Изводи от наблюденията върху протестите

Докато политическата класа се чувства непоклатима в ролята си и разпределя все по-голямо парче от тортата към тандема Прасето&Тиквата, броженията сред оредяващото население на страната не спират, макар медиите да успяват да ги игнорират.

През изминалия уикенд двама другари събраха наблюдения от два протеста:

• за запазването на лева и смяна на правителството
• срещу геноцида в Палестина.

Гурково

В събота пътувах до Гурково за да отразявам протеста за запазване на българския лев и сваляне на правителството. Протестът беше организиран от „бившия служител на ДАНС“ Росен Миленов и други активисти „нелегално“ във фейсбук. Протестиращите, повечето в средна възраст, се бяха събрали преди самото населено място, близо до детелината. Имаше хора с десетки хиляди „харесвания“ на обявлението, но на място имаше около 100 души. За сметка на това „пазителите на реда“ бяха няколко пъти повече, въоръжени с пистолети, електрошоци и белезници. Имаше жандармерия и дори военни с бронежилетки.

Полицаите бяха изградили кордон на пътя и понеже отзад имаше стопански постройки, реално протестиращите бяха заградени. В цялото село по пътя на всяко кръстовище имаше по 5-6 полицаи, за да попречат на евентуално спиране на движението.

Организаторите в началото не можаха да измислят нищо друго освен да се бутат с полицаите, което беше обречено като идея, защото полицаите бяха поне двойно и нямаха проблем да ги спрат. В последствие една част от нас излезе през дупка в оградата на селскостопанските постройки и заобиколихме полицейския кордон като тръгнахме в посока на селото по пътя и реално го затворихме. Полицаите ни настигнаха след малко и ни избутаха към банкета. В самото село една част от протестиращите започнаха да пресичат по пешеходна пътека и отново затвориха пътя.

Полицията беше добре подготвена, екипирана и готова за сериозно противопоставяне с протестиращите. Организаторите не бяха подготвени за нищо друго освен пряк сблъсък, като се надяваха да надделеят основно с по-голям брой, което за съжаление не беше реалността. От друга страна протестиращите сами стигнаха до по-правилния подход за действия и лесно затвориха пътя впоследствие.

Палестина

В неделя посетих протеста срещу геноцида в Палестина. Тук полицаите бяха кротки, нямаха и повод за грубости, но не пропускаха да контролират тълпата както се очаква от тях.

Организаторите бяха предимно хора от палестинската общност в България, но имаше и някакви младежки групи, например „Студенти за Палестина“. Участниците бяха по-скоро младежи. Повечето изглеждаха съвсем инцидентно събрани в прост знак на солидарност, почти нямаше по-големи групички от познати хора, както е обичайно за подобни протести.

Организаторите изчакаха повече от час, за да се съберат хората, преди да направят шествието по Витошка и да стигнат до Президентството. Викаха се лозунги, развяваха се транспаранти… Шествието постигна дори по-малко от това в Гурково. Полицията режисира мероприятието в рамките на нужното и младежите останаха доволни, че са изразили солидарност срещу продължаващия геноцид.

Изводите

Явно властта все още позволява протестите, когато не ѝ пречат пряко. Макар и неприятен за израелското лоби, протестът срещу геноцида не пречи директно на правителството, нито пък има опасност да предизвика масово участие от населението, което трудно изпитва солидарност дори със съседите си. Затова едно режисиране на потискането му не си заслужава усилията.

За разлика от него протестът срещу правителството има ясна цел и потенциал да се разрастне, особено ако някой дебел богаташ реши да го подкрепи, за да захапе повече от Прасето&Тиквата. Затова отговорните лица се погрижиха да демонстрират на наивниците, вярващи, че протестите се случват в Интернет, че полицейското разпореждане първо се изпълнява, пък после се мисли дали е законно.

Хората, които наистина искат промяна, трябва да осъзнаят, че:

• Тя няма как да се случи без лично те да жертват много от себе си.
• Тя има нужда от алтернативни самоорганизирани структури, а не от нови партии и честни ченгета
• Интернет може да я подпомогне, но съпротивата се случва в реалния живот
• Не можем да помогнем на страдащите по света, докато не сме осъзнали къде живеем самите ние