Ядрена суперсила и народ без нищо (част 3)
Превод на интервюто на CrimethInc. с анархиста Йонатан Полак от гр. Яфа
Получавате ли подкрепа от групи в израелското общество, от Палестина, в международен план? Какво могат да направят хората, за да подкрепят вас и другите, които се организират тук?
Има кръгове на подкрепа в анархистическата общност и сред палестинците. Мисля, че най-полезното нещо, което трябва да направите в момента, е да подкрепите кампании за бойкот, лишаване от инвестиции и санкции срещу Израел. Има много такива, това е сравнително ефективно и е доста лесно да се включите в него.
Що се отнася до подкрепата за себе си, чувствам, че подкрепата за борбата и за палестинските затворници като цяло е най-добрият начин да подкрепите лично мен.
В момента има повече от 5000 палестинци, задържани в израелски затвори. Около една четвърт са това, което Израел нарича „административно задържани“, които могат да бъдат задържани за неопределено време, без обвинение или съдебен процес, въз основа на „секретни доказателства“.
Изчислено е, че всеки един на петима палестински мъже, живеещи под израелското военно управление, са били затваряни поне веднъж от Израел.
Организацията, която най-добре подкрепя палестинските затворници, е Ad-dameer Prisoner Support and Human Rights Association – палестинска неправителствена организация, която работи в подкрепа на задържаните палестински затворници в израелски и палестински затвори. Основана през 1991 г. от група активисти, интересуващи се от правата на човека, центърът предоставя безплатна правна помощ на политически затворници, защитава техните права на национално и международно ниво и работи за прекратяване на изтезанията и нарушенията на правата на затворниците чрез наблюдение, правни процедури и кампании за солидарност. (При “соца” за подобна подкрепа се получаваше 15 години затвор – бел. прев)
Addameer е една от шестте основни палестински организации на гражданското общество, които Израел без много приказки определи като терористични организации през 2021 г., отново въз основа на „тайни доказателства“. Те вършат решаваща работа в подкрепа на палестинските политически затворници, държани от Израел, и е от съществено значение да ги подкрепяме.
Samidoun е международна мрежа от активисти, работещи за изграждане на солидарност с палестинските затворници в тяхната борба за свобода. Те работят за повишаване на осведомеността и предоставяне на ресурси за палестинските политически затворници, техните условия, техните искания и тяхната борба за свобода за себе си, за техните другари и за тяхната земя. Самидун също работи за организиране на местни и международни кампании за промяна и защита на правата и свободите на палестинските затворници.
Можете да следите моя случай тук чрез моята местна група за поддръжка. Сигурно ще минат още няколко месеца, но когато се върна в затвора, ще се радвам да получа поща. Най-лесният начин да направите това е да изпратите имейл на същия адрес support.jonathan@proton.me като последния път, когато бях зад решетките, и той ще бъде препратен до мен. Ще направя всичко възможно да отговоря, дори и възможностите ми да са доста ограничени, защото пощенските марки са рядкост. Както винаги, когато пишете на затворниците, трябва да имате предвид, че цялата кореспонденция се следи.
Историята
Вие участвахте в създаването на „Анархисти срещу стената“ – колектив, който се ползва с известно международно признание в началото на 2000 г. Какво се случи с този проект? И как изглежда днес анархисткото движение в Израел?
Не обичам да го представям, сякаш съм „участвал в създаването“ на АСС, особено защото ми се струва, че това е погрешно характеризиране на начина, по който тази група – и повечето групи за пряко действие – са започнали. Нямаше конкретен момент. В началото на хилядолетието Втората интифада беше в разгара си и ние бяхме малка група хора, които се присъединиха към палестинската съпротива и практикувахме пряко действие. Разрасна се и се събрахме, но никога не „основахме“ група. Дори името всъщност не беше умишлен избор. Всеки път изпращахме прессъобщения с различно име. Случайно това име беше използвано в деня, когато армията стреля с бойни патрони по един от нас. В последвалата медийна лудост се възползвахме от лошата си слава и запазихме името.
