Интервю на Томас Малер от “Експрес” с Нуриел Рубини по повод книгата му „Мегазаплахи“ (Megamenaces, Buchet-Chastel). Публикувано на 08 януари 2023 г.

Прочутият икономист Нуриел Рубини твърди, че вървим към най-лошата икономическа катастрофа след Втората световна война, освен ако не предвидим и не действаме, за да се защитим срещу десет краткосрочни и средносрочни заплахи. Тази книга изследва тези десет „мегазаплахи“. Рубини разкрива как те се припокриват и подсилват взаимно. Има връзка между натрупването на дълг и дълговия капан, лесните пари и финансовите кризи, изкуствения интелект и автоматизацията на работното място, инфлацията и стагфлацията, неравенството в доходите и популизма, пандемиите и изменението на климата…
След като прави преглед на всяка заплаха в отделна глава, Рубини разглежда колективните перспективи за справяне с тях.
Сега трябва да оставим настрана всичките си предубеждения и да изградим един различен свят.

Неговите предсказания, невинаги радостнии, му спечелиха прякор, който той не харесва: „Д-р Дуум“ („Д-р Катастрофа“). Още през 2006 г. звездният икономист Нуриел Рубини предупреди за неизбежността на ипотечната криза. Днес професорът от Stern School of Business към Нюйоркския университет го прави отново. Неговото шокиращо есе Mégamenaces (Buchet-Chastel) идентифицира десет големи опасности за човечеството: дългова криза, стагфлация, геополитически конфликти, глобално затопляне, AI… Бъдещето ще реши. Но вече изглежда, че „д-р Дуум“ не е сбъркал в много тежката си диагноза за криптовалутите.

L’Express: Според Института за международни финанси глобалният дълг (публичен и частен) в края на 2021 г. надхвърли 350% от световния БВП, в сравнение с 220% през 1999 г. За вас тези дългове ще предизвикат „цунами в близко бъдеще“…
Нуриел Рубини: В напредналите икономики глобалният дълг вече възлиза на 420% от БВП. В Китай той е 330%. Това се отнася както за публичния, така и за частния сектор: домакинства, компании, банки, държави… Имаме и косвен дълг със застаряването на населението, цъкаща бомба със закъснител. През 1960 г. на всеки пенсионер или човек с увреждания в Съединените щати се падаха петима активно работещи. През 2009 г. то беше 3 към 1, а това съотношение трябва да бъде 2 към 1 през 2030 г. Следователно всяка страна, като се започне с Франция, трябва да се изправи пред предизвикателството да промени своята пенсионна система.

След финансовата криза от 2008 г. и тази на Covid стигнахме до лихви от 0 % или дори под нулата. Преди две години например лихвите по ипотечните кредити в Дания бяха отрицателни. Ако сте „зомби“, т.е. някой, който е неплатежо-способен, можехте да оцелеете в такъв контекст. Но днес, поради различни причини, инфлацията расте и централните банки трябва да повишават своите лихвени проценти. За всички кредитополучатели, от студенти до правителства и предприятия, разходите също се увеличават. Не ще можем да спасим „зомбита-та“. Навлизаме в рецесия. Има троен шок. Доходите спадат поради инфлацията и неизбежното нарастване на безработицата. Стойностите на имоти, като вашия дом, падат. И накрая, има шок за вашите кредити, които ще ви струват все повече и повече.

Ще имаме не само инфлация, но и стагфлация и още по-голяма дългова криза. През 70-те години на миналия век, изправени пред петролните шокове, все още имахме ограничени коефициенти на дълг, като общият дълг възлизаше на 100% от глобалния БВП. Тогава само Латинска Америка беше засегната от дълговата криза, тласкайки към фалита на държави като Мексико, Бразилия и Аржентина. Но днес целият свят все повече прилича на Аржентина. Имаме най-лошото от 70-те години на миналия век, с отрицателен шок в търсенето, и най-лошото от периода след кризата от 2008 г., с експлозията на дълга. Следователно това е перфектна буря… Съвременната монетарна теория (ММТ), която защитава идеята, че държавите могат да заемат ad infinitum, беше много влиятелна… Фактите показаха, че привържениците на ММТ напълно се излъга-ха. Лесните пари, лесните кредити и данъчната политика доведоха до инфлация. Имаше твърде много пари в обръщение за недостатъчно стоки. TMM вече се провали в Турция, Аржентина или други страни. Можеш да заблудиш всеки понякога или някои хора през цялото време, но не можеш да заблудиш всички през цялото време. Така имаше прегряване, дори без криза в доставките. Но освен това Covid-19 и войната в Украйна предизвикаха кризи в доставките. Което означава, че имаме не само инфлация, но и стагфлация (от „стагнация“ + „инфлация“) е термин от макроикономиката, с който се означава състояние на икономиката, характеризиращо се със застой (нисък темп на икономически ръст), ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата.

