Ядрена суперсила и народ без нищо (част 1)
Превод от Георги Константинов на интервюто на CrimethInc. с анархиста Йонатан Полак от гр. Яфа
Всички части на интервюто
Ей другари! Докато конфликтите се засилват по света, ние ви предлагаме реални перспективи за това как да разберете какво се случва и как да подкрепите движенията за освобождение насред това.
На 7 октомври, докато се подготвяхме за публикуването на това интервю, Хамас, управляващата партия в Ивицата Газа, извърши координирана вълна от нападения. Израелското правителство отговори с пълномащабна военна операция. Докато и двете страни атакуват и цивилни и военните мишени, тези събития могат да бъдат разбрани само в контекста на десетилетия на репресии и етническо прочистване.
За да добием представа за събитията, направихме интервю с Йонатан Полак, анархист от Яфа. Дългогодишен участник в „Анархисти срещу стената“ и други антиколониални усилия за солидарност, днес Йонатан е изправен пред заплахата от затвор за протестна дейност по-рано тази година. В интервюто той описва как вижда настоящата ескалация, описва как израелската съдебна система структурно потиска палестинците, обяснява как да бъдат подкрепяни палестинските затворници и оценява ефективността на усилията за солидарност през годините.
CrimethInc
Засилването на военните действия
В събота, 7 октомври, докато се подготвяхме да публикуваме това интервю, Хамас извърши вълна от координирани атаки. Израелското правителство отговори, като започна широкомащабна военна офанзива. Как възприемате тези събития от мястото, където сте?
Това е събитие от историческа величина за палестинската съпротива срещу израелския колониализъм, която продължава и днес. Твърде рано е да се каже какво точно ще се случи, затова предпочитам да говоря за общия контекст на ситуацията, отколкото да правя анализ на текущите събития, докато подробностите все още не са ясни. Всичко, което мога да кажа сега, може да е остаряло след няколко часа.
Сигурно е обаче, че предстоят ужасни дни.
Кратката версия на тази история е, че силите на Хамас са успели да пробият бруталната обсада на Израел върху ивицата Газа и да проникнат, ако не и да превземат напълно израелските селища от другата страна на стената, в някои случаи. Броят на жертвите от израелска страна е стотици, а изображенията, излъчени в медиите, са ужасяващи и шокиращи, особено в социалните медии. Но малко изпреварвам себе си.
Някои от термините, които използвам в този контекст, може да са объркващи за хората, които изобщо следят какво се случва в Палестина и са свикнали терминът „израелски селища“ да е запазен за райони, окупирани от Израел от 1967 г. нататък. Въпреки това, аз мисля, че е необходимо да се разбере Израел като колониален проект сам по себе си, а ционизмът като колониално движение за еврейско надмощие. Би било небрежно да пренебрегнем дългата история на израелското етническо прочистване, кулминиращо в израелското етническо прочистване на палестинците през 1948 г., известно като Накба. Днешната Ивица Газа, която е само малка част от област Газа в Палестина преди 1948 г., е дом на бежанци от 94 града и села в историческия район, които са напълно обезлюдени. Днес 80% от жителите на ивицата Газа са бежанци, обсадени в район, който със своите 365 km² е най-големият открит затвор в света. Градовете, които бяха превзети или нападнати от палестинците в началото на настоящите боеве, са някои от обезлюдените градове, от които някои от бежанците са лишени.
В международните корпоративни медии историята се представя главно или като двустранна война между Израел и Газа, или като безсмислена, едностранна палестинска агресия, лишена от всякакъв контекст. Липсващият контекст, разбира се, е, че палестинците са преживели години и години на колониално подчинение и това е особено вярно за палестинците в ивицата Газа.
Както казах, снимките са мръсни и ужасяващи. Невъзможно е да не се повлияем от тях. Те обаче не са достатъчни сами по себе си. Извън вече споменатия исторически контекст, през последните две десетилетия Газа многократно беше превръщана в руини от израелски въздушни нападения и военни операции. Сега, за пореден път, бомбардировките започнаха отново и сред основното течение на израелското общество и неговите медии открито се говори за извършване на геноцид в Газа. Ако не се направи нещо, за да се предотврати това, то наистина може да се случи.
Когато искаме от палестинците да не прибягват до насилие, не трябва да забравяме пред каква реалност са изправени. Когато палестинците в Газа демонстрираха през 2017 и 2018 г. срещу израелската стена, която ги огражда, те бяха разстрелвани със стотици. Изображенията, които се разпространяват в момента, са мръсни и шокиращи. Нямам намерение да ги евфемизирам, оправдавам или извинявам, но в хода на борбата пътят към освобождението почти винаги поема по ужасяващи завои.