Двадесет години по-късно проектът АСС вече не съществува, но мисля, че има поуки, които могат да се извлекат от него, както положителни, така и отрицателни. По същия начин, по който започна, АСС сама изчезна в някакъв момент. Анархистите живеят в обществото, срещу което се борят, и не са имунизирани срещу неговите злини. Борбата с променящите се власти винаги е трудна и мисля, че към края беше твърде трудно да не останем затънали в своите проблеми. Говорим за сравнително малка група от хора, чиито политически връзки са до голяма степен изковани от привързаност и доверие. Друг важен момент, който трябва да се подчертае, е, че разпускането на АСС дойде едновременно с отлива на палестинската съпротива в края на 2010-те години.
След като вече бях напуснал, групата се разпадна поради фундаментални разногласия по въпросите на насилието и ненасилието. Историята на съвременния анархизъм в Израел, публикувана от CrimethInc. през 2013 г. разказва тази част от историята доста добре според мен, въпреки че не съм съгласен с някои от другите въпроси, обхванати в текста.
Анархистите все още участват в съпротивата срещу ционизма и израелската колонизация. Хората, които са част от движението, участват в подкрепа на бежанци и хора без документи, културна и контракултурна дейност, радикално образование и др.
Въпреки че анархистите присъстват винаги, когато се появи радикален активизъм, имам впечатлението, че в момента няма отделно анархистко движение, може би поради липсата на силна анархистка традиция тук.
От тази гледна точка, какво мислите, че успяха да постигнат Анархистите срещу стената? Какви уроци – или поне какви хипотези – бихте предали на анархистите другаде въз основа на вашия опит?
Мисля, че поради сравнително голямото отрязяване, което получи АСС, хората са склонни да възприемат колектива като нещо повече от това, което всъщност беше. Отначало това беше малко повече от малка група от много решителни хора, всъщност разширена група добри приятели. След това се разрастна малко, като няколко десетки души съставляваха ядрото му и може би няколкостотин други гравитираха наоколо спорадично.
За мен най-важната характеристика на АСС беше изоставянето на фалшиви национални привързаности и дори идентичности в полза на смяната на страните и директното присъединяване към палестинската борба срещу израелския колониализъм. В едно сплотено, милитаристично общество като Израел, това беше значително отклонение от традициите на левицата. Сигурно не е много, но все пак беше необикновено. Нашата цел беше да признаем своята привилегирована позиция и да я използваме, като я преобърнем в отношенията си с палестинската съпротива. Не за да пристигнем като бели рицари, а по-скоро като ресурс. Основният ни принцип беше да се присъединим към палестинската борба и да следваме препоръките на палестинците.
Вярвам, че позицията ни като съюзници, участващи в борбата, а не като симпатизанти от контекста на израелското общество, беше най-големият принос на АСС и това, което имаше най-голямо въздействие, най-траен ефект, включително извън най-близкия му кръг.
Като малка и сплотена група, първоначално нямаше нужда да се формулират много въпроси. Някои неща бяха много ясни за повечето от участниците, но бяха много табу в израелската политика, дори сред най-радикалните маргинали – например отношението ни към насилието, мястото ни в борбата или антагонистичната ни позиция спрямо обществото на държавата Израел. Всичко това се размиваше и несъмнено ставаше все по-объркано с нарастването на значението на групата. По това време АСС беше единствената организация, която пряко подкрепяше народната съпротива на Западния бряг, което означава, че с течение на времето към групата се присъединиха хора, които споделяха някои от основните принципи, но не приемаха изцяло първоначалната политическа ориентация. В ретроспекция бих казал, че, започвайки като малка, сплотена група за пряко действие, ние нямахме наличните инструменти, за да се справим с това, което предстои.
Почти съм сигурен, че решението не се криеше в стриктна политическа линия, но виждам разногласията, които се появиха по теми като начините за съпротива или дали трябва да заемем позиция за/против Израел, тъй като тези бяха основният катализатор за моето напускане групата. Може би това е урокът, че добрата стара анархистка организация в афинитетни групи е най-добрият начин да се даде възможност за организиране в по-голям мащаб, като същевременно се запази автономията и разнообразието, без да се налага задушаващ политически компромис. Разбира се, няма сребърен куршум и някои от проблемите, с които се сблъска АСС, след като напуснах, нямаха нищо общо с това. Но и днес чувствам, че това е все още уместен урок, който трябва да бъде научен.
