На този ден, 29 май през 1988 г. в София умира Георги Кюртов Карамихайлов (Гецата), редактор на вестник „Работническа мисъл” преди забраната му от болшевиките

Той е бежанец от Тракия и през целия си живот е бил тютюноработник, печатарски работник и др. Не е имал възможност да посещава училище и затова е останал само с първоначално образование, но по пътя на самообразованието е постигнал толкова много, че тези, които беседваха с него или го слушат, или четат написаното от него, остават с впечатлението, че пред себе си имат високообразован човек, който е завършил най-малко два факултета. Гецата поразява не само с многото си знания и с умението си да пише и говори хубаво, но и с изключителната си свежа памет. Преди Девети 1944 година лежи в затвора заради анархистическите си убеждения, а след Девети е един от концлагеристите с най-дълъг стаж. Тих и скромен, в живота си той прояви изключителна последователност, безкомпромисност и твърдост в разбирания и поведение.

През октомври 1944 г. в София се решава официално възобновяване на Федерацията на анархистите и издаване на неин орган вестник „Работническа мисъл“.

Бива избран федеративен секретариат и редактор на „Работническа мисъл“ – Георги Карамихайлов – и редакционна комисия, в която е поставен Борислав Менков. Двамата видни анархисти отговарят за отпечатването на вестника като орган на Федерацията.

Вестникът излиза за първи път през 1914, но веднага е забранен и спрян непосредствено след като България се включва в Първата световна война. Първоначално „Работническа мисъл“ се определя като „самосиндикалистки“, а впоследствие, след възстановяването му през 1919 – 1920 г. и като „революционно-синдикалистки“. То се явява и основен орган на ФАКБ (Федерация на анархистите-комунисти в България), като използва голямо количество преводни материали на големите теоретици на анархизма – Малатеста, Пьотър Кропоткин, Рудолф Рокер, Себастиан Фор и др.

През 1923 г. „Работническа Мисъл“ започва да излиза и в Чикаго, където представлява орган на българските работници, членуващи в американския анархистки синдикат на индустриалните работници (IWW). Същата година вестникът отново е забранен в България след потушавнето на Септемврийското въстание.

„Работническа мисъл“ – е възобновен в София на 16 октомври 1932 г. с ярко изразена антифашистка, антиболшевишка и антимилитаристическа насоченост. Скоро отново е забранен от властите.

След възобновяването през 1944г. под редакцията на Георги Карамихайлов ведтника „Работническа мисъл“ твърдо отстоява идеите на анархо-комунизма, остро критикува БКП и новата „народна власт“. Позицията на изданието се запазва като антикапиталистическа и антифашистка, но също така антимилитаристическа и антисъветска. Вестникът достига тираж 30 хиляди, като само липсата на хартия пречи да е повече. Милицията и Държавна сигурност системно изземват, цензурират и конфискуват вестника, а истинска паника настъпва, когато броеве от него са намерени в съветски войници от намиращите се на българска територия части на Червената армия. През 1945 вестникът е забранен от „народната власт“ и унищожен.

През времето на болшевишкото господство идейната и пропагандна литература се разпространява при пълна дискретност. Георги Карамихайлов е активен разпространител и участник в нелегалните дейности и подпомага по всякакъв начин свободния анархистически дух да не замре от хватката на диктатурата и да може федерацията да успее да се възстанови след промените въпреки че не успява да доживее този радостен момент за анархистите в страната.