Африканският национален конгрес (една от основните организации-чадъри в борбата срещу апартейда в Южна Африка) често се цитира невежо като отправна точка за онези, които се опитват да твърдят, че насилието няма роля в борбата. Но след създаването на своето военно крило, MK (uMkhonto we Sizwe, „Копието на народа”), АНК никога не се е отказал от насилието. Нелсън Мандела (член на АНК и съосновател на MK) отказа да я го направи, дори след няколко десетилетия затвор. През 1985 г. президентът на АНК Оливър Тамбо каза пред Los Angeles Times:
В миналото казахме, че АНК никога няма да отнеме умишлено живота на невинни хора, но днес, като гледаме какво се случва в Южна Африка, е трудно да се каже, че цивилни няма да умират.
Борбата тук се води между ядрена суперсила и народ, който няма нищо. Колониализмът не отстъпва. Той няма да се оттегли сам, дори да го помолите любезно. Деколонизацията е благородна кауза, но пътят към нея често е грозен и помрачен от насилие. При липсата на реалистична алтернатива за постигане на освобождение, хората са принудени да извършват неоправдани действия. Това е основната реалност на неравенството на властта. Да изискваме от потиснатите винаги да действат по най-чистия начин значи да искаме да останат завинаги в робство.
Съдебното дело
Нека се върнем малко назад – Йонатан, ти си съден от израелски правителствен съд, по обвинение в хвърляне на камъни по време на протест на Западния бряг. Можеш ли да ни обясниш контекста, в който те арестуваха?
Бях арестуван в Бейта, село близо до град Наблус на Западния бряг.
Бейта има дълга традиция на съпротива срещу израелския колониализъм. Той е един от центровете на съпротивата по време на Първата интифада (1987-1993 г.). В началото на 1988 г. около двадесет мъже от Бейта и съседния град Хувара бяха обградени от израелската армия, след като бяха идентифицирани от Шин Бет, скандалната израелска тайна полиция, като замесени в хвърляне на камъни. Те бяха вързани с белезници, след което войниците счупили костите им с камъни и палки. Войниците изпълняваха пряката заповед на тогавашния министър на отбраната Ицхак Рабин, който публично призова за политика на „чупене на ръце и крака“.
По-късно същата година Бейта беше сцена на един от най-забележителните инциденти на интифадата, когато група млади израелски заселници, водени от екстремиста Ромам Алдубе, нахлуха в града под претекст, че организират пътуване по случай Пасхата. След като Алдубе застреля жител на селото в маслиновите горички около града, групата продължи към самия Бейта, където бяха пресрещнати от жители, които излязоха да се защитават. В крайна сметка заселниците бяха обезоръжени от жителите, но не и преди стрелбата им да убие други двама палестинци, както и 13-годишно заселническо момиче, застреляно по погрешка от самия Алдубе по време на сблъсъка.
След този инцидент в израелското общество имаше многобройни призиви за „заличаване на Бейта от картата“. Въпреки че подробностите за инцидента вече бяха изяснени от военните след няколко оперативни разбора, като отмъщение израелската армия разруши петнадесет къщи в селото и арестува всички мъже, след което депортира шестима от тях в Йордания.
През последните години Бейта е белязан от постоянен конфликт срещу израелската армия и заселниците, които се стремят да създадат селища върху открадната земя, принадлежаща на града. Протестът, за който бях арестуван на 27 януари, беше част от местно въстание, което започна през май 2021 г., след създаването на израелско селище в района на Джабел (планината) Са-бих в покрайнините на града. По време на тези протести десет души бяха убити от израелски огън на снайперисти. Хиляди хора бяха сериозно ранени, а стотици бяха арестувани. Въстанието успя да наложи евакуацията на заселниците, но само временно и с обещанието на правителството, че по-късно ще им бъде разрешено да се върнат. След напускането на заселниците мястото е използвано като военна база, а наскоро заселниците се завърнаха, за да заемат къщите, построени с помощта на правителството.
Бях арестуван по време на акция на Гранична полиция (паравоенна част от израелската полиция) в селото след демонстрация. В полицейското управление чух двама служители, които ме бяха арестували, да подготвят показанията си заедно; След това ме обвиниха в тежко нападение срещу полицаи (хвърляне на камъни), възпрепятстване на полицейски служители и безредици. Бях държан в затвора три седмици, след което ме поставиха под домашен арест поради влошеното ми здраве.
