРАЯ ВЕЛИКАТА ИСПАНСКА РЕВОЛЮЦИЯ (1936 – 1939)
След като се интересувате от анархистически идеи, няма смисъл да рисувате буквата „А“ в кръг по оградите или мъдро да повтаряте фразата за „майката на реда“. Трябва да започнете с изучаване на произведенията на известни анархи-сти. В полза на общото развитие!

Бележки:
(**)Зо́мия
В съответствие с концепцията, разработена от холандския историк Вилем ван Шендел и разработена от американския антрополог Джеймс Скот, Зомия е обширен регион на Азия, чието население се характеризира с отхвърляне на държавните институции и съзнателен отказ от изграждане на общности с развита йерархична система. Очаквайте …

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *