Що е анархия? (Златко)

Още в началото на своите отговори на въпросите, които поставихме към всеки анархист, искам да кажа няколко думи за начина, по който ще подходя към тях. Отговорите могат да бъдат кратки, с по няколко изречения, или дълги, обясняващи и аргументиращи. Вече получихме няколко кратки отговора, но пред мен те поставиха нови въпроси. Затова мисля да започна да отговарям пространно… с надеждата, ако не стигна до края, поне да се получи добра поредица от публикации.

Златко Костадинов

Власт?

Да започнем с въпроса „Що е анархия?“. Той има очевиден отговор в три думи – анархия значи безвластие. Тоест форма на общество, в което няма власт. Но този отговор поставя въпрос сам по себе си – за да разберем какво значи да няма власт, трябва да знаем какво е властта.

На български език използваме думата „власт“ по различен начин. Тя има политически измерения: президентът има власт над народа, полицаят – над престъпника. Но има и други – инфлуенсърът има власт на умовете, а любовта – над сърцето. Изглежда думата е много свързана с възможността за контрол и влияние – казваме, че някой има власт над нещо, когато може да повлияе състоянието му.

Но когато анархистите говорят за власт и, по-точно казано, отричат властта, те имат предвид конкретни нейни проявления. Царе, министри, попове, полицаи, робовладелци, надзиратели, колонизатори, патриарси, окупатори – всички тези потиснически социални роли, заедно с прилежащите им подчинени роли, са отхвърляни от анархистите. Но има и форми на контрол, на които никой здравомислещ анархист не се противопоставя – например контрола върху растенията, отглеждани за храна или върху децата, бъркащи с пръсти в електрическия контакт.

Чрез насилие

И така, ако говорим за промяна на обществото към безвластие, а не за някакви теоретични космически безвластия, трябва да обясним каква е тази „власт“, която мислим, че вреди на обществото. Онази форма на власт, срещу която аз убедено заставам, е възможността един човек да контролира друг чрез насилие.

На пръв поглед изглежда, че тази дефиниция изключва доста важни явления, които изглеждат разрушителни за обществото. Например един умел манипулатор (политик, клоун или религиозен лидер) може да манипулира хората без насилие да признаят правото му да управлява или да последват идеите му – това е добре познат от историята. Но този проблем ще разгледаме след малко, когато видим какво точно искаме да унищожим.

Първо искам да обясня, че нашето общество е поддържано в определена форма именно чрез насилие. Хората не се раждат министри, чиновници или собственици на нещо – такива ги прави насилието, което държавата упражнява заради тях. Министърът или чиновникът не упражнява насилие собственоръчно, но на негово разположение е цяла армия от полицаи, охранители, жандармеристи, „антитерористи“ и какви ли още не легални и нелегални насилници, които да наложат волята му, според закона… написан и тълкуван от господарите на насилието. Всеки собственик на парче хляб се надява въпросните насилници да защитават мизерната му дажба. Трябва ясно да си даваме сметка, че дори вездесъщият морал, който спира гладния да „открадне“ хляб от магазина, е плод на хилядолетното насилие над бедните, чрез което поколенията преди нас са дресирани, че е по-безболезнено да уважаваш частната собтвеност, вместо да се нахраниш, когато си гладен.

Повечето от нас спазваме реда доброволно – плащаме си данъци, такси, глоби, сметки и стягаме колани до следващата заплата. Гордеем се, че сме добри хора и не правим зло никому. Но истината е, че просто следваме стадния си инстинкт. А стадото върви по този път, защото на всеки, който погледне встрани, се озъбват копоите на реда. Това е властта, която контролира живота ни, и това е властта, срещу която заставаме, като анархисти.

Чрез манипулация

Има друга власт – над умовете на хората. Всеки човек е податлив на манипулации и влияние, всъщност огромната част от всяка личност е плод на чуждо влияние. Тази форма на власт също се използва, за да държи стадото под контрол. От хилядолетия вълците, упражняващи власт, са подбирали и налагали религиозните системи, които са им удобни – този процес е доста добре документиран дори в историята, която сами са написали. Днес, когато силата на религията е отслабена, поповете са заменени с „журналисти“, „учени“, „анализатори“, „психолози“, „лайф-коучове“, „специалисти по връзки с обществеността“ и други подобни професионални лъжци, които да подбират и налагат идеологическите системи, удобни за онези, които държат монопола върху насилието.

Тази форма на власт ние не можем да отхвърлим напълно – просто защото е неизбежно хората да бъдат под влияние на една или друга идейна концепция, без значение дали тя ни харесва или не. Ако забраним (?!) определени идеи, защото упражнявали власт, това би значело просто да наложим своята власт. Но при все това ние можем и трябва да изобличаваме идеите, които, според нас, са вредни за обществото и конкретно онези, които подкрепят властта чрез насилие.

В заключение

Ние се борим за унищожаването на всяка власт, упражнявана чрез насилие и за изобличаването на онези, които властват над хората чрез заблуди. Ние вярваме, че човешките общества могат да бъдат организирани по-добре, ако тези явления са минимизирани. Такова общество, в което никой не може да упражнява власт чрез насилие, което е организирано според свободен договор между равноправни хора, наричаме анархия.