От Лос Анджелис до Украйна: продължаването на войната отваря нови хоризонти за социална борба

Статия на харковските анархисти-антимилитаристи от „Асамблея“ (assembly.org.ua).

След като анархисткото движение изглежда напълно загуби интерес към ситуацията в Украйна, майската безизходица в мирните преговори се превърна в катализатор за нови събития, невиждани от миналата година. След затишието и апатията, описани в нашето интервю, представено на Балканския анархистки панаир на книгата 2025, в страната започва нова вълна от обществени вълнения.

От вечерта на 22 юли за първи път от 2022 г. насам в Киев и редица регионални центрове се провеждат политически протести, в които участват хиляди хора. Причината е приетият закон № 12414 за ограничаване на правомощията на Националното антикорупционно бюро и Специализираната антикорупционна прокуратура, които се прехвърлят от контрола на западните посолства към подчинението на Главната прокуратура като обикновени органи на президентската власт. В момента режимът е доста толерантен към тези протести, тъй като протестиращите не засягат неговите стълбове – отвличането на мъже от улиците, за да бъдат мобилизирани, затворените граници и чуждестранното финансиране на войната, – а само изискват по-ефективна политика на използване на страната като марионетка на НАТО. Въпреки че самият факт, че различните компоненти на системата, родена от крайнодесния преврат от 2014 г., започват да се поглъщат взаимно, също не е лош. Възможната дестабилизация на режима може да отвори повече пространство за антимилитаристки дейности.

Засега такива изблици възникват спонтанно и изчезват внезапно в условия на страх от затворнически присъди и жестоки изтезания. На 11 юли на входа на Южната железопътна гара в Харков тълпа от недоволни минувачи, както твърди пресслужбата на регионалната военна служба, „е изложила на риск живота и здравето на военнослужещите от районния ТЦК (Териториален център за набор и социална подкрепа — бел.прев.)“. Един от тях е паднал от някакъв удар. На мястото е пристигнала разследваща и оперативна група. На следващия ден пресслужбата на регионалната полиция заяви, че служителите на ТЦК ескортирали военнослужещ до неговата част, но при излизането от служебния автомобил той започнал да оказва съпротива, което привлякло вниманието на гражданите. 44-годишният участник в конфликта бил задържан „за нанасяне на телесна повреда на служител на ТЦК“ и му било съобщено за подозрение. Месец по-рано, на 11 юни вечерта, 29-годишен жител на Харков, който е бил преди това осъждан, бил „поканен да провери счетоводните си документи“ в ТЦК на Новобаварски район, затворил се в една от стаите, запалил някаква плат със запалка и излязъл през прозореца на втория етаж. Площта на пожара е била 800 квадратни метра. Пламъците обхванали няколко етажа, а хората вътре успели да се евакуират. Заподозряният е бил задържан през нощта и го грози до 10 години затвор. Това е първият и засега единствен случай в Украйна, в който такава сграда е унищожена от затворник по време на цялата война. Дали това е наше влияние – можем само да гадаем, тъй като самоличността на заподозрения не е разкрита.

На 29 май в град Каменец Подолски в Хмелницки регион около 100 цивилни са блокирали микробус за набор на войници, в който със сила е бил вкаран един мъж, и са нарязали гумите му. Сблъсъкът е продължил няколко часа – до късно вечерта. Не е ясно какво се е случило в крайна сметка с отвлечения мъж. Същата вечер в село Велики Березни в Закарпатска област е избухнала истинска битка между гранични войници и ромски лагер, срещу чиито жители те са провеждали контролна акция заедно с полицията и Националната гвардия по подозрение в незаконно преминаване на границата или контрабанда на хора. „По време на сблъсъка към граничните автомобили са хвърляни камъни – две служебни коли са били повредени. Започнала е стрелба, използвани са гумени куршуми. В резултат на конфликта са ранени една жена (в стомаха и ръката) и едно дете. Двама гранични служители също са били откарани в болница. Очевидци съобщават, че са били пребити началникът на постовете, началникът на разузнаването и неговият заместник. След инцидента ромите са се опитали да блокират граничната служба във Велики Березни, но тя е била деблокирана.“ Тази седмица се появиха и кадри от Волин, на които се вижда как ромско семейство прогонва наборната група с хвърляне на камъни, подобно на палестинците в Западния бряг…

На 25 май в Кременчук по време на акция по набиране двама служители на ТЦК са блъснали велосипедист. След това те са били нападнати от група от седем души, които са използвали лютив спрей и пистолет с гумени куршуми. Записът показва, че те са счупили предното стъкло на джипа. Регионалният ТЦК в Полтава добави, че в рамките на 24 часа двама от нападателите са били идентифицирани и задържани. На 21 май в Нови Роздил, област Лвов, бившият активист от Майдана и сегашен старши войник от ТЦК Нестор Дидик е бил грубо отхвърлен, когато е поискал да покаже документите си за военна регистрация. В рамките на няколко минути около 8 души се затичали, съборили го на земята, ритали го по главата и му счупили ребрата. Няколко дни по-късно полицията обяви, че е идентифицирала четирима от нападателите: местни жители на възраст от 29 до 39 години.