Какво ви кара да твърдите, че стагфлацията ще продължи?

Ерата на „голямата умереност“, белязана от 80-те години на миналия век до кризата от 2008 г. с ниска инфлация и стабилен растеж, вече е приключила. Навлизаме в ера на стагфлация. В краткосрочен план инфлацията се тласка от отрицателния шок в предлагането. Тя започна с въздействието на Covid-19 върху стоките и услугите, труда и веригите за доставки. След това бруталната война в Украйна повиши цените на енергията, храните или торовете. За това допринесе и политиката на „нулев Covid“ в Китай. Но дори ако тези три циклични шока намалеят, какъвто е случаят днес, аз идентифицирам дузина потенциални отрицателни шока в предлагането, които в средносрочен или дългосрочен план могат да намалят растежа и да увеличат разходите за производството с инфлационни последици. Първо, има бързо застаряване на глобалното население, не само в най-напредналите икономики, но и във важни нововъзникващи пазари, като Китай. Дълго време миграцията позволяваше на работодателите да се възползват от работна сила, без значителен натиск върху заплатите. Но с настоящите миграционни ограничения, инфлацията на заплатите ще се ускори. Деглобализацията и протекционизмът, чрез налагане на ограничения върху стоки, услуги, капитал или технологии, също ще подкопаят растежа и ще причинят по-високи цени на вноса. Преместването осигурява по-добра сигурност за веригите за доставки, но също така ще увеличи производствените разходи. Жестоката конкуренция между Съединените щати и Китай разделя тези две големи икономики, за които предстоят много търговски ограничения. Западните системи за 5G например са с 50% по-скъпи от китайските им еквиваленти. Отхвърляме ги от съображения за национална сигурност, но това е скъпо решение. Други геополитически шокове, произтичащи от тази нова студена война между Запада и Китай и неговите съюзници (Русия, Иран, Северна Корея), също могат да бъдат стагфлационни. Ако, например, Иран стане ядрена сила, Израел ще се намеси, което би причинило петролен шок, толкова тежък, ако не и по-лош от този през 1970 г. Глобалното затопляне също е стагфлационно, с нарастващи цени на петрола, енергия, недостиг на вода или умножаването на природните бедствия. От страна на търсенето централните банки уверяват, че ще предприемат необходимите мерки за борба с инфлацията. Но в действителност нивото на дълга е толкова високо, че ако повишите лихвените проценти, не само причинявате тежка икономическа рецесия, но и финансов крах. Но икономическите елити ни уверяват, че тази рецесия е само временна… Първо ни беше казано, че инфлацията ще бъде само временна, защото е причинена само от прегряване поради фискалната политика. Тогава ни казаха, че ще има меко кацане. Грешно е. Страна като Обединеното кралство вече е в стагфлация. Инфлацията там е над 10% и според Bank of England рецесията ще продължи до 2023 г. Днес ни казват, че рецесията в западните страни ще бъде краткотрайна. Според мен това е еднакво невярно. Имаме толкова много дългове, че ако повишите лихвените проценти, ще предизвикате финансови фалити и още по-голяма рецесия. Това е порочен кръг. Централните банки са хванати в капана на дълга.

Не изчакахте падането на криптовалутите и скандала с FTX, за да ги критикувате остро…

От 2017 г. повтарям, че терминът „крипто-валута“ е подвеждащо наименование. Реалните валути представляват разчетни единици, което означава, че продавачите ги използват, за да определят цени на стоки или услуги. Но криптовалутите са твърде променливи за това. По същия начин те не могат да представляват стабилни спестявания. Всъщност криптовалутите са най-голямата измама в историята, с натрупване на измами, престъпници и измамници… Милиони долари са инвестирани? Какво направиха с тях?

80% от криптовалутите са били измами от самото начало. Техните промотьори купиха Lamborghini, яхти, вили в Карибите и похарчиха огромни суми пари за стриптийз клубовете в Маями.

