Поради всенародния траур, обзел стадото, покрай кончината на блаженопочиналия патриарх на Българската православна църква, публикуваме избрани моменти от досието му.

Преди това ще отбележим само, че:

За предхождащият го патриарх, Максим, се говореше, че е полковник в ДС и се е подвизавал под агентурен псевдоним „Преслав“
Данните за досието на „Симеонов“ са непълни, защото е прочистено

През 1983 шесто управление на ДС му дава следната характеристика:

Демонстрира безпределна вярност и любов към Съветския съюз, съветския народ, към
работата и линията, която провежда Руската православна църква. Архимандрит Неофит е
интелигентен, с много добра обща и богословска подготовка. очертава се като перспективен
духовник

В Семинарията:

В отсъствието на преподавателите той е бил като другите свои другари, но пред преподаватели, ректор или висши духовници ставал друг. „Присъщата му добродушност се заменяла с една угодническа физиономия. Сервилниченето му пред духовниците било нещо обикновено. Тези характерни качества той пазел и до днес. Още преди да завърши семинарията изразявал възхищението си от епископ Партений, който наричал „стълб“ на православието в България“, се твърди в донесението.

Отказът от сътрудничество с ДС настъпва скоро след 10 ноември 1989:

След 10 ноември 1989 г. и легализиране на опозиционните сили в НРБ в агент „СИМЕОНОВ“ настъпи колебание за необходимостта от продължаване на контактите с органите на ДС. Въпреки положените усилия за укрепването му като агент през март 1990 г. той категорично отказа да се среща и поддържа връзки с представители на тези органи. Своето нежелание мотивира, че с настъпилите изменения в политическата обстановка в страната необходимостта от подобни конспиративни взаимоотношения напълно отпада

Оставяме миряните сами да преценят дали си заслужава оплакването блаженопочиналия патриарх и дали той и съратниците му са по-подобни на Исус, или на Юда.

Пълната информация, която е направена достояние на обществеността, може да бъде намерена в регистъра на сътрудниците на ДС