21 век е най-хубавият в историята на човечеството! Цивилизацията се развива, технологичните открития подобряват качеството на живот, глобализацията помага да се обединят хора от всички краища на света в името на неговото подобряване или на обсъждането на последния провален брак на знаменитост; търговията процъфтява, изборът става все по-голям, свободата на словото е в пика си, всеки може да бъде каквото си пожелае, хората са щастливи… Докато един ден не си кажат: „Ама това не изглеждаше така в рекламата!?“ След което, с много залитания и въпроси, не стигат до заключението, че „Светът не работи по този начин!“

На фона на високия икономически и технологичен успех, който ни се представя всеки ден, има хора, които не желаят да прикриват цената, която заплащаме за него: неравенството в нашия свят расте постоянно, възможностите стават все по-ограничени за хората, полагали най-много труд, а      компании на всеки ъгъл те зоват с усмивка и сякаш казват: „Стани част от нас, заедно ще управляваме този разпадащ се свят!“ Паралелно с всичко това, все по-популярни стават сатиричните и откровено компроментиращите филми, които поне до някаква степен целят да променят гледната точка на зрителя. Такъв е филмът, предмет на тази статия…

„Идиотски триъгълник“ (с оригинално име“Triangle of sadness”) е филм на шведския режисьор Рубен Йостлунд – произведение с доста особен хумор, заради който е заклеймено като „черна комедия“. Заради сериозните му наблюдения върху обществото и неговата динамика, критиците го определят като сатира, осмиваща богатството и класовото разделение. Изкушавам се да кажа „модерното“ или „съвременното общество“, но, както ще разберем по-късно, нито едно от тези определения не съвпада напълно с това, което виждаме. Филмът е пълен със символични елементи, които могат да се тълкуват и анализират по своему, затова ще се спрем само на основните части от сюжета и на най-важните детайли в името на анализа.

Филмът е разделен на 4 части: въведение, ,,Яя и Карл“, ,,Яхтата“ и ,,Островът“.

Въведение

То ни представя някои от основните идеи и загатва смисъла в заглавието. Първият от главните ни герои, Карл – млад професионален модел, се явява на прослушване за голяма модна агенция. Той и останалите участници в кастинга представят пред журналисти разликите в презентирането на различни компании. Тук се въвежда и терминът „триъгълник на тъгата“ – според режисьора    индикация, че си срещнал предизвикателства и трудности в живота. Това е една кратка част, която вероятно има за цел да покаже отношението на хората в модния бранш към естествените неща в живота и начинът, по който те разделят света.

„Яя и Карл“

В първата част се запознаваме с Яя и Карл, двамата главни герои и двойката, чиито отношения следим през целия филм. На пръв поглед простичките сцени – вечеря в ресторант, спор по пътя и сдобряване в хотела, бързо биха ви отегчили. Щом обаче четете този текст, който пиша в неделя сутрин вместо да гледам „Приятели“ с палачинки в леглото, вероятно се досещате, че има нещо повече… Става дума за ролите на джендъра (или по-точно ролята, която човек се очаква да играе в обществото в зависимост от пола си). Главата започва с Яя, красива инфлуенсърка и модел, която открива модно ревю. Карл с трудност си намира място, откъдето изобщо да я вижда (макар че работи в същия бранш), тълпата пищи, камерите щракат, светкавиците блестят, а на екрана зад подиума гордо присветва надпис: “Everyone`s equal“ (“Всички сме равни”).

Още в този момент ни се подсказва раликата между статута на Карл и този на приятелката му. Точно той оказва огромно влияние на начина, по който ги възприемат околните и на очакванията им един от друг. Споровете в следващите сцени са резултат именно на тези очаквания, които не се припокриват. С разочарование от страна на Карл и смирение от страна на Яя, преминаваме към следващата част…

„Яхтата“

Двойката е спечелила круиз на луксозна яхта, където се оказва, че Яя и Карл са единствените млади хора сред гостите. Всички останали пасажери са възрастни богаташи, които са натрупали състоянието си по разнообразни начини. От другата страна на монетата е екипажът на кораба, окуражаван да угажда на всяка прищявка на гостите, дори това да е за сметка на здравия разум и    безопасността. Йерархията в тази малка общност е ясна: гостите първо, персоналът – ако е много нужно и ако остане време.

