На 23.03.1954 г. край Павел Баня, в сражение с милицията и армията е убит анархистът Христо Димитров Несторов ( Щако, Ицата)
Роден е в село Габарево на 3 март 1903 година.
В анархизма го посвещава друг много известен деец – Тодор Бакларов, от който той усвоява свободомислието и неприязънта към всяка власт. По подобие на Бакларов отказва да служи в армията. След Дежетоюнския преврат от 1923 година, минава в нелегалност за почти целия си живот с известни прекъсвания. В София се включва като член в бойната анархистическа група „Възел“. През май 1925 година е арестуван в Казанлък , от органите на „Обществена безопастност “ и е затворен в тамошната тъмница, откъдето успява да избяга. През 1926г. разнася из страната оптечатаното нелегално в Стара Загора списание „Пробуда“.
През 1927г., придружен от своя другар Валтер Андреани хвърля бомба в сградата на американската легация, като протест срещу екзекуцията на Сако и Ванцети.
Член е на групата на Сава Червенаков, който след смъртта на Васил Икономов, продължава неговата линия на суперактивна въоръжена съпротива срещу властта.
През същата 1927 година Несторов организира банков обир на касата на Пловдивската Окръжна постоянна комисия. Парите са взети за нуждите на анархистическото движение. В началото на 1928 година Несторов отново е арестуван и на 1 май същата година получава присъда доживотен затвор . Последователно преминава през множество затвори .
Получавайки амнистия през януари 1940 година, Несторов още през есента отново излиза в нелегалност. По това време става командир на комунистическия Тъженски пратизански отряд .
В навечерието на 9 септември 1944г., Ицата е принуждаван от съпартизаните си болшевики да стане комунист. Естествено, той отказва. Така след тези събития влиза в конфликт с новата власт и се озовава в емигрирация във Франция .
През септември 1953г. с още двама другари анархисти Щако, както е друг от известните му псевдоними, се завръща нелегално в България, за да започне въоръжена съпротива срещу свирепия болшевишки терор. След предателство, няколкостотин войници от Вътрешни войски, милиционери и набързо въоръжени партийни членове обкръжават Христо Несторов, Милю Иванов и Дончо и Емилия Караиванови в местността Кавак дере, близо до Павел баня на 23 март 1954 година. След ожесточено няколкочасово тежко сражение Христо Несторов е убит, Милю Иванов е заловен, а Дончо и Емилия Караиванови разкъсват обръча и успяват да емигрират.
Доказва с живота и делото си, че истинския анархист никога няма да приеме каквато и да е диктатура, била тя дясна или лява.
През 2019 година получава признание и е изградена паметна плоча а Денница Танева, внучка на Щако, получава грамота и документален сборник с архивни документи издаден от Комисията по досиетата.
Завладяна от силни емоции Деница Танева благодари че подържат жива паметта на дядо й със следните слова.
„Още през 1954 година всички документи за съществуването на Христо Несторов – Щако са унищожени. Официално той не съществува. Жена му е вдовица неизвестно на кого. Дъщеря му няма баща. “Ако не бяхме жени и нас щяха да унищожат”- припомня думите на майка си и баба си Деница Танева.
