Имало е времена, когато държавата е била непозната. В естествените си условия човекът е съществувал без никаква държава или организирано управление. Хората са живеели като семейства в малки общности. Обработвали са почвата и са се занимавали с изкуства и занаяти. Индивидите, а след това и семейството, са били единици на обществения живот, където всеки е бил свободен и равен на ближния си. Тогава човешкото общество не е било държава, а асоциация, доброволно сдружение за взаимна защита и полза. Старейшините и по-опитните членове са били напътственици и съветници на хората. Те са им помагали да се справят с проблемите на живота, вместо да управляват и потискат индивида.

Ема Голдман в „Индивидът, обществото и държавата“, 1940 г.

Ема Голдман за бездържавното общество

Едно от двете. Или държавата ще смаже личността и местния живот, <…> ще донесе война <…>, повърхностна революция, само сменящи се тирани и като неизбежен край – смърт! Или държавата трябва да бъде разрушена и, в този случай, новият живот ще се зароди в хиляди центрове, на почвата на енергичната, лична и групова инициатива, на почвата на волното съглашение

Пьотр Кропоткин

Кропоткин за държавата

„Необходимостта от война е неразривно свързана със съществуването на държавата. Държавата трябва да бъде силна, по-силна от своите съседи, иначе би била играчка в техните ръце. Тя трябва да разори другите държави, за да ги подчини на своите закони, да въведе своите търговски договори и да забогатее за тяхна сметка. Борбата за надмощие, която е в основата на буржоазната икономическа организация, е в същото време основа и на политическата организация. Ето защо войната се е превърнала в естествено състояние на Европа.“

Пьотър Алексеевич Кропоткин в „Думите на един бунтовник“. Публикувано през 1885 г.

Кропоткин за войната