На 16.04.1993 г. в гр. Кюстендил умира анархистът Борислав Менков, участвал в испанската революция и прекарал след това дълги години в болшевишките концлагери

Борислав Георгиев Менков е един от дейните български анархисти на ХХ век.
Роден е на 16.ІХ.1915 г. в Кюстендил.
Още като ученик, а впоследствие и като студент в Австрия и България се проявява като организатор на младежки анархистически групи.

Взима участие в Гражданската война в Испания.
Преди 9.ІХ.1944 г. няколко пъти попада в полицията.

Участва в конгреса на Федерацията на анархокомунистите през 1936 година в Павел баня, който се провежда в строящата се болница на д-р Балев. От Чепинския край делегати на конгреса са Георги Попгеоргиев (Гьоре Попов) и  Георги Зяпков и Борислав Менков.

След 9.ІХ.1944 г. е секретар на Федерацията на анархокомунистите в Югозападна България.

През март 1945 г. е арестуван заедно с други делегати на конференцията в Княжево и изпратен в ТВО „Куциян“.
През декември 1948 г. отново е арестуван и изпратен в ТВТ „Бобов дол“.
По-късно е въдворен в Белене, където престоява до 2.ХІ.1953 г., а съпругата му и двете им деца за изселени в село Светлен, Поповско.

Менков е на погребението на  Борис Попов  през 1969 година.  Там идват  доста анархисти от страната. Най-отпред е  Делчо Василев, който говори на гроба, и Борислав Менков. По онова време на всички надгробни пирамидки се поставяше петолъчка. Чепинските анархисти махнаха петолъчката и под името на починалия написаха „Без бог, без господар“. Предишната година направиха същото на погребението на Петър Лозанов – Перчо.

На следващия ден пирамидата от гроба на Борис Попов беше изхвърлена от гроб а, а няколко души, взели активно участие в погребението, като племенника Радул, Иван Кондев, Димитър Щерянов, написали некролога, и Георги Зяпков, който също говор и, бяха арестувани и разпитвани. Никой не издаде имената на дошлите от страната анархисти.

През 1969 и 1970 години Борислав Менков разбира, че ДС продължава усилено да го следи. С кого пие кафе, кой влиза у тях, какво е казал при случайна среща, на кого изпраща картичка… Отвратен, той съветва сина си Лъчезар и снаха си Донка да се махнат от Кюстендил. Те отиват в Пазарджик, близо до родното място на Донка – Стрелча. Лъчезар започва работа като инженер в Териториалния изчислителен център (ТИЦ) с фамилия Георгиев.

Бай Борислав организира сбирки до паметника на анархиста Тодор Ангелов – Божаната и  говори за него.
Също така е организатор и говори и на за сбирките на гроба на Васил Икономов.