На 10.03.1945 г. са арестувани всички делегати на конференцията на ФАКБ в софийския квартал Княжево, след което повечето от тях са въдворени в ТВО край Дупница.

Годината е 1945. Изминали са точно шест месеца от деветосептемврийския преврат. Български анархисти – активни участници в антифашистката съпротива – се връщат от затвори и концлагери, от емиграция, от нелегалност. Определена е дата за общонационална конференция за възобновяване на ФАКБ (Федерацията на анархокомунистите в България), както и за обединяването с ФАСБ (анархосиндикалистите).

На 10 март в софийския квартал Княжево се събират делегати от цялата страна. Двуетажната просторна къща на Валтер Адриани(на снимката с брадата отдолу, горе е снимката на къщата от конференцията със семейството му), италианец, счетоводител в текстилната фабрика в Княжево, едва ги побира.

Сред 103-мата делегати се открояват знаковите фигури на изтъкнати анархисти, участвали активно в съпротивата и борбата срещу фашизма, някои – в гражданската война в Испания, почти всички – преминали през затвори и лагери: Иван Рачев, Иван Недялков, Велко Стоянов-Зидаря, Трухчо Николов, Атанас Стойчев, Манол Васев, Борислав Менков, д-р Таня Василева, Илия Петканов… и още много други.

Конференцията открива с кратко встъпително слово Христо Колев-Големия(вдясно на снимката). След него става учителят Кръстю Димитров Енчев, делегат от Св. Врачко, но преди да завърши изказването си, в къщата нахлува въоръжена милиция.

Всички делегати са закарани под конвой в милиционерския участък в Княжево. После  ги стоварват в Дома на слепите и ги разпределят  на групи от по 15-16 души в шест стаи. Започва гладна стачка като протестна нота.  Управата отделя неколцина от арестуваните – Христо Колев, Георги Карамихайлов, Стефан Котаков, Желязко Петков и още 5-6 души, вероятно нарочени като предполагаеми подбудители на стачката – и ги „преразпределя“ в други помещения, където са зверски пребити и изтезавани. 

След 50-дневен престой в Дома на слепите, малко повече от половината от делегатите са освободени. Останалите 46 души са закарани в новия концлагер край Дупница, до шосето, водещо към Бобов дол.

Нека ги помним. Да помним и 10 март 1945 година. 

Повече за конференцията и участниците може да прочетете в тази статия на К.Зяпков : Нищо не е забравено