FAUDA #4: Победата е близо
Публикуваме втори превод на текст от палестинската анархистка организация FAUDA. Макар да търпят критики от страна на други анархисти, те представят една различна гледна точка върху събитията в Палестина
Чуваме виковете на победения враг
Последният месец Рамадан може да бъде възприет като един от най-гордите моменти в борбата на палестинския анархизъм срещу ционисткия apartheid режим. Без съмнение усилията на големия брой млади хора в Западния бряг, които напуснаха домовете и семействата си, за да се борят ден и нощ, и да защитят палестинската кауза, никога няма да бъдат забравени. Тези дни, пълни с провокативни атаки и опасност, бяха трудни и радостни за нас. Те бяха трудни поради липсата на удобства и поради борбата срещу безмилостен враг, напълно въоръжен с високоразвито военно снаряжение. Те бяха и радостни заради поста и джихада, с които следвахме божиите повели. Движението FAUDА, вярно на ценностите си, успя да организира действия из целия Западен бряг. Тези действия се основават на бойните принципи на революционния анархизъм и полевото действие. Нашият народ видя, че анархизмът може да въстане, да се бори, да стачкува, да се самопожертва заедно с другите групи от съпротивата в борбата срещу apartheid и да отблъсне врага.
С отминалия Рамадан и подробните разкрития за вътрешните противоречия сред ционистите и техните политически и военни власти очакваната голяма победа донесе надежда и достойнство сред палестинския народ. Но това, което ние не трябва да забравяме, е че борбата трябва да продължи, независимо дали времената ни носят трудните и изтощителни условия на война, или условията на победа. Палестинският анархизъм се подготвя за Газа в следвоенната ера. Той поддържа редиците си напълно организирани и продължава анти-ционистките операции, докато се готви за периода на възстановяването на Газа. Поради това хората по света, които обичат свободата, и анархистките движения по света трябва да са напълно запознати с обстоятелствата. Тези обстоятелства се състоят от три важни елемента. Първият елемент е, че борбата срещу apartheid не е свързана с войната между Израел и Хамас. Независимо дали има война или не, анархистките центрове на палестинската младежка съпротива срещу силите на окупацията са винаги активни. Ние постоянно се обучаваме, подготвяме и организираме и палестинската младеж ще продължи своята борба докато окупаторите не бъдат прогонени и Палестина не бъде освободена. Поради това никога не трябва да се мисли, че ако войната в Газа приключи, ние ще сключим мир с ционистите и ще се откажем от каузата си. Никога.
Всички хора по света, които жадуват за свобода, и чиито сърца бият за Палестина, трябва да знаят, че ние чуваме тътена на разгрома – разгрома на врага. Скоро целият свят ще види как нашият жесток и безмилостен ционистки враг напуска Газа, а Хамас остава. Сериозните разногласия сред окупиращата израелска армия и лидерите на режима ясно показват, че те съжаляват, че се борят срещу палестинската съпротива, и нямат друг избор, освен да признаят поражението. Нетаняху [Netanyahu] отново и отново лъже израелците и обещава крайна победа! Командирът на окупиращата армия иска да започне утре атака над Рафах [Rafah], продължаваща два месеца! Техните агенции по сигурността обявяват пълното прочистване на Западния бряг, но всеки ден умират или биват ранени при операциите на младежта в Западния бряг. Те си мислят, че могат да ни победят, ако изградят образа на победата в медиите и телевизията, и журналистите ги снимат с фотоапарати и камери!
Третият елемент, който трябва да се спомене, е че ние имаме планове и големи мечти за бъдещето, които очакваме да започнем днес, защото утре ще е твърде късно. Анархистите трябва да започнат да мислят за възстановяването на Газа днес. Това възстановяване се състои от помощ за бездомните и умиращи от глад мъже, жени и деца и от реорганизацията на анархистките групи в този важен регион. За съжаление през тази война множество млади хора от движението FAUDA, които бяха главният клон на движението в Газа и сред най-умелите и елитни борци на движението, паднаха като мъченици, убити от тираничните ционистки сили. Сега нашата надежда е в ограничения брой наши младежи в ивицата, чийто брой се брои на пръсти. Въпреки това, независимо от нашите ограничени ресурси, ние помагаме на Газа. Дори в тази ситуация ние успяхме да продължим връзките между анархистите в Западния бряг и Газа, които нищо не може да прекъсне – дори бомби, ракети и израелски войници. Ние трябва да приемем, че войната носи военни обстоятелства. Войната отнема нашите приятели и близки, кара ни да умираме от глад, разрушава домовете ни и ни ранява. Поради това ние не трябва да позволим клончето на анархизма в Газа да бъде прекършено. Наш дълг е да го опазим и да го окрилим, за да можем да видим как това клонче на анархизма в Газа процъфтява в идните години.
