В изгнание

Посвещение

На тези, които от дълги години,

понесли житейския тежък хомот,

окъпват земята в кървава пот,

и чакат зората на своята правда

да грейне над ширни поля и градини,

да пръсне мъглата на тъмна неправда,

света оковала в ледни вериги.

 

На тези, които напущат заводи

и дружно с ония, които в полята

оставят мотики, копрали, ралата

и тръгват при първия зов на тръбата

да счупят вековния тежък ярем,

да видят най-сетне очакван Едем

след толкоз епохи на мрачна робия.

 

На тези, които в подземните мини,

с кирка, лопата и лампа в ръката,

за черното злато дълбаят земята

и мрат под рушащи се черни лавини.

На тях аз поднасям днес моите песни,

че заедно страдаме ние в живота

и заедно пак ще сме утре в борбата.