Георги Константинов за анархистката стратегия

Публикуваме писмото на нашия другар Георги Константинов до нашия другар известен като „Пацу“. Писмото се отнася до стратегията, предложена от „Пацу“ в статията от 11 февруари „Предложение за революционна стратегия“. По същата тема е и писмото на Джеймс Херъд за анархистката стратегия. Дискусията се води както по пощата, така и в коментарите под статиите.

Анархокомунизмът е отворена теория, практика и социал-икономическа система.

Какво значи това?

1. Програмата, тактиката при реализацията, средствата и методите на борба, експериментирането не са дадени веднъж за винаги, кой път и начин ще се изберат зависи от точността на анализа и изводите от интерпретациите на историческия опит и идейните конструкции за бъдещето.
2. Тълкуванията на резултатите, както и вземането на решения на основа на теорията и практиката са вероятностни (с вероятност от 0 до 1). Колкото до хода на социалната революция (СР), тъй като анархизмът не е схоластика, нито догма, бидейки отворена теория, той предвижда множество ходове (начини на разгъването на СР в дълбочина и ширина). Въпросът е в способността ни да анализираме конкретната ситуация и намерим адекватните стратегия и тактика.
   • Би било превъзходно, ако сме в състояние да моделираме математически и проиграем компютърно кризата, революционната ситуация и ср, което би ни помогнало в избора на оптимална стратегия и тактически решения.
3. Ние не съчиняваме хода на бъдещите революции, а проучваме реализациите на миналите, като анализираме опита, силните и слабите им страни, правейки съответните изводи, необходими за бъдещата ни работа на революционното поприще, както и вземането в анализите ни под внимание на новите моменти, елементи и фактори в развитието на капитализма и държавността. Верността и полезността на тази дейност подлежи на проверка, както чрез сравнение с резултатите от текущата ни революционна дейност, така и с историческия опит от предишните революции…
   • Колкото до твоята представа за „моята“ стратегия (тя не е моя, а бакунистка) в нея преобладава карикатурния момент. За да го избегнем, предлагам, вместо представите си, да поставяме само конкретни и ясни въпроси, изискващи също такива отговори
4. Различните тенденции, течения, движения и организации работят всеки на своето поприще с обща стратегическа цел: победата на ср в глобален мащаб.
5. Този или тези, които пренасят борбата срещу държавността и капитала вътре, върху полето на анархията и комунизма, отклоняват вниманието, интелектуалните ни и материални сили от реалния враг, с което му съдействат, разрушавайки необходимата за победата ни концентрация на силите и организацията ни.
6. Изпратих ти няколко дефиниции на революционна ситуация, между които и моята, и се надявах, в диалога, да се разберем кои са необходимие и достатъчни условия за започването на СР, което не означава непременно нашата победа. За нея е необходима, повтарям за n-ти път, революционна организация, заслужаваща името си, а нейното създаване зависи само от нас! Колкото до жертвите (от двете страни) тяхният брой ще бъде обратно пропорционален на степента на революционната ни подготовка през предходния “мирен период”. В моите три книги за Бакунин мисля, че съм изяснил какво имам предвид, но съм на разположение за разглеждане ролята на организацията по време на парижката комуна, руската и испанската революции.
7. За нас няма еволюционна работа – цялата ни теоретична, пропагандна, агитационна, пракическа и прякоакционна дейност е революционна. Ако превърнем тези дейности в еволюционни, това ще означава, че сме напуснали социалния, организиран и революционен анархизъм и заедно с неговия ерзац сме се озовали в блатото на опортюнизма, комформизма, капитулантството и предателството на революцията.
8. За оръжията: касае се самовъоръжаване на народа. Този въпрос се поставя пред него в определен момент от развитието на перманентната, разгъваща се в ширина и дълбочина социална и интернационална революция. Преди този момент, по време на и след него, за всеки, който е избрал попрището на революционера, би трябвало да се подразбира защо му е необходимо да се въоръжи.
9. Разрушенията и смъртта, предизвикани от държавността и капиталистическия империализъм, лекуват народа от патриотарските илюзии, страсти и химери и той, подпомогнат от нас, започва да разбира, че се жертва освен за фалшиви “идеали”, за забогатяването на господарите и собственото си робство. Тогава започва неравномерното революционизиране на масите – най-напред в най-слабите звена или там, където са се създали вакууми във властта, поне така е ставало в повечето работнически революции. Проблемът отново е в степента на нашата собствена подготовка
10. Разликите в тактиката, действията и т.н. не са основание за “вътре-видова борба”. Нежелаещите да вземат участие в дадена акция, са свободни от задължения. Единственото, което се иска от тях е да не пречат… И разбира се, да не преминат на страната на врага.
11. Диалозите и полемиките могат да бъдат полезни в търсенето на оптимални решения, при условие че се избягват квалификации, обиди, оскръбления и фалшификации на позициите на опонента. Практикуващите ги ще бъдат третирани, като врагове на социалната революция и анархокомунизма и спрямо тях отношението ще бъде същото, като това срещу привържениците на държавността и капитала.
12. Никой не забранява на анархистите, нечленуващи във ФАКБ, създаването по всяко време на сдружения, кооперативи, съвети и т.н., изпробвани десетки и стотици пъти в нашата българска и световната история.
    • Заслужаващият най-вече нашето внимание опит на практикуващите тези тактики, е този на кибуците в израел.