Това беше просто банда мошеници. Но освен това те бяха и лицемери. На Уолстрийт хората със сигурност са алчни, но поне са честни. „Алчността е добра“, казва Гордън Жеко. Но тези хора с крипто-валута се криеха зад велики принципи, алтруизъм, приобщаващи финанси, даващи идентичност на бежанците… Всичко това бяха глупости! Няколко хиляди души са измамили милиони потребители. През 2021 г. 40 милиона американци са инвестирали в криптовалути. По-голямата част от тях направиха това, когато биткойнът беше на най-високата си стойност за всички времена от $69 000, днес е спад от $16 000 В човешката история никога не сме виждали такъв балон. Скандалът с FTX не е изключение, а правило. 99% от тях са мошеници, които трябва да влязат в затвора. Те караха млади хора или хора с финансови затруднения да вярват, че могат да станат богати за една нощ.

Спомняте си, че глобализацията имаше своите недостатъци, но представляваше много положителна сила за човечеството.

Вървим ли към деглобализация? И какви ще са последствията?

Посоката, която поемаме е ясна. Остава да видим колко бързо и докъде ще стигнем. Ограниченията върху обмена на стоки, услуги, движение на капитали, чуждестранни инвестиции, миграции или технологии нарастват. Първоначално това беше реакция на загубата на работни места за работници в развитите икономики. Тогава гражданите започнаха да се тревожат за своите ресурси и бижута, изкупени от чужденци. Загрижеността за околната среда се противопоставя на транспорта както на стоки, така и на хора. И сега има нарастване на геополитическото напрежение. Няма да се върнем към автархия. Но ще има честна и сигурна търговия, а не свободна търговия. По-скоро премествания… Геополитиката ще бъде важна сила, тласкаща към тази деглобализация. След като се грижите повече за сигурността, отколкото за ефективността, това означава, че сте готови да платите повече, за да сте сигурни, че вашите вериги за доставки са сигурни. Но отново, това ще допринесе за стагфлация.

Според вас желанието за преместване на работни места в западни страни е илюзия. Защо?

Преместването в Западна Европа и Съединените щати ще засяга само индустрии с висока добавена стойност, което означава фабрики с роботи и машини, но с малко работници. Преместването в Източна Европа, Индия или Виетнам няма да създаде работни места тук. Така че нека не се надяваме на нови работни места за напредналите икономики. Ние водим грешна война, като атакуваме глобализацията, търговията и имиграцията. Днес AI и автоматизацията са много по-голяма заплаха за пазара на труда. В утрешния свят, независимо колко висока е тарифната бариера и предотвратява всяка имиграция, милиони работни места ще изчезнат. Вземете самоуправляващите се автомобили, които ще се появят след около десет години. В Съединените щати има 5 милиона шофьори на Uber или Lyft и 5 милиона шофьори на камиони. Тези работни места са обречени. За обществото като цяло ще бъде от полза. В тази страна 300 000 души умират всяка година при пътни инциденти, а 2 милиона са ранени. Намаляването на този риск с 98% ще означава огромно намаляване на страданието и болката. Но икономическите последици ще бъдат тежки.

В McDonald’s роботи вече обръщат пържолите и приемат поръчките ви. В моя супермаркет всички каси са автоматични. За всяка нова работа, създадена в Amazon, десет биват унищожени в индустрията за търговия на дребно. AI не само ще сложи край на рутинните дейности или когнитивните задачи с ниска стойност. Софтуер като ChatGPT застрашава работните места дори на хора с докторски степени. В Goldman Sachs човек, който отговаря за наблюдението на Европейската централна банка, може да получава 1 милион евро годишно. Утре той ще бъде заменен от AI, който ще дешифрира по-добре данни или изказвания, до запетаята, идващи от ЕЦБ или Фед. Работата ви като журналист също е застрашена. Всяка основна статия вече може да бъде написана от AI.

Напрежението между САЩ и Китай нараства. Може ли тази нова Студена война да стане гореща?

Китай, Русия, Северна Корея или Пакистан предизвикват Запада. В Украйна вече има „гореща“ война, която, ако прерасне в неконвенционален конфликт, може да въвлече и НАТО. Между Китай и Съединените щати климатът става все по-студен от ден на ден. Съществува реален риск Китай да атакува Тайван през 2023 г., казва началникът на щаба на ВМС на САЩ. През октомври САЩ решиха да ограничат способността на Пекин да купува и произвежда модерни полупроводници. Това е началото на политика на ограничаване, ние вече не сме в просто стратегическо състезание. Преди атаката срещу Пърл Харбър, например, Съединените щати бяха ограничили износа на скрап за Япония. Китай също ще бъде подтикнат към отмъщение. Има реална опасност от ескалация.

