Дискусия и изложба: Болшевишкият терор срещу анархистите в България
Аудио и текст от събитието можете да чуете и прочетете ТУК
* * *
На 16.12.2018 ще се проведе дискусия и изложба на тема:
Болшевишкият терор срещу анархистите в България
Час: 14.00 ч. Място: Фабрика Автономия – София, бул. Ген. Тотлебен 34
Участниците, които ще представят темата са Георги Константинов, Костадин Зяпков, Владимир Пенев и Лъчезар Кръстев.
Изложбата ще се състои от архивни исторически снимки и материали.
Датата 16.12, която сме избрали за събитието, не е случайна.
През 1948 година се извършва най-големият организиран погром срещу анархисткото движение в България. За една нощ болшевиките арестуват над 600 анархисти, които разпращат по лагери и затвори.
През 2018 се навършват 70 години от тази наказателна акция.
НЯМА ДА ЗАБРАВИМ! НЯМА ДА ПРОСТИМ!
* * *
Александър Наков, когото загубихме скоро на 99-годишна възраст, пише за 16.12.1948:
Има дати, които анархистите не трябва да забравят. Една от тях е 16.12.1948 г. Нейната предистория започва след назначаването на българските болшевики на власт от „сталинските богатири“ на 9.9.1944 г. Първата им задача е да натикат в новооткритите десетки концлагери възможно най-голям брой от своите идейни врагове, сред които анархистите бяха едни от първите.
Още на следващата 1945 година, през месец март са арестувани всички 92 делегати на свиканата в Княжево национална конференция. Половината от тях, след жестоки инквизиции, са изпратени в концлагера край гр. Дупница.
В същото време нашето движение в Югозападна България се разраства с невероятна скорост. Почти във всички градове на района имаме солидни организации и групи. В някои села цялата младеж се ориентира към нашите идеи. За да попречат на силното анархистическо влияние, новите властници се опитват да организират своя идеен отпор. Сред агитаторите им се откроява техният теоретически чиновник Рубен Леви, който тръгва от град на град със своята марксическа шпицкоманда, но се оказва, че те нямат… идеи. Сказките им, изпъстрени с кал, клевети и лъжи, срещат навсякъде безкомпромисния, организиран и аргументиран отговор на анархистите. Понесла поражения в идейната борба с нас, в безсилието си, болшевишката диктатура открива концлагерите-каменовъглени мини край Перник – „Куциян“ и „Богданов дол“, които поглъщат нови десетки наши другари. Започват да пристигат съобщения от цялата страна за арести и побоища над анархисти. Властта иска да ги превърне в доносници или… в трупове. В тези полицейски „мероприятия“ се включват най-активно местните партийни и ремсови организации. Все нови и нови жертви биват изпращани в болшевишките душегубки, в сравнение с които, по общо признание, царските приличат на санаториуми. След като усилията на диктатурата претърпяват пълен провал, машината на сталинския терор се завърта на пълни обороти.
Два дни преди V конгрес на компартията, обявен за 18.12.1948 г., на 16 декември, нейното политбюро, под ръководството на сталинския лакей и палач – Георги Димитров – взима решение да изпрати в островите на българския ГУЛАГ всички анархисти, зачислени в полицейските им картотеки. Това е опит за тоталното унищожение на нашето движение. В концлагерите се озовават над 600 анархисти, а други стотина успяват да се изтръгнат от лапите на болшевиките с бягство през границата, където се организират в задграничен съюз и издават редица книги, брошури, списания, бюлетини и вестници на български и други езици. В организираната от властта вакханалия на терора трябва да споменем и ред други факти, които остават неизвестни за мнозина по-млади другари, които мислят, че историята на анархизма започва с тях или не се интересуват и дори флиртуват с „интелектуалните“ изтърсаци на убийците. Преди 9.9.1944 г. са убити анархистите Кирил Кънев Арнаудов от Русе, Иван Мангъров и Радко Кайтазов от Пловдив, които са потърсили единодействие в борбата срещу фашизоидния режим съвместно с „нашите“ маркс-ленин-сталинисти и някои леви земеделци в партизанските отряди. След тази дата техните опричници разстрелват в Белене Иван Николов Йондев, отравят анархистическия трибун Манол Васев в Сливенския затвор и унищожават при гладна стачка в Белене Коста Иванов Сотиров от село Бистра, Търговищко. На 8.4.1951 г. в Ихтиманския Балкан са убити анархистите от с. Бело поле Вълчо Генев Пантулов и Ангел Тенев. На 27.7.1952 г. е убит Кръстю Хаджииванов от с. Чучулигово. На 19.1.1954 г. е убит Христо Генов Чолаков от с. Домлян. В Богданов дол е оставен да умре без лечение Боян Статев от Ракитово, а в Белене е инквизиран и доведен до душевно разстройство Пантелей поп Христов от Дупница. В Казанлъшкия балкан е убит Христо Несторов, а неговият другар Милю Иванов-Казака е осъден на смърт и разстрелян в Софийския централен затвор. Създаден е убийствен режим, при който концлагеристи загиват от непосилен труд, карцери, изтощение и мъчителен глад. Не бяха съществено по-различни наказателните режими и в затворите, в чиито килии мнозина изгубиха живота, разума или човешкото си достойнство, капитулирайки пред инквизициите и страха от многоликата смърт. Процентно, нашите приятели анархисти бяха най-многобройни сред подложените на убийствени, изолационни условия, глад и карцери в богоугодните заведения, а по всеобщо признание, те се държаха там най-твърдо и непреклонно. В „местата за въдворяване“ и „лишаване от свобода“ мнозина наши другари имаха многогодишен стаж. Сред лагеристите, Христо Колев, Славейко Павлов, Михаил Миндов и други имаха по седем и повече годишен престой. В затворите Атанас Бекяров, Илия Кехайов и Иван Пандиев прекараха по 11 и повече години от младостта си, Георги Константинов – 10 години, Васил Тодоров (Народа) и Стоян Цолов по 8 години и т. н. Най-отвратителната гавра, извършена от следдесетоноемврийските демократи в СДС, беше тяхното решение да „обезвъзмедят“ палачите и инквизиторите от репресивния апарат на диктатурата с по 22 заплати при уволнение и вдигнаха пенсиите им до „тавана“ (понастоящем 700 лева), докато преобладаващата част от жертвите, поради „липса на трудов стаж“, изживяват старините си в мизерия и болести, гарантирани им със „социалните пенсии“ до 150 лева. Все още някои от тези мъченици са живи и чакат справедливост, макар да не виждам от кого. Нали и последните избори доказаха, че те не са нищо повече от състезание между разноцветни гангстери и мошеници за повече власт, привилегии и пари.
Мнозина навярно ще кажат защо се връщаме към тази затворена страница на историята? Трябва да се гледа напред! С такава „философия“ те само подготвят за себе си или за следващото поколение повторението на забравената трагедия.
* * *
Спомени за 16.12 на Александър Наков, Трифон Терзийски и Христо Колев можете да прочетете ТУК.