Интересен детайл е, че някои членове на екипажа са красиви като модели, а единственото, което ги отличава от клиентите, са униформите и държанието им – това е признакът за социален статус, който не е разрешено да прекрачват. Оказва се, че екипажът сам поддържа нагласа, която задълбава социалното разделение на кораба, в името на това да получат по-добри заплати и да не създават дискомфорт в установената йерархия. Единственият, на който изглежда му е писнало от всичко това е капитанът, който открито представя себе си като комунист и изпитва трудности на остане в трезво състояние на кораба.

Краят на тази част настъпва когато корабът бива нападнат. След една кратка, мрачна и дълбоко иронична сцена се прехвърляме към трета част, а именно:

„Островът“

Вече осъзнали какво се е случило, оцелелите от круиза започват да търсят подслон и храна на непознатото място. Оказва се, че никой от “преуспелите” в живота богаташи няма умения за оцеляване сред природата. Единствената, която има познания за това как да лови и готви риба и как се пали огън е Абигейл – чистачката на тоалетни. Тя и още двама членове на екипажа са сред оцелелите, като в началото тяхната (вече бивша) началничка се опитва да поддържа досегашната организация – екипажът да получава по-малко от гостите и да поставя нуждите си под техните. С времето обаче разбират, че тази схема е абсолютно безполезна и че най-пренебрегваният член на групичката е най-полезният сред тях. Макар че в началото никой не смята да поднесе на Абигейл нужното уважение, тя успява да си го извоюва, като подчертава, че единствена може да им помогне да се справят и дори се превръща в капитан на групата, напълно изменяйки досегашната йерархия.

Тази част задълбава и в отношенията между Яя и Карл, като показва, че приоритетите им се изменят в зависимост от обстоятелствата и че ролята, която играят в обществото е наистина важна, но може би не по начина, по който са си представяли. Освен това виждаме и промените, които настъпват в останалите членове на групичката – как всяко ново предизвикателство се отразява на всеки от тях и как с изненада откриват какви са истинските им качества и характеристики.

Героите

Тук е моментът да направим кратък анализ на главните действащи лица или по-точно на тези, които оказват най-голямо влияние върху историята.

Образът на Карл е резултат от идеята, че хората (в частност мъжете) са свободни да избират социалната си роля. Тази идея обаче се изопачава в главата на героя и той не е способен да погледне обективно на себе си, както и на ситуацията, в която се намира. Свикнал е да се грижат за него и да следи собствените си нужди. Не знаем нищо за целите му и за това, което може би иска да постигне, но пък е доста успокояващо, че явно и той не е наясно. Отношенията му с всички, включително с жената, която твърди, че обича, са относително повърхностни, водени от странични очаквания и лична изгода.

Яя е на пръв поглед перфектната жена в модерното общество. Работи, красива е, богата, уверена, отдадена на професията си    и поддържа страхотни лични отношения. Бързо разбираме обаче, че това е фасада, зад която се крие едно момиче с доста конкретни, но пък някои биха ги нарекли сбъркани, ценности. Манипулативна и уверена в собствената си среда, тя е примирена и дори леко пасивна в непознати обстоятелства. Светът, в който е израстнала прави невъзможно за нея да бъде съпричастна с хора като Абигейл, а това, което най-силно иска през цялата трета част, е да се върне към познатия си начин на живот. Като образ тя е от тези, които търпят най-силно разкритие, но не и пред…

…Абигейл. Макар, че в началото я виждаме като мъченица и герой, тя доста бързо проявява човешките си слабости. Като водач, тя съзнателно ощетява някои от групата на острова и привилигирова други, за да демонстрира превъходството си. Тъй като е била на дъното на социалната стълбица цял живот, бързо се поддава на изкушението да упражнява власт, макар и напълно оправдана. Абигейл е искрена, опитна, не си служи с манипулации и    „управлява“ сравнително справедливо. Начинът, по който се развива филма до края, според мен сочи, че всичко, което прави не е от омраза, а от нежелание да се върне към свят, от който е видяла само зло и желанието да запази положението и властта, които са я опиянили.