Не е ли китайският режим много по-слаб, отколкото си мислехме, с прашките в лицето на нулевата Covid политика, забавянето на растежа, кризата с недвижимите имоти или застаряването на населението?

Някои вярват, че Китай ще бъде доминиращата икономическа сила през следващото десетилетие. Други вярват, че ще има твърдо приземяване на китайския растеж поради нестабилността, за която споменахте. Винаги съм бил по средата. Темповете на растеж, които надхвърлиха 10%, може да паднат до 2 или 3%, което е сигнал за по-голяма нестабилност на вътрешно ниво. Но от геополитическа гледна точка това едва ли има значение. Ако Китай стане по-силен и Съединените щати са в относителен декаданс, режимът със сигурност ще иска да възстанови Тайван, за да отбележи своята хегемония в Азия. Ако Китай страда икономически, той ще бъде толкова агресивен, колкото Русия на Путин днес. Изправен пред вътрешна криза, китайският режим ще иска да запази властта и да намери изкупителна жертва, като мобилизира населението чрез националистически лозунги. Все още дори не сме споменали глобалното затопляне. И там си песимист…

Казват, че ядрният синтез е Утопия…

Екипът на MIT постигна голям пробив. Но дали тази енергия ще бъде търговски жизнеспособна? Да направиш експеримент е едно, а да създадеш енергия, която е достъпна за всички за десет години е друго. Ядреният синтез във всеки случай би бил истинска революция, с енергия в големи количества без емисии на парникови газове. Възобновяемите енергии няма да са достатъчни. От 2009 г. до 2019 г. техният дял се е увеличил от 8,7% на 11,2%, което е твърде бавно. Предвид значителния спад в производствените разходи за слънчева и вятърна енергия, можем да се справим много по-добре през следващото десетилетие. Но идеята, че възобновяемите енергийни източници постепенно премахват изкопаемите горива през този период, е напълно пресилена. Следователно, ако искаме да избегнем сценарий от + 2 или 2,5 градуса през следващите двадесет години, каквато е тенденцията днес, ще ни трябва технологично чудо. Тъй като с настоящите технологии, намаляването на глобалното затопляне може да премине само през устойчиво намаляване. Но никой няма да го приеме. Адаптирането към покачващите се температури ще струва много скъпо. Само за развиващите се страни сметката може, според проучване на ООН, да нарасне до 2050 г. до 500 милиарда долара годишно. А геоинженерството със сериозни потенциални странични ефекти звучи по-скоро като лоша научна фантастика.

Предвид сегашните ни възможности, ние сме обречени на провал. Половината страна като Съединените щати дори не вярва в човешкия произход на глобалното затопляне. Ако републиканците се върнат на власт, те няма да направят нищо. Но дори по-младото поколение няма да е готово да пожертва комфорта, за да запази бъдещето. COP 27 в Шарм ел-Шейх беше шега. Бе взето решение за глобален фонд от 50 милиарда евро, но Конгресът на САЩ се съгласи само за 1 милиард за нововъзникващите пазари, докато Съединените щати бяха обещали 4. Големият въпрос, в края на краищата, е да се знае дали тези последните седемдесет и пет години ще са били изключение в историята или, напротив, представляват нова нормалност… Мисля, че този период е чудо. От хиляди години нашият вид е познавал войни, глад, епидемии и бедност. Дори индустриалната революция, която завърши с първата глобализация през 19 век, не ни попречи да преживеем Първата световна война, болшевишката диктатура, испанския грип, катастрофата от 1929 г., Голямата депресия, завземането на властта от нацистите и фашистите, Втората световна война и Холокоста. Днес нашият свят все повече прилича на 1930 г. Но дори и през ужасните години между 1940 и 1945 г. не е имало глобално затопляне, ускорено застаряване на населението или заплахи за работните места от автоматизацията и AI. Тя остана конвенционална война дълго време, докато Съединените щати не използваха ядрени оръжия срещу Хирошима и Нагасаки. Следващата световна война ще бъде неконвенционална…

Какво да правим тогава?

Трябва да бъдем реалисти, оставяйки благочестивите пожелания и хубавите речи. Като зомбита ние вървим към бедствия. Аз не съм „д-р Катастрофа“. Просто призовавам хората да се събудят.