Георги Константинов Георгиев е роден на 15 май 1933 г. в Горна Джумая, Царство България. Завършва математика. На 19 години организира взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Това става на 3 март 1953 г. Два дни по-късно съветският диктатор умира. Само този факт и връзките на вуйчо му с човек от партийната власт отървават Константинов от смъртна присъда. Влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години, на които е осъден. След амнистия през 1962 г. е освободен, но остава под постоянното наблюдения на Държавна сигурност. През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява се във Франция и живее там до 1991 г. След амнистия се завръща в София (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в България. Активен деец на Федерацията на анархистите в България, журналист от в.“Свободна мисъл“, автор на редица анархистични трудове, издател на „Шрапнел“.
Wikipedia
Защо да четем спомените на Георги Константинов? Различните хора биха имали различни причини. Интересуващите се от миналото могат да надникнат в средите на българската политическа емиграция от онези години. Интересуващите се от настоящето могат да намерят обяснение за „прехода“ и последствията от него. Интересуващите се от „тероризма“ могат да намерят...
„И така, навършвайки 40 лазарника, тръгнах „да освобождавам други народи“, както казвал Апостолът, не защото нашият беше вече свободен, а тъкмо обратното. Знаех, че всяка власт е насилие, грабеж и мародерство и че завзелите я туземни марксисти – ученици на Ленин, Сталин, Дзержински и епигоните им – бяха усъвършенствали и...
„И така, навършвайки 40 лазарника, тръгнах „да освобождавам други народи“, както казвал Апостолът, не защото нашият беше вече свободен, а тъкмо обратното. Знаех, че всяка власт е насилие, грабеж и мародерство и че завзелите я туземни марксисти – ученици на Ленин, Сталин, Дзержински и епигоните им – бяха усъвършенствали и...
Втората част от книгата на Г. Константинов „Напред и ако пътят води към Голгота“ Спомени посветени “На покойния български народ, с дълбока скръб и мъка от твоя вечно любящ те син” Георги Константинов ИЗОСТАВИХМЕ “РОДИНАТА”, ЗАЩОТО… ТЯ НИ ИЗМЕНИ (ВМЕСТО ЕПИЛОГ) Няколко думи за заглавието: “СВОБОДАТА САНЧО...”, което дадох на втория...
Третата част от моя „роман“ обхваща преживяното навън, „на свобода“, от 08.09.1962г. (ден след излизането ми от ЗО Белене) до 15.07.1973г., когато напуснах нелегално по-големия затвор, наречен Народна република България. Моите спомени са „политически“, тоест имат отношение към борбата с властта и нейната квинтесенция – политическата полиция (ДС), но в...
REQUIEM ЗА КОПОИТЕ от ДС Представих ги зли, тъпи, жестоки, еднопланови и униформени – не поради някаква манихейска злоба. Нещо повече – търсих с фенер поне един човек сред тях – от милиционерите и надзирателите до полковниците и генералите им, но не намерих такъв. Дори и да го е имало,...
Досиетата – зрелище вместо хляб ОБРЪЩЕНИЕ Граждани на България, Със Закона за досиетата е изиграна още една карта на политическата демагогия и националния нихилизъм. „Ето ви зрелища вместо хляб“ – така звучи член 1 от този закон. „Нека да отворим и прочетем тази страница от историята“ – апелират политическите дилетанти,...
„Тази книга не е „научна“, нито „обективна“. В нея в течение на 15 години (1974- 1989), събирайки вода от 9 дерета, авторът се опитваше да докаже, че „социализЪма“ е прогнил и че във всеки момент може да се срути върху главите ни. Съкровеното му желание беше да се окуражат и...
Доклад пред IX-ти конгрес на ФАБ