Истинската борба с тютюнопушенето

печат
цигарки
Тютюнопушенето и борбата против него не е от вчера

Тютюнопушенето и борбата против него не е от вчера. Още с внасянето на този продукт в Европа от Жак Нико редица правителства са се опитвали със строги мерки да ограничат разпространението му.

За историята на тютюна е писано много и борбата с него далеч не е само държавна. Още преди Първата световна война в България без подкрепата на държавата бяха създадени много въздържателни дружества. Появиха се редица вестници на тази тема като „Въздържател“, „Трезвеност“, „Трезва борба“, „Трезва мисъл“, „Устрем“, „Трезво общество“.

Пропагандата се водеше най-активно из цялата страна. Нямаше град или село, в които да няма въздържателно дружество. Първите деятели на този фронт бяха от учителските среди. Младежкият въздържателен съюз беше създаден през 1924 г. в гр. Пловдив. От тогава той най-редовно провеждаше своите конгреси в различни градове из страната. Общият въздържателен съюз също провеждаше редовно конгресите си. На тези конгреси се стичаха стотици делегати от цялата страна. По него време се провеждаха в някои населени места и референдуми за закриване на кръчмите. Тогава обаче борбата срещу алкохолизма и тютюнопушенето се водеше от самото общество. Държавата и тогава, както и сега нямаше никакъв интерес от борбата против това обществено зло. Нали и тогава, както и сега тя имаше един постоянен приход от акцизи и бандероли. Както тогава, така и сега тютюнопроизводителите и работниците в тютюневите фабрики не бяха хора с високи възнаграждения. Държавата ограбваше и едните, и другите. Нещо повече, когато пропагандата срещу това обществено зло взе да се засилва и започна да засяга интересите на държавата, монархофашисткият режим през 1938 г. забрани всякаква въздържателна дейност, като спря издаването на всички въздържателни вестници и списания. Държавата никога не е имала нужда от трезвомислещи граждани. Казвахме си тогава: „От фашистите друго не може да се очаква“. Нали се готвеха да завладеят целия свят. Но фашистката чума беше уж ликвидирана и вече се твърдеше, че времената са други и че борбата срещу това обществено зло може да се води свободно.

През 1945 г. се проведе първият „свободен“ конгрес на въздържателите. Възобновиха се дружества, някои от вестниците започнаха да излизат на „бял свят“.

В нашия град Перник също възстановихме въздържателното дружество. Редовно се провеждаха събрания. Изнасяха се реферати. Обясняваше се вредата както от употребата на алкохол, така и от тютюнопушенето. За кратко време в страната се създадоха почти навсякъде въздържателни дружества.

Но види се, че и новата власт – болшевишката – не можа да се примири с факта, че в тези въздържателни дружества се развиваха трезвомислещи хора. Така въздържателното движение не просъществува повече от 3 години. Нещо по-лошо, въздържателните деятели бяха натикани из многобройните концлагери из страната.

За да бъдат спокойни гражданите, никой не беше обвинен, че е трезвеник. Измислиха се ред други причини – „враг на народа“, „шпионин“, „предател“ и прочие.

Както фашистката диктатура си отиде с борбата на почти всички свободолюбиви народи, така и болшевишката диктатура се срина. Само че тя се срина без пушка да гръмне срещу нея. И ето ни вече при новата демокрация. Но вече няма кой да организира въздържателни дружества, да издава въздържателни вестници. Новата интелигенция вече е пазарно настроена. На нея не ѝ е до културни мероприятия. Корупцията не я подминава. Децата вече си палят цигарите от учителите. Държавните мъже след като чуха, че по света в много страни тютюнопушенето се забранява на обществени места, решиха и те да демонстрират загриженост за здравето на хората и се заканиха, че през м. юни ще го забранят и в България. Ето че този месец взе да наближава. Ах, как държавата да се лиши от този постоянен приход в хазната, събиран от доброволно натискащи се данъкоплатци? И о, чудо, Бат Бойко би отбой. Загрижи се да не бъдат ощетени „честните бизнесмени“. Много здраве на наивниците.

Отровата няма да ви бъде спестена, левчетата ще бъдат прибрани и хазната няма да остане празна.

Ал. Наков

Остави коментар

  • Очевидно е, че този материал е писан от човек, който никога не е бил пристрастен към никотин. =)
    Оценяваме обективната ви гледна точка, господин Наков.

  • Аз съм бил пристрастен.
    Пуших повече от 25 г,напоследък над 2,5 кутии на ден.В един момент си казах стига и вече пет месеца не пуша.
    Не съм убеден,че комунистите са репресирали всички активисти на възд.д-ва,нямам такива спомени,но може да съм забелязъл.
    Напълно съм съгласен,обаче,с твърдението,че на Бат Бойко не му стиска да се озъби на тютюневите монополи-това не са нашите стари майки и бащи, баби и дядовци,дето можеш да им намалява добавките за старост колкото си искаш.Те не могат да му подирят сметка как управлява страната и се разпорежда с материалните блага,създадени от тях,могат само да си броят стотинките за лекарства и долнопробно кисело мляко.
    Озъбването срещу тютюневата олигархия би му струвало(на ББ) премиерския трон ако не и нещо повече!

  • Борбата срещу тютюнопушенето всеки трябва да поведе и проведе срещу себе си!Сам да се пребори със зависимостта си!Май Шилер беше писал,че силният е най силен сам!Ако хиляди силни мъже и жени победят поотделно тази зависимост в себе си,тютюневите монополи и прикритите реклами няма да струват и колкото  стъпкан фас!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *