Колко страшна е кризата?

Капитализъм-диагноза на едно циклично неразположение!

>>>продължава от миналия брой

Токийската борса губи от своя индекс Никей 14%, стигайки 22 000 пункта – нещо незапомнено, твърдят японските борсаджии, от мини-краха през 1953, предизвикан от „злокобната вест” за кончината на Йосиф Сталин). Подобно е положението и върху останалите капища на Мамона – в Париж, Брюксел, Франкфурт и т. н. Общото и световно падане на курсовете на акциите за тази първа седмица варира между 10% и 25%.

Без да губят кураж и самообладание, правителства­та и собствениците на частните телевизионни компании постигат споразумение да свалят рекламните предава­ния, в които гримирани актриси и палячовци съветват изкупуване на акциите на денационализираните предп­риятия…
Както се казва, не е хубаво да се говори в къщата на обесения за въже, още повече, че от Америка идват съоб­щения за първите „преки акции” на измамените дребни търсачи на едри печалби, които не признават ни съд, ни закони, а пристъпват направо към саморазправа с банкери и финансови съветници – с огнестрелно оръжие като в героичната епоха на Бъфало Бил.
В тая обстановка във Франция социалисти и кому­нисти поемат защитата на дребните гешефтари, които са първите жертви на извиващите се като змии финан­сови синусоиди, а Ватиканът, чиито „отделяния от залъ­ците” са в долари, се надява, че Провидението и Все­вишният няма да позволят курсът на долара и акциите на Уол Стрийт да слязат в ада.
След като през неделния ден затварянето на бор­сите съдействаше за самоуспокоението и почти всички бяха готови да кажат, че „най-лошото е зад нас”, новата седмица още от понеделника не бе по-розова от предиш­ната. Този път импулсите за слизане надолу дойдоха от борсата на Хонконг, която регистрира на 26.10.1987 г. срутване с 34%! Настъпи паника в зоопарка – отдав­на не бе имало нещо по-забавно от въртящите се като в калейдоскоп картини на борсовите капища, които мо­жеха да се видят в късните полунощни програми на телевизионните компании. Призракът на 1929 г. се появи по екраните и най-оптимистично настроените казаха, че занапред ще трябва да се свикне да се жи­вее с черни петъци.
Този път падането на курса на акциите не се прид­ружава от покупки. Никой през тази втора седмица не рискува да купи, за да спечели в бъдеще. Това ускоря­ва слизането на борсовия барометър. За половин месец (втората половина на октомври) Ню-Йоркската борса е изгубила стойности за 1000 милиарда долара или една трета от общо трите хиляди милиарда, които са основа­та за определяне на Dow Jones. За развития индустриа­лен свят, спрямо достигнатите през лятото на 1987 годи­на най-високи нива, потенциалните загуби ще възлязат на 2000 милиарда долара. Въпреки цифрите, прогнозите продължават да са диаметрално противоположни. Оптимистите сочат предишните прекалено високи курсове, които „неизбежно трябвало да бъдат коригирани, за да няма откъсване на финансовата надстройка от производствената база”. И че ако се вземе за основа курсът от октомври 1986 г. вариациите изглеждат така:
САЩ: -8%, ГФР: -15%, Франция: -12%, докато Лондон и Токио са печеливши, респективно с +25% и +30% (по сведения от началото на ноември, лондонски­те печалби също са се изпарили и курсът е слязъл на нивото от преди две години.)
Без да обясняват защо, експертите твърдят, че то­ва което става сега в САЩ и в света е „исторически положително”. Песимистите пък считат, че „по-ло­шото предстои” и един американски борсов професио­налист заявява, че „една велика катастрофа се приближава…”
Тези две седмици, които разтърсиха световните бор­си, принуждават големите банки и дър­жавите да се намесят. Те влизат с паричните си и златни резерви в борсовата игра, за да успокоят заболелите от треска ин­декси и печалбари. По молба на правителствата, най-го­лемите компании започват да изкупуват собствените си акции, а денационализациите и разпродажбата на дър­жавните предприятия забавя ритъма си. Някои стра­ни предлагат и незабавна среща на високо равнище на най-развитите индустриални и финансови сили на За­пада, за да търсят общ и организиран отговор „сре­щу ирационалното поведение” на призрака на финансо­во-икономическата криза, която в съзнанието на мнози­на започва да се свързва с лошите спомени и с обеща­ния (от пророците и тълкувателите на вечния календар) апокалипсис в края на отиващото си второ хилядолетие. За момента намесата на правителствата, банките и монопо­лите действа сдържащо на индексите, но това се съпътства с очертаването на ново разру­шаване на деликатното монетно равновесие, с всеобщо признание, че пазарът на акциите се е изплъзнал от кон­трола на държавите и от тръпнещото очакване на след­ващия „черен петък”. На този фон някои започват да търсят разликите с 1929 г., защото приликите и ана­логиите стават все повече и не се нуждаят от специал­ни търсения. Известният американски икономист Джон Гълбрайт вижда тези разлики в няколко пункта, които липсвали в 1929 година:
1) Поддръжка на закъсалите банки чрез държав­ните резерви и бюджети.
2) Помощи за земеделието.
3) Помощи за безработните.
Към това можем да добавим и по-бързата реакция на правителствата срещу общата опасност и може би по-голямата солидарност и воля за сътрудничество меж­ду всички империалисти – на пръв поглед като че ли старият марксов лозунг за пролетариите е изместен с нещо от рода на „Империалисти от всички страни, обеди­нявайте се!”
Вярно е и това, че днес милиардите се изчисляват с хиляди, а не с десетки, резервите на световния капитал са много по-големи и неговите господари още не скачат от прозорците…

Тези, за които днешният свят е „най-добрият от всич­ки възможни” и нямат нищо против той да си остане та­къв, сигурно ще се потрудят да намерят още аргументи за несравнимостта между 1929 и 1987 година, за невъзможността на една голяма криза, на една голя­ма война и още по-малко на една Велика революция – от Тихия океан до Атлантическия и отвъд него. Сред философите на историята съществуват и днес спорове за това дали събитията, личностите и най-после – самата ис­тория – се повтарят, или са неповторими? Междинно положение сред тия крайности на историческата мисъл заема Хегел, който смята, че всичко се явява два пъ­ти върху историческата сцена. Неговият ученик Маркс добавя: веднъж като трагедия, втори път – като фарс. Само че в класовите общества това, което за едни е тра­гедия, може да бъде фарс за другите и обратно. За да си отговорим на въпросите: дали отново над света ще се нахвърли вампирът на 1929 г. с неговата свита от кризи, диктатури, граждански войни, световна война, империалистическа подялба на цели континенти, въстания, преврати и револю­ции? Дали сътресенията на световните борси от октом­ври 1987 г. са „технически регулирания” или симп­томи на агонията? Само сборът от вестникарските и телевизионни новини не е достатъчен. Още повече, че действителността е толкова богата с факти и събития, от които можем да построим каквато си искаме картина, сгъстявайки едни краски и ретуширайки други.Нека не си губим времето в оспорване на аргументи или търсене на аналогии с миналото. Понеже много циф­ри, факти и задкулисни действия на правителства, бан­ки, делови хора и борсова спекуланти остават скрити за простосмъртните, ще се опитаме да разберем същността на събитията чрез един друг подход – този на екстрапо­лацията върху основни фактори на нашето време, които липсваха преди 60 години.

В класовите общества това, което за едни е трагедия, за други може да бъде фарс и обратно.

(следва)