Краят

Краят на филма се бележи от една изключително иронична ситуация, която би трябвало да ни води до щастлив завършек, но всъщност поставя много големи въпроси – както към героите (как ще постъпят, ще продължат ли животите си по досегашния начин?), така и към нас като зрители (правилно ли животът да бъде такъв, какъвто го отразява филма и възможно ли е, дори редно ли е да го променим?) Вечна ли ще бъде борбата между естествения подбор и т.нар. „цивилизован свят“?

Теми

Темите, които изследва филмът не са нови за съвременното общество: класите, неравенството, индивидуалността, толерантността, лицемерието. Основното изразно средство, характерно за жанра, е иронията.

    Още в началото на филма се поставя темата за фалша, който цари сред обществото и който рекламодателите се стараят да продадат на потребителите. Във въведението се прави комично сравнение между рекламите на H&M с тези на Balenciaga. Макар и искрено да се забавлявах с тази сцена и да я пусках на всеки, който се съгласеше да я гледа, тя ме наведе на една мисъл… Всяка марка има така наречената „таргет група“, на която продава идеята за определен стил на живот. Първата в нашия случай е предназначена за потребители със сравнително ограничен бюджет, а втората – да кажем, че трябва да си доста богат, за да не ти направи впечатление, че си дал 700 евро за розова тениска.   Ниските слоеве на обществото са поощрявани да се задоволяват и да бъдат благодарни и щастливи, заради това, което имат и което им се предлага – дори то да е под нуждите им като качество. Богатите от друга страна са учени да вярват, че нищо не им достига. Тази разлика в отношението на бедните и богатите се проявява през целия филм.

  Също през целият филм героите се борят със стереотипите за социалните роли и щастливия живот, който се предполага, че трябва да водят в едно сбъркано общество. Мисля, че името ,,Триъгълник на тъгата“ е избрано точно заради това. В реалния живот режисьорът е бил вдъхновен от един свой приятел козметичен хирург, който, забелязвайки вдлъбнатината на челото му, самоинициативно предлага да я ,,поправи“ с ботокс. Във филма бръчката е възприемана като дефект от работодателите на моделите, които искат да продадат идеята за един щастлив и безгрижен начин на живот. По същия начин го правят и всички герои – от Яя, която рекламира перфектното си тяло и връзка, до управителката на кораба, която прави всичко възможно да скрие от гостите тежкия труд, който стои зад пътуването.

Но най-голямата връзка между всички части на филма е фразата “Everyone`s equal”, която виси като иронична табела над целия филм. Светът, в който живеем е изпълнен с неравенство: между мъжа и жената във връзката; между различните класи; между работниците и работодателите; между изпълняващите услуги и клиентите; между тези, които могат да се оправят сред дивата природа и тези, които не могат; между тези, които могат да бъдат полезни и тези, които физически не са способни; дори между моделите на различно ниво на кариерно развитие в различните компании.

Заключение

Основното качество на „Идиотски триъгълник“ е, че посочва колко изкуствен е начинът, по който функционира голяма част от обществото в днешно време и това ясно си личи в ситуации на живот и смърт (или най-малкото, когато човек да си дава сметка за истинските си умения и най-важните за него неща). Затова не желая да казвам, че филмът отразява „съвременното“ или „модерното“ общество – защото това не е проблем само на днешната епоха, на американците или на европейците. Проблем е на всяка култура, която поощрява стереотипите и на всяко общество, което неестествено (и почти насилнически) разпределя социалните роли.

При всяко добро изкуство съществува движение на влиянието – от обществото към произведението и обратно. От една страна всеки филм отразява явленията в човешкия живот. От друга – филмът отправя послание към зрителите, което се надява те да възприемат. Краят в „Идиотски триъгълник“ е неговото послание: че ние решаваме как ще продължим от тук нататък, дали и как ще се промени светът, в който живеем.

Сара