ЯВЛЕНИЕТО ТРЪМП

Когато на 8 ноември 2016 г. беше обявена изборната победа на новия президент на САЩ Доналд Тръмп всички политолози, социолози, футуролози и пр. спецове се направиха на изненадани, удивени, невярващи на очите си и пр., и пр.

Съпоставяйки след „събитието“ непълните данни за състоянието на света, тези за икономическото развитие на Китай и неговите бързо растящи военни разходи, разсъжденията, изложени в статията „За кожата на мечката“, както и мрачната статистика за кризата на путинова Русия и тежките тенденции в американската вътрешна и външна политика, стигнах до изложената по-долу хипотеза за „явлението“, с която не ангажирам редакцията на вестника.

Един задълбочен преглед на проблемите на САЩ е направен в книгата: Още един шанс. Трима президенти и кризата на Американската свръхдържава на Збигнев Бжежински. (Труд, заслужаващ отделен и най-внимателен анализ с произтичащите от него изводи). В нея небезизвестният ѝ автор и стратег прави разбор на дейността на тримата американски президенти Буш-Старши, Клинтън и Буш-младши през 20-годишния период от 1988 до 2007 г. и стига до заключение, че след края на Студената война и капитулацията на СССР, САЩ са пропуснали предоставилия им се шанс да станат неоспорим „глобален лидер (т. е. господар) на планетата“ или ако напомним пророчеството на Франсис Фукуяма – да поставят „край на историята“.

Бжежински е безпощаден в оценките си за управлението на тримата президенти. Неговите „бележки“ по шестобалната система са:

Буш I – твърдо 5 (с тактическо изкуство при отсъствие на стратегически възможности);

Клинтън – неуверено 4 (с огромен разрив между възможностите и тяхното осъществяване);

Буш II – твърдо 2 (провал, вследствие неговата опростена догматична представа за света, предизвикала саморазрушаващата изолация). В перспектива третият президент довежда САЩ до ръба на пропастта. (NB: Затова навремето бих гласувал за един негов трети мандат.)

Същевременно Бжежински подлага на убийствена критика вътрешната и външна политика на САЩ през този период, вкарала ги в най-тежката и всестранна криза от историята им. Изходът от нея той вижда в нещо подобно на Горбачовата „перестройка“. Дори отива по-далече, заявявайки, че на Америка са необходими една „културна революция“ (без да уточнява трябва ли да се счупят „кучешките глави“ на американските плутократи) и „смяна на режима“. Всичко това се предлага на фона на пробуждането на живущите в „Третия свят“ 85% от човечеството. В това пробуждане на милиарди човешки същества (особено на тези от тях, които са под 25 години) Бжежински вижда най-голямата опасност за бъдещето на Америка и света, защото то ги превръща във взривоопасен фактор на грядущата революция. От тук са и непосилните и абсурдни за едно капиталистическо общество задачи, с които той иска да натовари четвъртия президент (Обама) в срока на неговите два мандата – т. е. до 2016 година.

Задачите във вътрешната политика, както ги вижда Бжежински, целят превръщането на така наречения „социален модел“ на Америка и помръкналия образ на „страната с неограничените възможности“ в привлекателна мечта за многомилиардното бедно, мизерстващо, с унижавано достойнство мнозинство на пробудилия се човешки род.
Във външната политика Збиг изисква отказ от империалистическите претенции за глобално владичество, съвместно управление на света с изгряващата азиатска свръхсила и замяна на солдатската арогантност на щатските Собакевчици и Ноздревци (герои от гоголевите „Мъртви души“) с деликатни, гъвкави и разбиращи другите народи хуманни политици. (Всичко това не е лишено от задни мисли, ако съдим по „съдбата“ на бившата „Империя на Злото“.)
В противен случай Бжежински е категоричен в книгата си: сегашната криза на американската свръхдържава ще стане смъртоносна, защото пропусне ли втория, трети шанс няма да има!

Книгата е писана през 2007 година. Оттогава изтекоха двата мандата на Обама и нито една от многобройните задачи на Щатската „перестройка“ на вътрешната и външна политика не бе решена. Като връх на всичко краят на неговия втори мандат бе ознаменуван с изборната победа на петия американски президент от ерата, последвала краха на СССР в Студената война – Доналд Тръмп.
Когато Бжежински говори за двата шанса на САЩ за съхранение на глобалното им лидерство, той има предвид мирната им реализация, предупреждавайки: ТРЕТИ ТАКЪВ ШАНС НЯМА ДА ИМА!
Защо тогава американският плутократичен елит избра Тръмп? Няма какво да се правим на идиоти – в днешните САЩ е смешно да се говори за свободни избори. Изборът на Тръмп за президент би бил невъзможен без одобрението и поддръжката на финансово-корпоративните елити и военно-промишления комплекс на САЩ. Тук нищо (включително и най-вече изборите на президент, на Конгрес, губернатори и т. н.) не става против волята и парите на тези „елити“. Тогава? Като че ли остава „немирната възможност“ за спасение на „най-добрия от всички възможни светове“?

