За изборите и хората
Наскоро у нас минаха поредните избори. Резултатите от тях не бяха изненадващи на фона на предишните няколко избора – някои партии загубиха малко гласове, други спечелиха малко, дори се появиха нови. За хората не се промени нищо, цените продължават да растат, безработицата е все същата и така нататък.
Това, за което искам да говоря в тази статия е общата избирателна активност. Тя показва колко от гражданите, имащи право на глас, са заинтересувани достатъчно от изборите за да похабят час-два от личното си време за да участват в тях. А цифрите са такива: от всички имащи право на глас 6.6 милиона на изборите са участвали почти 34% или около 2,3 милиона. Което значи че първата партия е получила около 8% от гласовете на хората. Тези гласове не са достатъчно за съставяне на правителство. Ако допуснем че правителство би съставила коалиция имаща общо около 50% от гласовете, тогава излиза че политиците управляващи цялата страна са подкрепени от приблизително 15% от населението. Посочените цифри никак не подкрепят твърдението че либералната демокрация представлява интересите на дори болшинството от хората в дадена държава. За сравнение в тоталитарна България към 1989 г. БКП има приблизително 1 милиона члена което е около 15% от населението на страната имащо право на глас. Съвпадението в цифрите е забавно, изводите ще оставим на читателя.
За цифрите може да се говори още много, но много по-важен според мен е въпросът защо две трети от хората се отказват от правото си да повлияят на политиката в страната, в която живеят те или поне техни роднини.
На практика всички слоеве от населението се оплакват от държавната политика и условията на живот в страната, които са пряко следствие от нея. Различните хора са недоволни от различни неща, по-младите обикновено са недоволни от липсата на добре платена работа, позволяваща нормален живот и евентуално създаване на семейство. По възрастните се оплакват от състоянието здравната система, с която се сблъскват по-често младите. Пенсионерите и работниците, на които предстои скорошно пенсиониране са недоволни от пенсионната система. Дори относително заможните слоеве от населението, както добре платени работници така и дребни бизнесмени са недоволни от данъчното облагане, състоянието на инфраструктурата, прекалените държавни регулации и бюрократичният кошмар в администрацията.
Това е положението след повече от 30 години. За това време се появиха изчезнаха огромно количество парии, някои се задържаха на власт повече други по-малко, но нито една от тях не оправда желанията на хората. Вече трябва да е очевидно, че политическата система действа само в интересите на богатите, а те не съвпадат с интересите на всички останали. От това следва, че не можем да очакваме политиците да направят нещо добро за нас, още по-малко да действат изцяло в наш интерес.
Единственото решение е самоорганизацията, решенията засягащи нашият живот да се вземат от нас. Разбира се това е забранено от куп закони, подкрепени с палките на репресивният апарат. Въпреки това трябва да се започне от някъде. Да се престанем да чакаме да се появи партията, която ще спази обещанията си, тя не съществува. Нека започнем да трупаме опит, да се присъединим към организация без йерархия или да създадем такава с приятели. Да започнем политическото си образование, съществуват множество политико-икономически системи освен капитализма. Дори участието в събранието на живущите в вашият блок или махала е полезен опит. Да направим първата крачка към коренната промяна на обществото в, което живеем ние и ще живеят и нашите деца.
Федерико Де Соя
