Начини да започнем рушенето на капитализма. Част 1
Продължаваме да публикуваме текстове, преведени от различни доброволци, обикновено участници в нашия Discord сървър. Тези текстове не са плод на нашия труд и анализ, често дори не са били разглеждани от нас, преди публикуването им. Понякога части от тях дори противоречат на нашите виждания. Но те са част от глобалното анархистко движение и редакторите на нашия сайт и преводачите са преценили, че може да представляват интерес за участниците в движението, които ползват български език.
Конкретния текст очевидно е писан за работа в условията Съединените щати и трябва да се чете в този контекст.
ФАКБ
Следва откъс от книгата на американския анархо-комунист Джеймс Херъд (роден 1935 г.) “Освобождение. Създаване на асоциация от автономни демократични райони” (2007). Преди това предавам поздравите на Владислав от Конфедерацията на екатеринбургските анархисти към всички анархисти в България. Откъсът е изведен от тях.
от преводача
1. Създавайте съседски асоциации. Съберете се с някои свои съседи и образувайте сдружение. Провеждайте редовни срещи. Създаването на такива обединения, наред с тези на работниците и на домакинствата, е едно от най-важните неща, които всеки може да направи. Първоначално това може да звучи безсмислено, понеже тези асоциации няма да притежават нито власт, нито големи средства, но те ще почнат да привличат енергия и ще станат координационни центрове за отнемането на властта и богатствата от капитализма и връщането им към общностите, от които са били откраднати.
2. Създавайте асоциации на сътрудниците. С колеги от вашата месторабота организирайте работническо сдружение, заобикалящо профсъюзите. Редовните събрания ще залегнат в основата на бъдещи кръгове от самоуправленчески проекти, а отчасти и в основата на изхода от наемното робство. В един магазин например може да има няколко такива групи. Благодарение на тях отново ще се създаде автономна опозиционна култура. Даже и ако започнете с половин дузина души, ще се разнесе слухът, че на работното място ще се състои събрание, обсъждащо проблемите. Това ще е център на едно съзнание, което се противопоставя на корпоративната култура. Без това контрасъзнание е невъзможно ефективно противодействие.
3. Създайте кооперативна жилищна асоциация. Няколко семейства могат да обединят средства и да закупят сграда, за да образуват разширено домакинство. Групи хора, женени или необвързани, ще почнат да наемат стаи, за да заживеят съвместно. Ако не може да стане и дума за закупуване, организирайте сдружение на наемателите във вашия блок. Опитвайте се да делите ресурси и да живеете колективно. Тези сдружения ще прераснат в общи домакинства.
4. Постройте си конферентна зала. Обединете ресурси със съседите си и направете място за събрания. Това е важна стъпка по пътя към новото общество. Повечето райони, колкото и бедни да са те, винаги по някакъв начин намират пари за строежа на църкви. Ако искаха, можеха да построят и конферентни зали. Разбира се, хората първо трябва да осъзнаят необходимостта от тях – трябва да почнат да се стремят към обединение и към осъществяване на контрол над своя живот, сътрудничейки си със своите съседи. На събранията трябва да се гледа като на основа на новия начин на живот.
5. Организирайте предприятия, принадлежащи на работниците. Такива организации сами по себе си не могат да унищожат капитализма – докато работят в рамките на капиталистическия пазар ги грози опасността от разорение, ако не се обръща внимание на крайния резултат от тяхната дейност. Всъщност те просто заменят традиционния капиталист-собственик с предприятие, пълно с такива собственици. По този начин работниците-собственици само се присъединяват към дребната буржуазия, както направиха и левите в началото на 70-те. Те учредяваха множество така наречени алтернативни институции, а всъщност това беше просто бизнес за лична печалба. Създадоха хранителни кооперации, книжарници, детски градини, клиники, издателства, автосервизи, магазини с “психоделическа” тематика (с дрехи, музика и кожени изделия) и т.н. Но капиталистите никак не пострадаха от това, а напротив – само извлякоха голяма полза. Те просто завладяха новите творения и ги продоха за милиарди.
Въпреки това има две основни разлики между обикновените предприятия и тези, принадлежащи на работниците. Вторите могат да унищожат вътрешната йерархия и да се управляват самостоятелно и демократично, а също така по-съобразително да разпределят натрупаните богатства. Вместо да изплащат дивиденти на акционерите, те могат да използват доходите си за подкрепа на опозиционни движения или просто да си увеличат заплатата, да си скъсят работния ден или да намалят цените. Обаче в действителност работниците-собственици работят по-дълго и за по-малко пари, отколкото в традиционните предприятия. Освен това те са склонни да започнат демократично, но в крайна сметка да допуснат властта. Мисля, че това е поради натиска и влиянието на обкръжаващия ги капиталистически пазар, а не, надявам се, заради вродени недостатъци на човешката природа.
Ако в обществото имаше десетки предприятия, пренадлежащи на работниците, които предоставят необходими услуги и произвеждат полезни предмети, освен че щяха да поддържат антикапиталистическата борба, биха натрупали и богат опит и биха станали основа за осъзнат от обществото колективен труд, който ще е демократично договорен и различаващ се от този, който се купува и продава. Предприятията, принадлежащи на мажоритарен акционер, са нарастващо движение в САЩ – понастоящем броят им из цялата страна е около 1500. Някои от тях, работещи в еднакви отрасли, създават мрежи за взаимна подкрепа и обмен на информация. Те обаче ще станат революционни, само ако се присъединят към движението за унищожаване на капитализма и построяване на нещо ново.