Горните постулати са задължителни за членовете на анархо-комунистическите федерации.

В заключение, ти изпращам още веднъж предишното си писмо, защото ми се струва, че избягваш или пропускаш да се спреш на някои важни моменти в диалога ни:

Първо теорията и практиката се прилагат не когато и да е, а когато са налице всички необходими и достатъчни условия за това. Ето какво казва Бакунин по въпроса:

“една цивилизация е узряла за смъртта когато е създала и развила в себе си всички теоретични и практически елементи, които трябва да я унищожат.”      

Това е неговата дефиниция на революционна ситуация. Ако искаш можем да обменим мисли по този кардинален въпрос на СР.

Едно от тези условия е мажорната криза на капитализма и държавността, а нейн върхов момент са войните и най-вече световната империалистическа война. Последната е иманентна на днешното общество. Днешните тенденции в световното развитие правят най-вероятна войната между Китай и САЩ с техните сателити. При нея няма да има победители, тя може да трае десетилетия със стотици милиони жертви (убити и ранени) и разрушения на стойност десетки и дори стотици трилиони долари. (отговорносттта за подобен ход на историята не е наша!!!).

Разбира се, междувременно, друга, за сега непредвидима комбинация на факторите, които определят хода на историята може да придобие по-голямо вероятнстно тегло (от 0 до 1) и да предизвика промяна в тактиките на социалната вйна.

В такава светлина следва да се разглеждат силите и слабостите на капитализма и държавността, както и на нашите тактики (стратегията, във всички случаи, остава постоянна: победата на перманентната социална и интернационална анархокомунистическа революция). Ако ние сме на висотата на задачите, които ще бъдат поставени пред човешкия род, изходът ще бъде победа на тази революция, чиято реализация може да трае десетилетия. Ако в социалната война отново победи държавността и капитала, това ще бъде крачка към леталния край на човешкия род.

Тъжна, да не кажа трагична перспектива, но пролетариата пропусна своите “звездни мигове” и цената, която човечеството трябва да заплати “днес” ще е колосална.

Второ, спонтанността и стихийността на революционизираните от кризата маси, е едната част на бакунистката теория, но другата – изграждането на революционна организация, заслужаваща това име, е втората и най-съществена нейна част, която, повтарям, зависи само от нас.

Никой от революционерите, от всички векове, не е разработил по-добре и по-обстойно революционната стратеия от нашия Михаил Александрович. Това можеш да видиш в изпратената книга (”Бакунин или Титанът на непрекъснатата революция”).