На 15 юли 1922 г. в София умира легендарният анархист Петър Ангелов Мазнев – Даскала

Мазнев, наричан и Даскала, е един от създателите на анархизма в търновско, приятел и другар с Шейтанов, Димитър Цонев – Кьосето и други.Той е роден на 13 август през 1895 г. в с. Дебелец (Великотърновско). Завършва основно училище и прогимназия в родното си село. Завършва и великотърновската гимназия „Свети Кирил“. След приключване на образованието си участва в Първата световна война, а след това е назначен, и работи като учител в Горна Оряховица. Тук се запознава се с трудовете на Бакунин и Кропоткин, и те успяват да го оформят като убеден анархист. 

 Не след дълго време Петър Мазнев, като преподавател се противопоставя на религиозното образование, за което през 1919 г. е уволнен от работа.  

Нелегален е от времето на Железничарската стачка от 1920г. Постъпва на работа в захарната фабрика и по това време участва в Железничарската стачка ,като организатор на стачната охрана. Анархистите водят пропаганда за нейното разпространение и превръщането и в „генерална стачка“. Те са сред най-ревностните поддръжници на лозунга „борба до пълна победа“. Ръководството на федерацията издава позив до всички групи и организации в който, заявява, че всеобщата стачка е стъпка към социалната революция и анархисти първи да издигнат знамето на революцията. На някои места анархистите замислят въоръжени действия срещу властта. Групата на Петър Мазнев е една от най-активните. Анархистите под ръководството на Даскала препречва пътя на полицията, за да може демонстрантите от с. Калтинец в подкрепа на стачката да успеят да се придвижат до Горна Оряховица. По – късно тази група води престрелка с войсковата част и ограничава нейните репресивни действия. След неуспеха на стачката правителството предприема арести и репресии срещу участниците в нея, в това число и срещу безвластниците. След предателство Петър Мазнев е заловен и осъден. Групата е обградена и в престрелка Мазнев е ранен и арестуван. Лежи почти година в Търновския арест,  впоследствие изпратен в Шуменския затвор.

На 3 юни 1921г. група от нелегални анархисти, между които и Георги Шейтанов, устройват вечерта засада на конвоя, придружаващ анархиста Петър Мазнев от Шуменския затвор за съдебно дело до Търново. Засадата е в местността „Света гора“. Успяват да го освободят и се укрива в манастира „Св. Архангели“ в близост до Дебелец.

По повод на неговото освобождаване група анархисти публикуват следния позив:

През 1922 г. Петър Мазнев заболява от туберкулоза. Георги Шейтанов помага за лечението му в санаториума на д-р Краиселски край София с осигурени 3000 лв. от редактора на анархистическия вестник „Работническа мисъл“ Сапунджиев. Въпреки всички опити той не се подобрява. Петър Мазнев умира на 19 юли 1922 г.
Голяма демонстрация безвластниците провеждат  във връзка с погребението на известния анархист Петър Мазнев от с. Дебелец като на погребение говори неговия близък приятел Георги Шейтанов.  

 В днешно време има улица на негово име в вече град Дебелец.

Емилиян Станев увековечава Петър Мазнев който служи за прототип на Иван Кондарев в едноименният роман.