На 20 юли 1936 г. при превземането на казармата в Таразанас е убит анархистът Франсиско Асказо
Франсиско Аскасо е испански анархист и анархо-синдикалист от CNT-FAI . Той е убит в първите дни на революцията, за която е „работил“ през целия си живот.
Франсиско Аскасо , чието пълно име е Франсиско Аскасо Абадия Алмудевар , е роден на 1 април 1901 г. в Алмудевар ( Испания ), брат на Доминго и Алехандро и братовчед на Хоакин Аскасо президент на Регионалния съвет по отбрана на Арагон.
В търсене на работа той се премества в Сарагоса, където изкарва прехраната си като пекар.
Скоро той влиза в контакт с анархисткото движение, привлечен е в CNT и в групата за пряко действие , наречена Los Justicieros (Палачите). През август 1922 г. той напуска Сарагоса за Барселона, където се присъединява към друга група за пряко действие , Los Solidarios (Солидарните), която включва Буенавентура Дурути , Антонио Ортис , Джоан Гарсия Оливър и Грегорио Ховер . Тя е създадена в отговор на екзекуцията на анархиста Франсеск Ферер.
Групата е замесена в смъртта на много видни лидери от онова време като испанския министър-председател Едуардо Дато.
Аскасо участва също и в множество акции срещу Pistoleros , паравоенна група в помощ на работодателите, които често застрелваха испански синдикалисти . В едно от тези действия, на 4 юни 1923 г. , Франсиско Аскасо и Рафаел Торес Ескартин , с помощта на Хулиана Лопес и Естебан Саламело , убиват кардинал Солдевила от Сарагоса, един от основните финансисти на Pistoleros.
Издирван от полицията , Аскасо минава в нелегалност, продължавайки дейността си като “ експроприатор “ на банки, дейност, необходима за самофинансиране на революцията . След репресиите обаче групата е разбита и Аскасо намира убежище във Франция заедно с Буенавентура Дурути , Хуан Гарсия Оливър и Грегорио Ховер . Аскасо и Дурути продължават да подкрепят Революционния комитет във Франция по това време като начин за „организиране на революционен център във Франция“. Организационният метод на Аскасо включва събиране на другари и оръжия за прокарване на техните идеали.
Със събраните пари отварят „международна книжарница“, но впоследствие решават да заминат за Куба и Аржентина , където участват в други въстанически акции. Издирвани от всички полицейски сили в страните, които са посетили, “ Лос Солидариос “ се връщат тайно във Франция , където са спрени на 25 юни 1926 г.
Аскасо ,Буенавентура Дурути и Грегорио Ховер са обвинени в планиране на нападение срещу краля на Испания Алфонсо XII, който е на посещение в Париж.
Аржентина иска екстрадирането им за поредица от грабежи, но Луис Лекойн , който поема защитата им , успява да мобилизира общественото мнение в полза на Аскасо и неговите другари. Тримата анархисти, по време на процеса, проведен в Париж на 17 октомври 1926 г. , гордо твърдят, че са имали намерение да убият краля с надеждата да свалят монархията. В крайна сметка те биват осъдени на 6 месеца затвор за бунт, фалшиви паспорти, носене на забранени оръжия и нарушения на закона за миграцията .
На 21 юли 1927 г. в Париж, събрани в ресторант от „Международния комитет за анархистка защита“, Аскасо, Буенавентура Дурути и Грегорио Жовер празнуват освобождаването си от френските затвори . Заедно със семействата им присъстват около тридесет анархисти, включително Себастиен Форе , Нестор Махно и Луи Лекойн . В крайна сметка обаче те са изгонени от френска територия и им е забранено да остават не само във Франция , но и в Белгия , Швейцария и Германия . За известен период те пребивават тайно във Франция , където Аскасо се запознава и сближава с Берта Фабер .
През 1931 г. , след провъзгласяването на републиката, Франсиско Аскасо се завръща в Испания , но надеждите му скоро са попарени. Аскасо осъзнава, че новата „Втора република“ на Испания не е чак толкова различна от монархията. В Барселона той формира групата, наречена “ Носотрос“ , много радикална организация на Иберийската анархистка федерация . На 18 януари 1932 г. в Каталуния, в миньорския регион Алто Лобрегат (Каталуния) – по-точно в Берга, Кардона, Фихолс, Салент и Сурия – е провъзгласен либертарианският комунизъм . Правителството успява да потуши въстанието в рамките на една седмица и сто бойци, включително Аскасо и Буенавентура Дурути , са депортирани на Канарските острови.
След като си възвръща свободата , Аскасо се завръща в Испания и през 1934 г. става генерален секретар на регионалния комитет на CNT в Каталуния. От тази дата той също си сътрудничи с анархисткия вестник Solidaridad Obrera . На 1 май 1936 г. той участва в конгреса на CNT в Сарагоса. Когато военните части, водени от Франко ( 18 юли 1936 г. ), се надигат, Аскасо е с анархистите в Барселона, атакувайки военните гарнизони , за да се снабдят с оръжия в подготовка за Испанската революция . И точно по време на нападението срещу казармите Атаразанас (Барселона), на 20 юли 1936 г. , Аскасо е убит от франкистки снайперист, който се опитва да „избяга“.
Веднага след смъртта му, е създадена бойна дивизия- колона Аскасо. Колоната Аскасо е третата колона, организирана в Барселона. Тя бива разположена в района на Уеска, командвана е от Кристобал Алдабалдетреку, Грегорио Ховер и Доминго Аскасо (неговия брат) като наброява около 2000 човека.
От ФАКБ препоръчваме да се запознаете с книгата на Гастон Левал :
Събитието на века (Анархистическа Испания ’36-’39)
Също така ви препоръчваме статията от сайта за събитията от там:
