ЗА КРАЙБРЕЖИЕТО И ПРЕСТЪПНОТО СТРОИТЕЛСТВО

            „Закон за опазване на замеделските семи” е обвновен през 1996г., изменян 2000г., 2001г.,  влиза в сила 2004г. , и неговата цел е да „Чл. 1. … се уреждат опазването от
увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските
земи и се определят условията и редът за промяна на тяхното предназначение.”[1].
След прокараните промени, същият този закон позволява да се променя статута на
змеделската змея в строителна („Чл.
20а.  (Нов – ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) Собствениците на земеделска земя
правят искане пред кмета на общината за включването й в строителните граници на
населените места и за промяна на предназначението й.”)[2].
Един от резултатите е застроеният, унищожен и обезобразен Созопол. Друг такъв
случай е Приморско (невъзможните строежи, вече почти върху дюните). Друг случай
– Иракли. И още много. Краймосрките земи се застрояват гъсто със сгради, които
се превръщат в хотели или се дават под наем на туристи. Строителството отдавна
е надхъврлило капацитета на туризма, а строежите продължавата и това, което се
случи в Испания предстои и в България. Може би след десет години, след срив в
туризма, голяма част от новите постройки ще бъдат разрушени или запуснати, но
щетите върху крайбрежитео ще бъдат непоправими. (Друг случай
е „реставрирането” на архитектурни паметници в Созопол – с пари от ЕС под
претекст, че се „възстановяват” сгради се изменят напълно, за да изглеждат
привлекателно по най-малкото особени критерии)

            През
1995г. „Главболгарстрой” купува от държава поземлен имот №000329
в местността “Аркутино”, част от землището на Приморско, обявена
за приватизация (как се е стиганло до това обявяване и кой стои зад него е друг
въпрос). Областта е т.нар „буферна зона”[3]
между резерват „Ропотамо” и резерватът за водни лилии „Аркутино”.  Върху дюните расте пясъчната лилия, уникален
за това място вид, а в съседната гора има няколко диви животиснки вида.
„Главболгарстрой” изнасят информация, спорде която „облагородяват” мястото,
като целта им е да построят туристически комплекс. До 2000г. компанията се
занимва с това да доказва, „че е добър собственик” – да стопанисва земята (с
пари на ФАР и ИСПА), като през 2004 г. кметът на община Приморско Димитът Димитров
обвинява „Главболгарстрой” за нанесени екощети в района. Проектът за комплекса
се променя през годините (има и вариант за  огромен седемзвезден хотел с басейн, паркинг и
т.н. между дюните), като строежът, който се очаква да започне съвсем скоро,
предвижда построяването на 3, 4 и 5 звездни хотели. Резултатът от строежа би
бил – 1. Замърсяване на дюните и гората по време на строителните работи 2.
Неминуемо унищожаване на част от дюните и растителността (паркингът към
комплекса ще заеме някаква част от „буферната зона”). 3. Дивите животни, които
обитават гората, ще бъдат прогонени.  Земята
трябва да бъде обявена  за защитена зона
от вида „природна зебелжителност” и строителството трябва да бъде забранено.[4]
Междувременно „Галвбулгарстрой” упражняват натиск в Бургаската община (очевидно
с подкрепа на високи нива), за да бъде одобрен кадастриален план на местността,
който би им позволил да строят. Освен нанесените от строителството щети ще
последват още по-големи, причинни от големия брой туристи. С две думи –
„Главбулгарстрой” вече единайсет години провеждат проекта си да застроят
местността, подкрепяни от държавни служители и проектът им ще започне
изпълнението си до няколко месеца. Това трябва да бъде спряно. Вече има
достатъчно места край морето, унищожени от строителство. „Аркутино” е уникално
място, в което обитават диви животно, има редки видове растения и насекоми и
точно то трябва да бъде спасено.

Беззаконие е ограденият плаж на
„Дюни”, достъпът до който е ограничен. Много такива случаи преминават без
никаква реакция. Но ако строителните работи в „Аркутино” започнат ще бъде
нанесена огромна щета. Това, естествено, не е единственият случай. Трябва да
бъде спряно безразборното строителство по черноморието (безумните постройки в
центъра на София с разклонение на същата тема) – което стана възможно след
методичните промени в закони, прокарани от заинтересовани, които позволяват на
алчни предприемачи да унищожават крайбрежието и не само него.