Западният бряг: Горящият пламък на борбата
Западният бряг е земята източно от Израел. Той е дом за почти 3 милиона палестинци и ще е сърцевината на всяка бъдеща палестинска държава. Израел взима контрол върху него от Йордан през 1967 г. и позволява на еврейските заселници да се преместват там, въпреки че палестинците и по-голямата част от международната общност го смятат за незаконно окупирана палестинска земя. През 1967 г. Израел води война с Египет, Сирия и Йордан. Израел напада пръв, но твърди, че това е било предварителна атака, изпреварваща очаквана египетска атака. Арабите не са съгласни и възприемат Израел като агресор. За шест дни Израел побеждава арабските сили и превзема Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордан. Израел контролира Западния бряг от Шестдневната война насам. За много евреи това е на теория прекрасна история – Западният бряг – наричан от Израел „Юдея и Самария“ – е бил важна област в древната еврейска държава. Там се намират множество свещени за евреите места като например пещерата на патриарсите [the Cave of the Patriarchs] в Хеброн [Hebron], до която евреите преди не са имали достъп. На практика израелският контрол върху Западния бряг означава военна администрация върху територия пълна с палестинци, които трябва да търпят израелско потисничество. В Западния бряг живеят около 700 000 еврейски заселници, много от които живеят близо до границата с Израел. В една евентуална сделка между двете държави значителен брой заселници ще трябва да напуснат Западния бряг, а някои заселища по границата ще трябва да станат израелска територия. Преди две години броят на заселници, които ще трябва да напуснат Западния бряг, беше около 185 000, но този брой най-вероятно се с увеличил.
Израелската акция срещу един бежански лагер в окупирания Западен бряг причини някои от най-големите разрушения от десетилетия. Жителите на лагера казват, че тази ескалация потвърждава това, от което те се страхуват най-много – окупираният Западен бряг е следващата цел на Израел. Миналата седмица поне петима палестинци, включително един тинейджър, бяха убити по време на израелска военна акция в град Тулкарм [Tulkarem]. По време на тази ескалация на насилието в петък САЩ и Европейският съюз приеха санкции срещу фанатични израелски заселници, извършващи насилие срещу палестинци в окупираната територия. Докато палестинците в окупирания Западен бряг гледаха иранските ракети, летящи към израелски цели, те се тревожеха за друг вид насилие на земята. Въоръжени израелски заселници щурмуват палестинските села всяка нощ. Тези атаки са част от по-обширната ескалация на насилието срещу палестинци от 7-ми октомври насам. Миналия месец тълпи от израелски заселници беснееха из окупирания Западен бряг, атакуваха палестинци и техните домове и убиха двама души. Най-новата вълна от насилие започна след като едно 14-годишно момче от незаконен охранителен аванпост изчезна и по-късно беше намерено мъртво. Нарастващото насилие на израелските заселници срещу беззащитните хора в Западния бряг накара революционни групи от младежи да излязат на [бойното] поле, за да защитят своите градове и села. Западният бряг е центърът на борбата срещу окупиращия ционизъм и тази борба ще продължи до освобождението на Палестина.
Газа: Истинското място на борбата между човека и дявола
Войната на Израел срещу Moqawamah [Съпротивата] в Газа уби десетки хиляди, причини хуманитарна катастрофа и увеличи вероятността да има по-обширен конфликт в Близкия изток. В Газа живеят около 2.3 милиона души и Газа е едно от най-гъсто населените места на света. Около 1.7 милиона от тях са бежанци или деца на бежанци, които са били принудени да напуснат домовете си по време на войната от 1948 г. Дори преди най-новата война около 81.5% от населението живяха в бедност според агенцията на ООН за палестинските бежанци UNRWA. През 1987 г. палестинците в Ивицата Газа и Западния бряг въстанаха срещу израелската окупация в Първата интифада. Втората интифада избухна в Газа след провала в мирните преговори през 2000 г. Израел прибра своите заселници и войници от територията през 2005 г., но продължи да контролира земните и морските граници на Газа с изключение на контролно-пропусквателния пункт с Египет. Палестинците в Газа се бориха в множество конфликти с Израел от тогава, включително 50-дневна война през 2014 г. Сблъсъците обикновено се състоят от палестински ракети срещу Израел и израелски въздушни и артилерийски бомбардировки срещу Ивицата Газа. Най-голямата война избухна на 7-ми октомври, когато Хамас, в отговор на безбройните престъпления на Израел, извърши военна акция срещу Израел.
