За преобразуването на обществото или Екоанархизъм

Когато защитата на околната среда се ограничава до пунктуални реформи, често нейните защитници се оставят да бъдат изкушени от сирените на политиката, т.е. от електоралните, парламентарни и партизански активисти. Не са необходими особени промени в душевното състояние, за да се трансформира едно лоби в политическа партия, един екореформатор в парламентарист или един „просяк в принц“. Между този, който се юлиунизително на властта и онзи, който я упражнява арогантно, съществува една гибелно дегенерираща симбиоза. И двамата споделят идеята, че промяната е възможна само чрез властта и по-точно само чрез властта на държавата – този професионален корпус от убийци и крадци, от законодатели, бюрократи, военни и полицаи, които сами са корумпирани и се корумпират от капитала, включително в неговата мафиотска форма. Есен път, когато се апелира към тази власт, тя излиза по-засилена и легитимирана и същевременно народът губи мощта си. Общественият живот не позволява никакъв вакуум в сферата на силите, които го ръководят. Властта, която държавата печели, е спечелена за сметка на народната сила, и обратното. Да се легитимира властта на държавата, означава да се отнеме легитимността на народната мощ. Земята не трябва повече да бъде притежавана, а споделена. Нейните плодове, включително и тези, произведени от технологиите и труда, не могат повече да бъдат присвоявани от неколцина; те трябва да бъдат направени достъпни за всички в зависимост от нуждите. Възможността за вземане на решения трябва да бъде освободена от контрола на елитите и да бъде преразпределена под една форма на участие и съучастие на всички в този процес. Докато тези фундаментални проблеми не са решени, не ще може да се разкрие никакъв всеобщ интерес, който да позволява да се формулират политическите решения на една екологическа криза, която ще продължи да се влошава в едно общество, неспособно да я реши. Социалните основи на тези конфликтни интереси трябва сами да бъдат афронтирани и решени по революционен начин.