Джеймс Херъд за анархистката стратегия

Преведох част от своята кореспонденция с Дж.Х. В първото писмо аз отново излагам описанието си на традиционната анархистка стратегия, като се стремях да се приближа до теорията на Г.К. След това обобщавам и критиката си към този начин на действие. Второто писмо е на Херъд; той коментира стратегията и засяга някои интересни въпроси относно световната ситуация, за които поне аз не се бях замислял.

[Стратегията на въоръжено въстание:] Очакваме пълномащабна война (революционна ситуация, криза; вероятно между сателитите на САЩ и Китай, може би дори с тяхно участие). Това, което искаме, е следният сценарий: в тази война никой няма да надделее за дълго време и тогава сред пролетариата ще възникне недоволство, той ще бъде изтощен и ще му омръзнат военните условия на живот. Той ще развие спонтанни антисистемни настроения, изоставяйки идеологиите на двете воюващи страни и различните политически опозиции. Войниците масово ще дезертират (виждайки упадъка на властта и революционните перспективи; смята се, че властта ще бъде дестабилизирана поради кризата), ще раздадат оръжия на останалото население и ще се вслушат в призивите на анархистите, намерили почва в това, че търсят алтернатива на статуквото, за действия за сваляне на правителствата, справяне с евентуалните им защитници, експроприация на собствеността на капиталистите и създаване на комуни и федерации (може би оставени на спонтанната самоорганизация), които да защитават от по-нататъшни нападения. И това, ако започне на местно ниво, трябва да се разпространи в световен мащаб.

Макар на пръв поглед този ход на събитията да не изглежда невъзможен, мисля, че той зависи от твърде много фактори, които е много малко вероятно да се подредят в негова полза. Да допуснем, че се абстрахираме от морала по отношение на жертвите на войната, които ще бъдат милиони или милиарди (приемайки, че това е цената, която пролетариатът трябва да плати за пропуснатите си предишни шансове). Да допуснем, че се абстрахираме и от отговорността за последиците от провала на стратегията: масово изтребление на бунтовници и цивилни, разрушаване на повечето градове, нови брутални политически режими на контрол, жестока нова ера на капитализма или нещо по-лошо, може би дори ядрена зима или край на човечеството; макар че това може би вече е достатъчно.

Нека приемем, че е възможно масово недоволство от системата, дори с антикапиталистическа насоченост. В края на краищата около времето на Първата световна война имаме стремежи към световна социалистическа революция. Вероятно е възможно и армията да се разбунтува – може би не цялата наведнъж, което да доведе до гражданска война, но в крайна сметка да се обедини под един флаг, както в Русия.

Остават следните въпроси: 1) какви са шансовете целият този разбунтувал се народ да последва анархистите, а не просто някоя от новопоявилите се авторитарни идеологии, издигащи нови господари и правителства, както при болшевиките или дори при Хитлер? Все пак едно общество с власт винаги се приема по-лесно от масите, отколкото такова без власт. Това е така, защото в очите на хората анархията е нещо несигурно или трудно постижимо, а правителствата, обещаващи мир или бързи промени към по-добро, са твърде привлекателни. Те просто ще измислят хубави лозунги, уверяващи, че са нов тип власт, може би дори антикапиталистическа власт. За хората е по-лесно да изберат това, отколкото сами да измислят изцяло нов строй, от което те се боят.

2) Какви са шансовете, че бунтовниците ще победят всички съвременни технологии за защита на държавите, предадени в ръцете на най-върлите защитници на системата, които не се колебаят да убиват собствения си народ? В крайна сметка повечето от нас ще бъдат просто обикновени войници, с прости оръжия и остаряло оборудване. Знае се, че технологиите се развиват с безпрецедентни темпове. Къде за капитала е най-важното приложение на тази технология, освен в собствената му защита? Нима правителствата не притежават различни елитни оръжия или оръжия за масово унищожение, до които ние никога не бихме се добрали? И кой знае какво още ще измислят или вече са измислили. И винаги ще имат верни и обучени слуги, които да боравят с тях.

3) Дори и да успеят да спечелят войната, каква е вероятността успешно да изградят спонтанни и наложителни анархически/комунистически отношения и структури, способни да осигурят функционирането на обществото. Това не би било проблем при нашата стратегия, която изгражда тези образувания предварително. Но в период на криза, на липса на ресурси и с хора, които нямат предишен опит в самоорганизацията, в пряката демокрация, в работата в колектив или в каквото и да било друго… И освен това, ако новото общество не постигне след 2-3 месеца условия на живот, които да могат да се сравнят с капиталистическите, тогава, както твърди и Кропоткин, народът ще се откаже от революцията и ще избере нови управници, които ще му напомнят как е живял преди.

