Има и непреклонни българи, историята на духовното неподчинение все още не е написана, а стиховете на Милош Зяпков са като щрих към нея. Представяте ли си каква енергия, каква сила на чувствата е необходима, за да се осъществи човек въпреки обстоятелствата, да прикрива успешно изгарящата го отвътре болка. Споменът му за „детството като ласка“ е една от поддържащите го чудотворни „билки“, а другите са – генът, психическата издръжливост, правдотърсачеството…
цена: 10 лв.
Моля, попълнете формата за поръчка и ние ще се свържем с вас относно получаване на книгата. Повече за поръчването на книги можете да прочетете тук
Милош Зяпков е роден на 18. 01. 1940 г. в гр. Ракитово. Баща му, анархист, е лежал в лагера Богданов дол, което слага отпечатък върху трудния път на поета. Учи в Педагогическото училище във Велинград. Записва задочно педагогика и литература в СУ „Св. Кл. Охридски“. От 1957 г. до края на живота си работи в ТВУ „М. Горки“, Ракитово. От малък проявява артистични заложби – играе и рецитира в местното читалище, пише стихове и сценарии, режисира и ръководи кръжоци. Участва активно в демократичните промени след 1989 г. Умира при недоизяснен нещастен случай на 01. 06. 1990 г. Сътрудничил е в печата със сатирични и публицистични творби, по негови текстове са изпълнявани естрадни песни. Приживе на няколко пъти подготвя свои ръкописи, но негови книги със стихове, проза и сатира излизат едва след смъртта му – „Не исках да съм просто жив“ (1992), „Събрани творби“ (2000; 2003).
Wikipedia
