Демонстрации и протести в Иран
Ситуацията в Иран, както и в много други страни, се е влошила в почти всички аспекти на живота. Високата инфлация, покачването на курса на долара, лирата и еврото, сривът на националната валута, скокът в цените на живот и липсата на основни свободи са създали непоносими условия. Репресиите, арестите, отвличанията и насилието срещу всеки, който се изказва срещу режима, са станали рутина.
Тези условия доведоха до демонстрации и протести, които започнаха преди три нощи в Техеран и оттогава се разпространиха в много квартали, както и в градове като Карадж, остров Кешм, Хамадан, Керман, Алборз и други. Магазините и пазарите затвориха в знак на солидарност с протестиращите и се присъединиха към движението.
Иранското общество има специфични характеристики, които оформят тези въстания. Голяма част от населението е младо и в голяма степен безработно. Страната се управлява от повече от четири десетилетия от диктаторски клерикален режим. В същото време има съзнателна и опитна работническа класа в много сектори, особено в нефтената и газовата промишленост. Десетилетия на репресии и провалили се политически организации са оставили населението дълбоко разочаровано, но и опитно.
Днешните събития са продължение на по-ранни въстания, включително студентските протести от 1999 и 2003 г., Зеленото движение от 2009–2010 г., общите протести и стачки от 2018–2019 г., протестите срещу цените на горивата от 2019–2020 г. и движението „Жена, живот, свобода“ от 2022–2023 г.
Настоящите демонстрации, които започнаха на 27 декември, имат несигурен изход. Те се посрещат с изключителна репресия, включително стрелба с огнестрелно оръжие, арести, убийства и отвличания.
След всички тези болезнени, но ценни преживявания, има надежда, че хората ще се организират в квартали, улици, училища и работни места чрез нейерархични, хоризонтални групи. Чрез формирането на квартални събрания, а след това и на събрания в целия град, хората могат да вземат колективни решения и да предприемат директни действия чрез истинска пряка демокрация.
Захер Бахер е роден през 1952 г. в иракски Кюрдистан и пристига в Обединеното кралство през 1986 г. На 13 години напуска религията и става активен в марксистко-ленинистката политика. От 2003 г. се счита за анархист. Написал е две книги, превел е повече от осем книги и брошури на кюрдски език и е публикувал стотици статии на кюрдски и английски език. Активно участва в KAF, Haringey Solidarity Group и Rebel City.