Пацу

Не съм съгласен с това, че „войниците масово ще дезертират“, и съм съгласен с теб, че капиталистите „винаги ще имат верни и обучени слуги“, които да се бият за тях. Не можем да разчитаме, че военните ще се обърнат и ще раздадат оръжия на останалия народ. Както посочваш, това ще бъде „просто и остаряло оборудване“.

Стратегията може би не е в течение на промените в съвременното военно дело. Разбираемо е, тъй като това стана очевидно едва през последните три години от войната в Украйна. Тази война се печели от Русия със свръхзвукови ракети, безпилотни летателни апарати, прецизна артилерия, сателитни изображения, управляеми бомби и електронно заглушаване. Ракетите не могат да бъдат спрени и могат да бъдат насочвани с изключителна точност към малки цели. Дроновете са евтини, могат да се произвеждат с хиляди и са смъртоносни. Всички оръжия, които САЩ и Европа са успели да разположат в Украйна, са по-нискокачествени, а те дори не разполагат със свръхзвукови ракети. Системите им за противовъздушна отбрана не са много ефективни. Танковете са безполезни. Самолетите им са превъзхождани, както и артилерията. Русия дори не се нуждае от ядрени оръжия, за да унищожи всяка цел, която избере, навсякъде по света.

Що се отнася до „пълномащабната война“, която стратегията предполага, че ще се случи, тя може би вече е водена и решително загубена в Украйна от съществуващия капиталистически хегемон – САЩ. Досега винаги е имало световни войни, за да се определи кой ще бъде следващият капиталистически хегемон. Всички казват, че истинската война предстои между САЩ и Китай. Но дали е така? На САЩ ще им отнеме поне десетилетие, за да наваксат със свръхзвуковите ракети. Освен това те вече не са индустриална сила. Тя не може да произведе всички оръжия, необходими за пълномащабна война с Китай. Нещо повече, Китай би могъл да спре военното производство на САЩ с един замах, като спре да изнася волфрам и други редкоземни минерали за САЩ. САЩ са морска и въздушна сила. Те нямат сухопътна армия, за която да говорим, така че не могат да нахлуят в Китай. Те могат само да го бомбардират. Но самолетите им и бавните крилати ракети са безполезни срещу системите за противовъздушна отбрана S-500, и корабите им са лесни мишени. Цял флот от самолетоносачи може да бъде унищожен за минути с около петдесет свръхзвукови ракети, с които Китай разполага хиляди – 10 за самолетоносача и по две за останалите двадесет кораба от флота. Би било лудост да влязат във война с Китай, защото поражението им е почти сигурно. Разбира се, умиращите империи понякога правят глупости.

А какво да кажем за възможностите за бунт? Нека си спомним, че през ХХ в. и САЩ, и Европа създадоха (с богатство, откраднато от глобалния юг) богата работническа класа (т.нар. средна класа). Тази класа беше твърде погълната от това да се наслаждава на по-високия си стандарт на живот, за да иска да свали капитализма.

Мисля, че същото нещо сега се случва и в Китай. Китай изведе 800 милиона души от бедността и ги превърна в относително богата „средна класа“. Вярно е, ако това, което съм чувал, е истина, че наскоро се случиха няколко големи стачки. Но това е далеч от масовото въстание, което би било необходимо, за да се предизвика наистина държавата.

Мисля, че същото нещо се случва и в Русия. Русия е във възход. Руснаците живеят по-добре от всякога. Те са сравнително щастливи. Правителството строи огромни пристанища по арктическото крайбрежие. То се „развива“ навсякъде. Мащабните санкции, наложени на Русия от Запада, и трите армии, които той хвърли срещу Русия в Украйна, само я укрепиха. Не очаквам в Русия да има бунт срещу капитализма.

Първата фаза на един нов хегемон ( ако следваме Джовани Ариги) е масирано разширяване на производството и търговията. Точно това се случва в момента. Инициативата на Китай „Един пояс, един път“ вече има глобален обхват. Тя осъществява масирана търговия както с Африка и Латинска Америка, така и с Близкия изток (Западна Азия) и Югоизточна Азия. Така че сега, заедно с Русия и Иран, а също и с БРИКС+, Китай се „развива“ навсякъде. В този процес той унищожава империята на САЩ и създава алтернативи на нейните основни институции. САЩ може да се опитат да водят икономическа война срещу Китай, но това се провали грандиозно в Русия и ще се провали и в Китай.

