Анархизмът в България
Дончо Даскалов
По обясними причини възникването и развитието на безвластническото движение в България и мястото на анархизма в историческите процеси у нас остава до голяма степен извън полезрението на официалната историческа наука. Единственият цялостен научен труд, изследващ историята на анархизма у нас и мястото му в политическия и обществен живот е този на проф. Дончо Даскалов, който излиза за пръв път през 1973 г. под заглавието „Анархизмът в България и борбата на партията против него”. Поставянето на такъв акцент върху изследване на едно политическо и философско движение, и то близо три десетилетия след „победата” на БКП, само по себе си е показателно за съществената, макар и нарочно забравена роля на анархизма в българската история. След политическите промени, през 1995 г. Даскалов издава преработен и допълнен вариант на изследването си със заглавие „Анархизмът в България”, до голяма степен изчистено от политическите наслагвания.
Изследването проследява зараждането на анархистката пропаганда в края на 19 век, сформирането на първите безвластнически групи, дейността на най-видните дейци на анархисткото движение, възхода и погрома му в бурните години след Първата световна война, участието на анархистите в четническото движение и идеологическото им разделение през 30-те години, както и края на организираната дейност под ударите на комунистическата партия през 1948 г. Даскалов е използвал голяма част от запазената анархистка публицистика от периода, архивите на МВР и Дирекция на полицията, за които анархистите винаги са били основен обект на внимание, както и документи от обособения фонд за анархисткото движение в архива на БКП. В изследването се забелязват известни пропуски около някои аспекти на анархисткото влияние в национално-освободителното движение, многобройните репресии от страна на властта и особено безпринципните действия на комунистическата партия, станали част от нейната „борба” срещу анархистите. Оформянето на различни идеологически течения в анархисткото движение – синдикалисти, платформисти и анархо-комунисти, също не е проследено достатъчно дълбоко. Като цяло обаче трудът на Даскалов е достатъчно подробен, за да маркира развитието на анархистките идеи на родна почва и да служи за основа за опознаване на историята на движението.
Изследването проследява зараждането на анархистката пропаганда в края на 19 век, сформирането на първите безвластнически групи, дейността на най-видните дейци на анархисткото движение, възхода и погрома му в бурните години след Първата световна война, участието на анархистите в четническото движение и идеологическото им разделение през 30-те години, както и края на организираната дейност под ударите на комунистическата партия през 1948 г. Даскалов е използвал голяма част от запазената анархистка публицистика от периода, архивите на МВР и Дирекция на полицията, за които анархистите винаги са били основен обект на внимание, както и документи от обособения фонд за анархисткото движение в архива на БКП. В изследването се забелязват известни пропуски около някои аспекти на анархисткото влияние в национално-освободителното движение, многобройните репресии от страна на властта и особено безпринципните действия на комунистическата партия, станали част от нейната „борба” срещу анархистите. Оформянето на различни идеологически течения в анархисткото движение – синдикалисти, платформисти и анархо-комунисти, също не е проследено достатъчно дълбоко. Като цяло обаче трудът на Даскалов е достатъчно подробен, за да маркира развитието на анархистките идеи на родна почва и да служи за основа за опознаване на историята на движението.
Книгата не се разпространява от ФАБ.
