На 08.04.2004 г. в гр. Казанлък умира анархистът и есперантист Ганчо Лазаров Дамянов, прекарал дълги години в болшевишките душегубки, активен сътрудник на в. „Свободна мисъл“и член на федеративния секретариат на ФАБ

Роден на 15.09.1910г. в с.Ковачевец намиращо се на десетина километра от гр.Попово и на 2км. от село Водица.
Става анархист през есента на 1927 година, когато постъпил ученик в 7-ми клас на Свищовската държавна търговска гимназия и прочита автобиографията на Кропоткин „Записки на един революционер“. Веднага от този момент се включва в анархистческото движение – комунистическо и синдикално, както и въздържателно и кооперативно. От януари 1928г. започва изучаването на Есперанто и от лятото на същата година става член на световна работническа есперантска организация(САТ). От 1990г е неин представител за България. Обучил и вербовал е над 50 души от страната на есперанто. От 1929 година е вегетарианец като го последват и жена му и децата му.

Един от най-активните дейци след промените за възстановяване на федерацията. За него Александър Наков пише следното в „Досие на обект № 1218”:
„В концлагерите също имаше с кого да си говорим на есперанто, например с Ганчо Лазаров Дамянов винаги, когато имахме възможност, не пропускахме да си поприказваме на любимия си език.

След разкапването на болшевишкия строй и революцията-менте от 10 ноември 1989 г. в нашия регион – Югозападна България ние, оцелелите от болшевишкия геноцид над движението ни, незабавно започнахме да установяваме връзка по между си. Загрижени за бъдещето на движението и федерацията, започнахме да организираме срещи… Влязохме във връзка с другари от цялата страна. Започнахме уговарянето за организиране на национална конференция и възстановяването на Федерацията. В това отношение най-активен се оказа нашият другар от Казанлък Ганчо Лазаров Дамянов. Той бе успял да организира другарите от цялата област. След една предварителна среща на изтъкнати другари, които се познавахме добре, се реши да бъде свикана конференция на другарите от цялата страна, които да възстановят Федерацията. Тази среща бе определена да стане на 19 и 20 май 1990 г. в гр. Казанлък. Казанлъшката организация бе на висота. Подсигури салон, храна и хотел за всички. На конференцията бяха дошли както възрастни другари, така и много млади. Срещата мина много задушевно. Имаше малко негласно споразумение между стари и млади за името на Федерацията. Старите държахме да се възстанови ФАКБ (Федерация на анархокомунистите в България), докато младите отстояваха, че тези, които се наричаха комунисти са опорочили това име и би било по-полезно да се казва само ФАБ (Федерация на анархистите в България). „

На учредителното събрание на въпросната дата пише следното:

Днес, 19.05.1990 г., гр. Казанлък, се състоя учредителна конференция на членове анархисти, поели инициативата за образуване Федерация на анархистите в България, която да обедини териториалните групи на анархистите и отделни членове съгласно списък, който става неразделна част от настоящия протокол. Учредителната конференция бе открита от Ганчо Лазаров Дамянов от гр. Казанлък, основен организатор и домакин на учредителната конференция. Той се обърна към всички присъстващи с думите: „Мили приятели, много, много се радвам, толкова много съмишленици на тази наша среща. Тя трябва да ни вдъхне надежда“.

За себе си в писма до друг член през 1990 година пише следното:

„Още от есента на 1928г. бях арестуван и репресирането ми не е преставало и до днес. Завчера на 5 март ми отказаха да издам некролог на анархо-комуниста Иван Петков Станков от Казанлък, издаван от приятелите му анархо-комунисти. Това го казвам за първа представа, иначе още преди да знам, че съм анархо-комунист аз заработих като такъв още от 1925 година при издаване на листове за Христо Ботев в Попово. За дейностите и репресиите на властта трябва да пиша много още.“