6. Опитайте се да насочите местните бизнесмени към автономен и демократичен начин на живот. Това значи да ги убедите да се откажат от частната собственост и вместо това да се занимаят с проекти, управлявани от събранията на работниците. Може би това не е толкова трудно, колкото си го представяте. Дребната буржуазия, включваща дребните предприемачи, е една от най-отчаяните и нещастни класи при капитализма. Те работят наистина тежко, но само малцинството от тях става богато. Те се разоряват напълно, губейки всички свои пари и години, прекарани в труд, а бизнесите, които все пак оцеляват, могат да рухнат всеки момент. Тях постоянно ги поглъщат веригите магазини, а аз се съмнявам, че платените при това суми са справедливи. Тези хора са на периферията на корпоративния свят. Повече от сто години тяхната класа изчезва. Може би някой от тях е готов да се откаже – все пак като е започнал собствен бизнес, той е искал не само да забогатее, но и да си бъде сам шеф. Тоест се е стремил да избегне наемното робство. Но за това има и друг начин – участие в самоуправляващ се работнически колектив. Ако успеем да убедим поне 10% от тях да превърнат частната си собственост в съвместен проект, това би обезпечило началните финанси на един автономен окръг. А ако убедим 20, 30 или 40 процента, у нас би била значителна материална база, с която да преобразуваме района си.
7. Ако е възможно, присъединете се към самоуправленчески работнически проект наместо текущата си работа. Трябва да приключим връзката си с гигантския корпоративен свят в полза на самоуправляващите се проекти. Печалбата ни първо, че ще е за сметка на глобалния капитализъм, и второ, че ще се предаде и на нашите съседи. Тук обаче се крие една голяма опасност – винаги можем да изпаднем в бедност. Затова никога не трябва да прекъсваме общата си атака над капитализма. Не трябва да се задоволяваме с мизерен живот в бедни квартали, па даже и автономни, докато капитализма междувременно се развива.
8. Собствени валути. Много хора дори не знаят, че не сме длъжни да използваме парите на управляващата класа (държавни или банкови), и че можем да печатаме свои си. Различните видове собствени валути ни помагат да се освободим от световния пазар, обезпечавайки ни самодостатъчност и автономия. Те ни позволяват да ограничим обращението на парите на нашите угнетители и следователно да избегнем свързаната с тях система на контрол. Въпреки че такива валути са използваеми за момента (с тях все още се провеждат много експерименти), те най-вероятно ще бъдат обявени за незаконни, ако практиката се разпострани.
9. Организирайте обществени земеделски фондове. Това са организации с нестопанска цел, които придобиват и задържат земя в интерес на обществото. В САЩ това е действително юридическо лице и автономистите трябва да се ползват от него по-често. То е начин за борба с недвижимата индустрия и съпротива срещу трайната концентрация на собственост над земята. Подобно на организациите за обществено развитие, земеделските фондове лесно могат да станат регресивни, но при правилно използване те ще са основополагащи за общия контрол над всички земи, на които живеем и работим. Установяване контрол над земята – това е първата стъпка, предприемана от капиталистите при посегателство към свободата на някой народ. А в основните капиталистически страни отдавна вече няма земя (съществува обработваема земя, но е собственост на разни инвеститори-милиардери като например Бил Гейтс – бел. прев.).
В много части на света отчуждаването на земите от собствениците им е все още в ход, при това в масов мащаб. Селяните и коренните жители са постоянно принуждавани да регистрират своите владения, традиционно определящи се като общини, на капиталистическия пазар, където се превръщат просто в стока, купуваема и продаваема според държавните и пазарните правила. Друг начин за опустушаване на земите е да се прави селското стопанство неживотоспособно, като се напълни страната с евтина субсидирана продукция от богатите страни. А понякога селяните даже с сила са гонени от земите си. Пример за това е Колумбия, където “ескадроните на смъртта” отнемат земята на много хора, принуждавани да се изселят в обширните градски гета (през 80-те години финансираните от армията и от едрите земевладелци паравоенни са изпращани да тероризират партизанското движение по селата, а милиони селяни напускат домовете си и се заселват най-вече в бързо скалъпени жилища в околностите на столицата Богота – бел. прев.)
Общинските поземлени тръстове разбира се не решават проблема с търгуването със земята като със стока, понеже правата на собственост над земята все още са регистрирани в държавата. Така че това е само временна мярка, но тя може да бъде използвана незабавно, за да се започне процесът по повторното присвояване на земите.
10. Прехвърлете дома си в доверителен фонд, контролиран от обществото. Ако притежавате дом, замислете се дали да не го предадете на такъв фонд когато се споминете, или даже по-рано. Може да направите същото и с каквито и да е финансови активи, които притежавате. Тези фондове могат да са юридически обвързани с постигането на някакви определени от вас цели. По такъв начин вашата собственост се сваля от продажба и се използва за целите на освободителната борба. Представете си в колко по-силно положение биха били антикапиталистите, ако вършеха това през изминалото столетие.
