От 15.06 до 17.06.1919 г. в София се провежда Първата национална анархистическа конференция, на която е учредена Федерацията на анархокомунистите в България (ФАКБ)

Повлечени от бързо развиващото се течение на анархизма ,както от западните анархисти така и от изток в посока Русия започва да се промъква и идеята за по-организирана борба срещу властта и у нас. Вече има множество печатни издания и брошури издавани и намиращи широка трибуна и у нас.

Върбан Килифарски и Никола Стойнов основават през 1908 г. издателство „Безвластие“, което публикува всички основни текстове на анархизма. Това позволява по-голямото разпространение на либертарианските идеи, така че до 1910 г. вече се говори за анархистка федерация, която да координира дейностите на местните групи.

Михаил Герджиков основава вестник „Пробуда“ през 1912 г. с цел организиране на зараждащото се движение. Две години по-късно се появяват и други анархистки издания: вестник „Работническа мисъл“ и списание „Освободение“. Русенската група се опитва да създаде анархо-синдикалистко движение с програма и цели и принципи и създава едноименно издателство. От посочените вестници става ясно, че анархистката пропаганда се превръща в постоянна дейност. Създадените анархистки кръжоци, абонирани за тези издания, са имали възможност да се чувстват приобщени към едно общо движение. Така се подготвят условията за изграждане на общ национален анархистки съюз. В след военния период непосредствено след края на Първата световна война започва по-организираното анархистко движение.

В редица градове и села като Ямбол, Сливен, Хасково, Разград, Пазарджик, Кюстендил, Дебелец, Килифарево, Лясковец и др. се изграждат групи от няколко десетки души. Поставя се въпроса за свикване на национална конференция на анархистите в България. Редакцията на в. „Работническа мисъл“ изпълняващ функцията на централен подготвителен орган, през април 1919 година, чрез секретариатът на вестника изпраща писмо до групите с предложение за свикване на общо събрание. В него се настоява да се изживее подценяването на организацията, която не е в противоречие с принципите на федерализма.

На 15 юни в София се провежда Първата национална анархистка конференция. Тя разглежда състоянието и пропагандата на групите и изработва „програма и тактика на анархистите в България“.  На срещата присъстват над 150 делегати от различни градове и села

Вестник „Комуна“ описва подробно конференцията, която продължава три дни. Когато на сцената се появява „старият и неуморен ратник на свободата“ Михаил Герджиков, всички стават и го аплодират. Той открива конференцията и говори за историята на анархисткото движение в България.

Реферат по програмата и тактиката на българските анархисти изнася Рачо Каранов. Втори реферат за организацията на анархисткото движение прочита Любен Киров. На другия ден П. Кълев  изнася доклад “ Тактика, организация и федерация“. Дискусиите се групират около два основни въпрос. Първият е за отношението към болшевиките и диктатурата на пролетариата в Русия. Надделява становището за отричане на всякакъв властнически принцип, в това число и властта на болшевиките. Вторият въпрос засяга ролята на отделните независими работнически синдикати. В речта си Михаил Герджиков изтъква, че синдикализмът много погрешно се смесва с анархизма.

След продължителен диспут се приема решение за образуване на федерация на анархо-комунистите в България. Заключителната реч произнася Герджиков.

Конференцията решава да спре в. „Работническа мисъл“ и да започне издаването на нов анархистки орган под редакцията на Мишел. Вестник „Пробуда“ става официален орган на ФАКБ.

На последното заседание се изказва и комунистът Павел Делирадев , който говори за „допирните точки “ на марксистите комунисти и анархистите комунисти. Делегатите се разграничават остро от неговото слово. 

За идеология на федерацията конференцията приема колективистичния анархокомунизъм, а за организационен принцип- абсолютния федерализъм, т.е. пълна свобода на анархистките групи и отделните анархисти на собствени мнения и действия по всички въпроси. Въпреки някои различия между идейните анархисти и анархосиндикалистите, които проличават в изказванията, конференцията прави опит да обедини тяхната дейност.

Следващите три конференции на ФАКБ се провеждат тайно. Накрая през 1923 г. в Ямбол се провежда юридическа конференция, на която присъстват 104 делегати и 350 наблюдатели, представляващи 89 местни групи. На конференцията бива отчетено, че „Работнически мисъл” е отпечатан в 7500 екземпляра, разпространен в 140 населени места. Издателствата са четири и през този период са издадени 16 брошури. Конференцията привлече вниманието на властите и последват репресии, довели до убийството на 30 анархисти от властите на 26 март 1923 г. и последвал военен преврат на 9 юни. Последвалите въстания през септември биват кърваво потушени.