Моята хипотеза е, че при така създалото се международно и вътрешно положение, американският естаблишмънт е  стигнал до заключение, че през следващите четири години или максимум два мандата изтича последният срок за една победоносна превантивна война на САЩ срещу главния им конкурент в борбата за световно господство – Китай, поради което властващата американска плутокрация избързва да оправи отношенията си с Русия, на която гледа като на аванпост на „атлантическата общност“ в нея – от тук и ключът за разбиране на „изненадващия избор“ на Тръмп.

На Тръмп американският елит възнамерява да възложи осъществяването на плана „Б“ за подготовка на САЩ за нова война за световно „лидерство“, което бе разклатено през близо тридесетилетното управление на предишните четирима наематели на „Белия дом“ (Буш I, Клинтън, Буш II и Обама).
Зад този план някои казват, че стои отново вездесъщият стратег на външната политика на Америка Збигнев Бжежински. Той бил предложил още през лятото на 2015 година скандалния милиардер за президент на САЩ, с цел да разтрогне един почти фатален за тях алианс на Русия с Китай.
Другият знаменит стратег на Америка Хенри Кисинджър, имайки предвид изпробваната през Втората световна война тактика, формулира същата задача така: „Да се сключи съюз с по-слабия противник от двама смъртни врагове“, Русия, за да се изолира (и ако е възможно ликвидира) по-силният – Китай.
От тук и всевъзможните обещания на Тръмп по време на неговото предизборно шоу, адресирани към Путин за едно бъдещо нормализиране на отношенията, включително признаване на анексирането на Крим, отмяна на санкциите и сътрудничество в „борбата с ислямския тероризъм“ в Сирия (и навсякъде където има… петрол).

Дали Доналд Тръмп означава война ще разберем по следващите стъпки на американския Собакевич, първата от които би трябвало да бъде увеличение на новия военен бюджет на САЩ, което е в абсолютен унисон с интересите на банките на Уол стрийт и военнопромишления комплекс, които го избраха.
Тази война не е задължително да бъде термоядрена. Към нея най-вероятно ще се върви чрез изпитаната стратегия на ескалация на локалните или „малки“ войни, на политическите, дипломатическите, икономическите, търговските, „идеологическите“ и др. конфликти, познати ни от „хубавите епохи“, предшествали всяка една от двете световни войни и от времената на миналата Студена война. Стратегия, формулирана през 70-те години на ХХ век от „кръглите глави“ на Хъдзъновия институт и изложена от неговия основател Херман Кан в книгата му „Мисли за немислимото“.

Засега, след предизборната кампания, по време на която Тръмп обяви словесна „война“ на Китай и декларира готовността си за разбирателство с Русия, въпреки путинските „демонстрации на сила“ в Сирия и Украйна и приказките му за създаване на Евразийски Съюз, е видно, че веднага след настаняването в „Белия дом“ четиридесет и петият президент се обгради с отявлени русофоби – съветници и заемащи ключови позиции в неговата администрация. Това свидетелства, че Тръмп и мощните сили, които стоят в сянка около него, възнамеряват да търсят съюз с Москва чрез „политиката на тоягата и моркова“, калкулирайки, че Кремъл няма друг полезен ход срещу апетитите на Китай и похода му към световно владичество, минаващ по суша през Евразия, освен прислоняването му под чадъра на „Атлантическата общност“.

Ако в следващите две десетилетия се запазят досегашните темпове на ръст на китайската икономика и милитаризъм, в недалечна перспектива „жълтата опасност“ ще се превърне в реалност. Тогава борбата за световно господство едва ли ще се разиграва върху „шахматната дъска“ на Бжежински, защото всичко ще се изчислява, оценява и осчетоводява не в хартийките на „световната валута“, а в стотици милиони трупове и разрушения за десетки, ако ли не стотици трилиони, с всички произтичащи от това последици!
Съществува още и възможността войната да бъде изпреварена от разпада на всяка една от изпадналите в криза свръхсили или и на двете едновременно, откривайки перспективите на една планетарна революционна ситуация.
И на последно по място, но не и по вероятност е „велурените“, „цветните“ или „пролетни“ революции на бедните от петте континента да се превърнат в истински, всеобхватен социален земетръс от 9-та степен, разтърсващ из основи и затрупващ ни под развалините на един прогнил и изживял времето си, безконечно „подновяван световен ред“.

А ако, въпреки всичко, историята завърши по „класическия“ досегашен начин, това само ще ни изпрати в изходната точка, подготвяйки следващия цикъл на разрушаване на интернационалното и социално статукво, неумолимо изправящ човешкия род пред Хамлетовия въпрос – състояние, което не може да се повтаря до безконечност, защото в последна сметка изходът от него е АНАРХИЯ ИЛИ СМЪРТ.
Който е жив, ще види, но от сега е сигурно, че предстоят съдбоносни събития, от които за многомилиардното „излишно Пето съсловие“ няма да има друг изход, освен Световната социална революция.

Георги Константинов