Спомени за бъдещето

Излезе от печат книгата със спомени и творчество на анархиста Желязко Петков  ‑  Жак (1923-2000) под редакцията на Трайчо Велчев и Росен Велчев. Изданието включва както автобиографията, така и статиите на автора, публикувани във вестник „Свободна мисъл“ през последните 10 години от живота му – от 1990 до 2000 г.

Желязко пише: „Бранислав Нушич пише в своята автобиография, че тя завършва за всеки човек в момента, в който се ожени. Арестите, затворът и лагерът удължиха с три години и половина моята. Това стана причина тя да продължи и след брака ми. Останах в Копривщица, пленен от нейното минало и нейната архитектура, цветни дворове и зелена гора. За да преживея, косях ливади, чуках камъни за насипване на улиците; накрая станах горски работник-секач, докато чаках Мария да се върне. За 1-ви май 1952 г. освободиха жена ми от Белене…“

Милиони хора се опитват да променят действителността, която ги е лишила от собствена физиономия и беше превърнала всички ни в гайки и винтове в една огромна машина; бяхме подчинени на един бездушен и безчовечен команднобюрократичен апарат, който отне правото на всеки от нас да носи с гордост името човек“.