На 25.06.1856 г. умира немският философ и анархист Йохан Kаспар Шмидт (Макс Щирнер), автор на книгата „Единственият и неговата собственост”
Смятан е за един от предшествениците на движения като нихилизъм , екзистенциализъм , анархизъм и преди всичко индивидуалистичен анархизъм . Той изрично отрича, че поддържа абсолютна философска позиция, добавяйки, че трябва да се причисли към някакъв -изъм, той избира това да бъде егоизъм. Щирнер ясно се присъединява както към психологическия егоизъм , така и към етичния егоизъм , антитези на всички най-традиционни идеологии и всички социални нагласи, както ги е възприемал.
Щирнер провъзгласява, че религиите и идеологиите се основават предимно на суеверия и следователно заклеймява национализма , етатизма , либерализма , социализма , комунизма и хуманизма като суеверия . Щирнер поставя индивида в центъра на света, тъй като той вече е надарен със собствената си абсолютност.
Философията на Щирнер предизвика разгорещени дебати с участието на личности като Карл Маркс , Сьорен Киркегор , Бенджамин Тъкър , Карл Шмит , Бенито Мусолини , Дора Марсдън , Робърт Антон Уилсън и ситуационистите . Фридрих Ницше обаче не признава изрично дълговете си към Щирнер и наистина доверява на някои от учениците си страха си да не бъде обвинен в плагиатство спрямо Щирнер.
Макс Щирнер e псевдонимa на Йохан Каспар Шмид, който е роден в Байройт, Бавария, на 25 октомври 1806 г. в семейство от долната средна класа. Ранната смърт на баща му, резбар на флейта, поставя семейството в несигурна икономическа ситуация.
Започвайки обучението си в Байройт, Макс завършва гимназия в Кулм.
През 1832 г. успява да издържи квалификационен изпит, който му позволява да преподава в пруски гимназии.
Малко повече от година Щирнер работи в Kónigliche Realschule ( училище , посещавано от момичета от богати семейства ) в Берлин като чирак, без да получава компенсация, но пруското правителство му отказва платена професорска длъжност. След това от време на време преподава в някои частни училища. Макар и без работа, през 1837 г. Макс се жени за дъщерята на хазяйката си, няколко месеца по-късно съпругата му умира при раждане.
Тогава той е принуден да се посвети на психично болната си майка и най-накрая успява да си намери работа като учител.
Това е най-нещастният период от съществуването на Щирнер. Икономическата сигурност е придружена и от пламенно интелектуално производство. Пет години Макс преподава в частното девическо училище на Мадам Гропиус в Берлин.
В този град Макс имаше възможността да посещава често интелектуалната среда на така наречените „Свободните“ и се сприятели с Бруно и Едгар Бауер и с Арнолд Руге, водещи представители на хегелианската левица, който даде либерална и демократична интерпретация на писанията на Вилхелм Хегел , в същата среда Макс също се среща с Фридрих Енгелс и вероятно Карл Маркс, който през тези години ще премине от либерализма към все по-радикални политически позиции, за да стигне до комунизма.
Именно на Енгелс дължим както единствения оцелял портрет (с молив) на Макс, така и информацията, че псевдонимът Щирнер произлиза от необикновената височина на челото (штирн) на Й. К. Шимдт. Щирнер вероятно е познавал и Михаил Бакунин, бъдещият лидер на международното анархистко движение.
Между 1842 и 1844 г. Щирнер пише за пресата: между другото той сътрудничи на радикалното списание „Remische Zeitung“ на Карл Маркс, с Terliner Monatsschrift на Лудвиг Бул и става кореспондент на либералния вестник „Allgemeine Leipziger Zeitung“.
През октомври 1844 г. Щирнер напуска преподаването. Същия месец издателство Wigand от Лайпциг, отправна точка за германския политически радикализъм, публикува The One and His Property. Книгата веднага е конфискувана от полицейските власти, но след това, освен в Прусия, отново е допусната за свободно обращение.
През 1843 година Макс се жени за Мари Данхард в атмосфера, която един историк на анархизма обобщава така: „Церемонията, която се проведе в апартамента на Щирнер, беше изключително хаотична и бохемска: пасторът, пристигайки, заварва младоженеца и свидетелите да играят карти . Булката се появи късно, облечена както можеше, и тъй като никой не беше помислил да купи истински пръстени, трябваше да се задоволят с малките медни такива, взети от чантата на Бруно Бауер. Скоро Мари ще избере Австралия пред съпруга си.
Също през същата година Щирнер публикува най-известната си книга „Der Einzige und sein Eigentum „(„Единственият и неговата собственост“), която посвещава на втората си съпруга. Книгата не е иззета, тъй като е счетена за неразбираема от полицейските власти , но все пак това е довело до уволнението на автора от преподавателската му работа.
„Единственият“ е предопределен да промени радикално живота на Макс. Той живее все по-заклещен от бедност, два пъти е затварян за дългове и често се мести поради несъстоятелност.
След като прекъсна отношенията си с Хегеловата левица, той остава изолиран от германския политически живот въпреки революционните експлозии от 1848 г.
Опитва се да се издържа с преводи. През 1852 г. той публикува „Историята на реакцията“ в два тома върху литературата от периода след Френската революция и падането на Наполеон.
На 25 юни 1856 г., вече изпаднал в абсолютна бедност, той умира в Берлин в пълна самота. В бележка по гражданско състояние четем:
„Нито майка, нито жена, нито деца.
Умира в мизерна самота. Причината за смъртта му е ухапване от отровно насекомо и неправилно лечение на лекаря, който не е успял да разбере естеството на заболяването му.
Малцина са хората, които придружават ковчега му: Там са старите му приятели Бруно Бауер и Лудвиг Бул ,които ще го придружат до гробището.“
На сайта на ФАБ може да прочетете статия в две части за най-известната му творба „Единственият“:
част първа:
час втора:
Също от сайта може да прочетете и статията описваща част от неговата филисофия: