На Близкоизточния фронт
Бойните действия продължават в ивицата Газа и на границата между Израел и Ливан. Това е регионална война, но има изгледи да прерасне в много по-мащабна, В Ливан държавата е в руини, затова е по-правилно да се говори за конфронтацията между Хизбула и Израел. „Хизбула“ не е толкова загрижена за ивицата Газа, но работи за сметка на иранските инвестиции и вече осем месеца обстрелва територията на Израел, заради което около сто хиляди израелци от пограничните градове и кибуци са бежанци в собствената си малка страна. В Ливан, който е наполовина по-малък от Израел, също има много вътрешни бежанци и много жертви, защото израелската армия отговаря на Хизбула. А израелската защита срещу ракетни атаки е много по-ефикасна от ливанската: ракетните атаки срещу Израел не минават без жертви, но много по-често, когато се задействат сирените, хората се оказват в болници, изкълчили си краката, докато тичат към бомбоубежищата. От седмици насам интензивността на артилерийските дуели, бомбардировките и войната с безпилотни самолети на ливанско-израелската граница се увеличава. Съществува реален риск от така наречената „пълномащабна война“. „Хизбула“ е много по-мощна от „Хамас“, тя разполага с достатъчно ракети, за да унищожи цял Израел. А Израел разполага с достатъчно ракети, за да унищожи Ливан… Наскоро в региона си помислиха, че сега това ще започне: поради обстрел от ливанска територия на Кирят Шмона, градче в непосредствена близост до границата, в което някога са живели 20 000 души. То се запали и беше изоставено. За щастие израелската армия беше достатъчно умна, за да не започне контраатака след Кирят Шмона, но срещу ракетният апокалипсис никой не е застрахован.
В западните страни продължават демонстрациите „за Израел“ и „за Палестина“, без да има ясно разбиране на ситуацията. Няколко мита и от двете страни могат да бъдат развенчани. Още преди атаката на Хамас на 7 октомври, маси от хора живееха в бедност в ивицата Газа. Твърди се, че Израел е блокирал Газа. Да, но ивицата Газа има дълга граница с Египет. Египетските власти се страхуват от разпространението на идеите на Хамас (като част от движението „Мюсюлмански братя“) и също са блокирали плътно Газа. Значи Израел не е единственият проблем. Много жители на Газа са били лекувани в израелски болници, където все още тече вода и електричество от израелска територия.
По време на управлението на Хамас в Газа всяка година в ивицата постъпваха милиарди долари хуманитарна помощ от Катар, ООН, ЕС и други, без да броим подкрепата на Иран за Хамас, различните престъпни доходи на групировката и данъците, които тя събират в ивицата Газа. Казват, че по вина на Израел, жителите на Газа живеят в бедност, но Хамас разполага с огромно количество оръжия и мрежа от тунели, сравнима с московското метро.
В Израел почти всеки има познати, които са били убити или взети за заложници в резултат на нападението от 7 октомври. Това е причината за омразата и свирепостта, с която се води войната. Вярно е – израелската армия използва явно прекомерна сила, но как да се обяснят действията на Хамас, който обстрелва с ракети израелските позиции от град Рафах в Ивицата Газа, в който в мирно време живееха 90 000 души, а сега – над един милион вътрешни бежанци? Дали това не е провокация, за да бъдат убити още палестинци? Или неотдавнашната история с освобождаването на четирима израелски заложници: при израелската операция са загинали, според Хамас, стотици палестинци. Какъв друг би могъл да бъде резултатът, ако заложниците са били държани в средата на пренаселен градски квартал, а когато израелските специални части са дошли за тях, Хамас са започнали да се бият с тежко стрелково оръжие? Неотдавнашното интересно изявление на представители на Палестинската автономия, че палестинците са разменна монета за Иран в международната му експанзия, остана незабелязано.
От друга страна, вътре в Израел, за съжаление, са широко разпространени някои доста налудничави идеи, като например идеята, че окупацията на Западния бряг трябва да се запази, „защото в Танах (свещените текстове на юдаизма) е написано, че това е еврейска земя“. За евреите животът на палестинеца не струва пукнат грош(арабите с израелско гражданство се третират качествено различно). За Израел е в сила продължаващото убеждение, че бомбите и куршумите са най-добрият начин за общуване с палестинците.
Във войната на Израел с „Хамас“ справедливостта не е на ничия страна. И ако в Европа или Америка отидете на демонстрация под израелско или палестинско знаме – твърде вероятно е да прикривате престъпленията на едната страна и да пренебрегвате цивилните жертви на другата.