Според Министерството на здравеопазването в Газа до 4-ти април е потвърдена смъртта на 33 037 души в израелските атаки по въздух и земя. Ранените са 75 668 и има хиляди неразпознати мъртви под руините. Министерството заяви, че 40% от убитите са деца. Според UNRWA към 16-ти март 1.7 милиона души – повече от 75% от населението на Газа – са били принудени да напуснат домовете си след 7-ми октомври, някои от тях няколко пъти. Повече от 1 милион бежанци са в Рафах [Rafah] в най-южната част на Газа близо до границата с Египет. Повече от 60% от жилищата са разрушени, 392 образователни институции, 123 линейки и 184 джамии. Главното електричество бе спряно през октомври. Наблюдателите на световния глад от Integrated Food-Security Phase Classification (IPC) казаха на 18-ти март, че опасен глад е неизбежен и вероятно ще се прояви в северна Газа през май и ще се разпространи из цяла Газа до юли. От IPC казаха, че 70% от хората в части на северна Газа страдат заради най-тежка липса на храна, надвишаваща повече от три пъти границата от 20%, която определя опасния глад. Като цяло 1.1 милиона жители на Газа – половината от населението – изпитват катастрофална липса на храна. Системата за здравеопазване в Газа е напълно срината, казаха на 19-ти март пред ООН западни лекари, които посетиха палестинската територия. UNRWA каза на 22-ти февруари, че само 12 болници функционират и то частично, но има повече от 300 000 записани случая на тежки инфекции на дихателните пътища и повече от 200 000 записани случая на водниста диария. Сателитният център на ООН каза на 21-и март, че според анализ на сателитните снимки 35% от сградите в ивицата Газа са разрушени или повредени в израелските атаки.
Расте тревогата за десетки хиляди цивилни град Бейт Лахия [Beit Lahiya] в северна Газа след като израелските войници нападнаха с „екстремна сила“ и заповядаха на палестинците да бягат незабавно. Медиците в Газа продължават да търсят тела в масовия гроб в болница Nasser в Хан Юнис [Khan Younis], където до сега бяха открити повече от 300 тела. Израелските военни обявиха, че се оттеглят от северния град Бейт Ханун [Beit Hanoon], след като го щурмуваха с голям брой войници. Те обаче са разрушили всички останали сгради, включително училища и обществени сгради и са превърнали града в пустош. Бомбардировките продължават в град Джебалия [Jabalia] с цел да разрушат повече домове и сгради на UNRWA. Получаваме новини, че много хора са ранени и биват прехвърляни в частна клиника, за да бъдат подготвени за прехвърляне в болница Ahli Arab. Палестинците са принудени от израелските бомбардировки да напуснат домовете си в северна Газа само няколко седмици след като се завърнаха. Много казват, че бомбардировките са толкова интензивни, колкото в началото на войната.
Къде е моето място в тази борба?
Всеки човек, който обича Палестина и нейния потиснат народ, може да участва в този цивилизационен конфликт. Анархистите, които мразят ционисткия apartheid, могат да играят много по-важна роля, подкрепяйки анархисткия фронт на анти-ционистката съпротива. Това е общата цел, която обединява анархистите по целия свят.
Дарения
Без съмнение най-добрият, най-лесният и най-ефективният начин, по който можете да подкрепите палестинския анархизъм, е като пратите дарения. Палестинското анархистко движение се нуждае от повече ресурси, за да се развие и да привлече повече хора в борбата срещу окупаторите. Който праща тази парична помощ, води борба срещу ционизма лице в лице.
Разясняване
Движението FAUDA постоянно публикува новини и информация чрез известни членове на световното анархистко движение и чрез своите списания. Ти можеш да си ехо на този глас и негов посланик на всеки език.
Бойкот на израелски стоки
По света има много стоки и марки, чиито производители подкрепят финансово Израел и заселниците директно или недиректно. Бойкотът на тези стоки е важно революционно действие.
От страданието произлизат най-силните души. Най-великанските личности са закоравени с белези.
Халил Джубран [Kahlil Gabran]
