Агресори и жертви в ситуация на война
Статия на чешкия анархист Лукаш Борл.
Противниците ни критикуват, че уж обвиняваме жертвите. Но анархистите не правят това. В отговор обаче виждаме как левите привърженици на национализма или „едностранчивия“ антиимпериализъм превръщат в жертви агресорите. Украинската буржоазия и украинската държавна администрация са част от украинския народ, но те не са невинни жертви, за които трябва да се застъпим. Те са агресивна сила, която, подобно на режима на Путин, тиранизира пролетариата. Ако тълкуваме света с националистически термини като „народ“ или „нация“, никога няма да видим кой е жертва и кой е агресор. Национализмът е димна завеса, която ни пречи да видим това, което се случва точно пред очите ни.
Кой е жертвата и кой е агресорът, когато започне война? Привържениците на национализма, включително и тези от левицата, винаги имат прост, но погрешен отговор. Те казват, че по време на война винаги има една нация или един народ, които са агресори, и друга нация или друг народ, които са жертви. Но този отговор не е верен, защото самото понятие за нация или народ е погрешна идеологическа конструкция. Това, което се нарича нация или народ, никога не е хомогенна група, а винаги предполага изкуственото обединение на всички социални класи с техните противоречиви интереси. Би било подвеждащо да се твърди, че например украинската нация е жертва на войната, защото в действителност само част от тази „нация“ е жертва, а другата част е агресор, изправен пред конкурентен агресор. Значителна част от така наречения „украински народ“ е съставена от украинската буржоазия, местни политици, бюрократи, полицаи, граничари, съдии и администратори на затвори. Всички те експлоатират или потискат онази част от „украинския народ“, която ние наричаме пролетариат. Критерият, според който целият „украински народ“ е отбрана жертва, е не само неточен в това отношение, но и буквално демагогски. Анархистката перспектива не подкрепя нито един народ или нация, този междукласов съюз на експлоатираните и техните експлоататори. Това, от което ние наистина се интересуваме, е (световният!) пролетариат. И ако се вгледаме внимателно, ще видим, че той страда по време на войната както в Украйна, така и в Русия, дори ако част от него клони към репресивната политика на „своите“ правителства. Истината, която националистите пренебрегват, е, че причините за страданията на пролетариата идват преди всичко от средите на управляващите класи на двете страни и на другите държави, участващи във войната.
Ако се съсредоточим върху онази част от работническата класа, която живее на територията на Украйна, образно можем да кажем, че тя се намира в положение между чука (руската държава и нейната управляваща класа) и наковалнята (украинската държава и нейната управляваща класа). Конкретно това се проявява например във факта, че когато бомбите на Путин падат върху украинските градове, режимът на Зеленски, като затваря границите за хората и ги мобилизира принудително, принуждава тези хора да останат под смъртоносен огън. Чукът нанася своя удар, а наковалнята умножава разрушителното му въздействие. Накратко, агресията идва не само от руския режим, но и от украинския му аналог.
Левите националисти твърдят, че след „сключването на формалния мир“ и/или установяването на окупационен режим в Украйна страданията на цивилното население ще продължат. Анархистите са съгласни с това. Те обаче също така твърдят, че ако монополът върху управлението на територията бъде запазен от украинската държава, страданията на цивилното население също ще продължат. Военната ситуация вече принуждава украинския режим да използва все повече методи, подобни на тези, които отдавна критикуваме при режима на Путин (криминализиране на опозицията, принудителна мобилизация, военна пропаганда, сурови мерки срещу дезертьорството, експлоатация на работниците…). Трябва ли да симпатизираме на такива методи, когато те се прилагат от режим, който формално се нарича демократичен? Или по-скоро трябва да гледаме на това като на още един от многото примери за това, че всъщност няма противоречие между капиталистическата демокрация и диктатурата? Всъщност в историята многократно е показвано, че съществува само глобална диктатура на капитала, която приема различни форми в различните части на света. А това, че тези форми никога не са фиксирани, показва реалността в Украйна, където местната държава използва продемократична реторика, но прилага същите авторитарни инструменти, които официално критикува в своя недемократичен съперник – Русия.