При тези обстоятелства какви са перспективите пред анархистите? Е, може би ще е полезно да си припомним, че капиталистическото „развитие“ всъщност не води до по-високо качество на живот, погледнато от друга гледна точка. [Всъщност то убива Земята.] Това „развитие“ е превърнало практически цялото население на света в наемни роби. Селската класа е унищожена почти навсякъде. Дребната буржоазия бързо изчезва навсякъде. Проблемът е в това, че необходимостта да имаш работа, за да живееш, е съществувала толкова дълго време за мнозинството, че се е приела като естествен ред на нещата. Много малко работници вече се смятат за роби. И все пак това е необходимо, за да искат да унищожат капитализма.

Но също така не само хората, които имат работа (и следователно са наемни роби), са потиснати. Има и безработни, студенти, домакини, болни, деца и стари хора. Има и дребна буржоазия, една от най-претоварените и несигурни класи, които съществуват. Ако всички тези групи хора могат да изпитат недоволство от живота, който им е отреден, тогава може би ще се задвижи някакво движение, което да промени нещата. Предполагам, че това би могло да се случи, но не мисля, че е много вероятно.

Но какво би станало, ако се случи? Къде могат да потърсят насоки и вдъхновение? Големите антикапиталистически движения от първата четвърт на ХХ век са унищожени. Но дори и в най-силните си моменти те никога не са се доближавали до свалянето на капитализма. И с изключение на една малка маргинална периферия (анархистите), те не предвиждат общество без държава. Това, към което са се стремили, е била държавната собственост върху средствата за производство, т.е. национализацията, и държавното осигуряване на основните жизнени потребности (т.е. социалната държава).

Както съм писал и другаде, анархистите досега не са успели да представят правдоподобна, практична алтернатива на капитализма, която да е привлекателна за масите от хора. И както и двамата сме съгласни, такъв план едва ли ще бъде измислен или ще може да бъде осъществен в разгара на криза.

Така че, както с право питаш, няма ли да е по-вероятно тези нещастни хора да се обърнат към фашистите, за да облекчат неволите си? Случи се така, че аз самият сега лично преживявам точно такава ситуация. Управляващата капиталистическа класа в САЩ е решила да се откаже от буржоазната демокрация в полза на фашизма, т.е. да се откаже от представителното управление (конституционната република). Малко съм озадачен защо това се случва точно сега. Не съм мислил, че правителството е под някаква голяма заплаха от масови вълнения.

Така че може би това е свързано с упадъка на могъществото на американската империя, която вече не може да си позволи лукса на буржоазното демократично управление, а се нуждае от пълно завладяване на държавата от корпорациите (капиталистите), за да се отърве от регулациите, които пречат на реализирането на печалби, и да премахне разходите, които помагат на обикновените хора. В края на краищата виждаме, че социалната държава се унищожава навсякъде. Фашизмът също е във възход – тук, в Европа и другаде. Тук има съпротива, но тя е насочена най-вече към запазване на нашата конституционна република, а не към цялостна промяна на социалната система.

С други думи, четирите големи западни капиталистически хегемона от последните петстотин години в Европа и Америка вече не правят парите, които са правили. Натрупването на капитал се е преместило на изток. Затова те затягат коланите си, за да продължат да съществуват.

Съжалявам, че трябва да кажа, но не виждам никаква надежда, че анархията скоро ще влезе в историческия дневен ред. Надявам се, че ще се окаже, че греша. В края на краищата никой не очакваше големите световни бунтове от 1968 г., нито Арабската пролет, нито внезапния разпад на Съветския съюз, нито „Окупирай Уолстрийт“, нито поражението на САЩ в Украйна. Освен това по целия свят се случват малки проекти, вдъхновени от анархистите. Така че това е окуражаващо. Може би те ще се увеличат и ще се превърнат в нещо по-застрашително за капиталистите.

Трябва да се опитаме да запазим идеята за анархията жива и да представим тази алтернатива по по-привлекателен и убедителен начин, за да убедим хората, че ще им бъде по-добре да живеят в такъв обществен ред.

Джеймс Херъд