Броят на украинските военни, които дезертират, остава непроменен от ноември 2024 г. Десният журналист от Киев Володимир Бойко, който наскоро се пенсионира от 241-ва териториална отбранителна бригада поради възраст, публикува ефектен пост в социалните си мрежи на 8 юли:

„През първата половина на 2025 г. са регистрирани 107 672 нови наказателни производства по членове 407 и 408 от Наказателния кодекс на Украйна (неразрешено напускане на военна част или място на служба, дезертиране). Ето данните за броя на сигналите по тези членове, вписани в регистъра, разпределени по месеци:
Януари 2025 г. – 18145
Февруари 2025 г. – 17809
Март 2025 г. – 16349
Април 2025 г. – 18331
Май 2025 г. – 19956
Юни 2025 г. – 17082
И общо, от началото на пълномащабната инвазия към 1 юли 2025 г., в Украйна са регистрирани 230 804 случая на дезертиране (членове 407, 408 от Наказателния кодекс на Украйна).
Бих искал да подчертая, че горните статистически данни се отнасят само до случаите на дезертиране, за които е образувано наказателно производство въз основа на материали от официални разследвания, изпратени от командирите на военни части до ДБР [Държавно бюро по разследване] или специализирани прокуратури в областта на отбраната. Реалната картина е много по-лоша, тъй като до октомври 2024 г. ДБР систематично е отказвало да вписва в регистъра информация за фактите на неразрешено напускане на части или места на служба, а командирите на военни части дори са били принудени да обжалват в съда бездействието на следователите от ДБР. В същото време никой не търси дезертьорите и въпреки историите на ръководството на ДБР те не се връщат на служба. Така през първите шест месеца на 2025 г. са били подадени само 3538 сигнала за неразрешено напускане на военните части (3,3 % от броя на регистрираните наказателни производства през този период). През същия период само 1807 дезертьори (1,7%) са се върнали на военна служба – това е същият брой молби за освобождаване от наказателна отговорност, които са били изпратени в съда. Още 1079 (1,0%) наказателни производства са били изпратени в съда с обвинителни актове. Материалите по останалите 97,3% от наказателните производства срещу дезертьори са покрити с прах […] Преди три месеца написах, че броят на наказателните производства ще намалее – няма смисъл командирите на военни части да подават материали в Държавното бюро по разследване, тъй като дезертьорите вече не се уволняват от служба, а остават в списъците на личния състав. Затова командирите докладват за дезертиране само на Военната служба по правоприлагане.“

С влизането в сила на по-строги мерки срещу неразрешеното напускане (СЗЧ на украински) и дезертирането, ситуацията на фронта значително се стабилизира: дори Покровск и Купянск, за които се предсказваше, че ще паднат всеки момент през есента, все още се държат. Но от началото на лятото руските въоръжени сили напредват от Суми до Запорожие с рекордно за тази година темпо. Причините за това могат да бъдат различни – от намаляване на темповете на мобилизация до недостиг на атакуващи дронове в украинските въоръжени сили. Главнокомандващият Сирски заяви през пролетта, че миналата година Украйна е мобилизирала 30 хиляди човека на месец и че това темпо трябва да се поддържа и в бъдеще; в същото време според оценките настоящите цифри за мобилизация са 20-25 хиляди на месец – практически на нивото на тези, които се учат да карат ски. Това е основа за предположението, че украинските въоръжени сили скоро ще претърпят „кумулативен ефект“, подобно на армията на Асад в Сирия.

По един или друг начин все още е лесно да се срещнат хора, които са избягали от своите части, и никой не ги е търсил в продължение на шест месеца или повече. Въпреки това Алекс от Киев, заловен при опит да пресече границата, разказа на 8 юни за промените в неговия тренировъчен лагер от миналата година: „Заведоха ме от Верховина до Ивано-Франковск, а оттам до тренировъчния лагер в Ривне. Сега е много трудно да избягаш, около периметъра на ротата е изкопан ров с дълбочина около два метра и ширина три метра, в момента подготвят стълбове за бодлива тел и някой каза, че ще хвърлят заплетена бодлива тел в самия ров. Вечерта няколко инструктори с термовизионни камери се придвижват към периметъра, за да се уверят, че никой не бяга – зверовете от пети взвод седят тайно на външния периметър (който разбрал – разбрал). Обикновено бягат успешно през деня, веднага след дневната формация. Често пресичат реката, но редовно изваждат удавени оттам – точно преди два дни извадиха един. Това е 10-метров плувен участък, но за съжаление хората се давят с известна честота. Всеки ден над 30 души напускат всеки батальон, бягайки към домовете си, понякога реката не може да се справи + има блата, тиня. Е, нашият батальон е такъв, при останалите всичко е по-просто и няма ров. Батальонният командир има свои правила, въпреки че бавно налагаме анархия. Ето една песен, понякога я слушаме до палатката на високоговорителя. Вече сме правили всякакви странни неща тук. Военните правоохранителни органи редовно ни посещават. Текстовете са от истински истории.“ Анархо-рапът, който той изпрати с думите „Ние не сме войници, ние сме СЗЧ“, може да бъде слушан на руски и украински език.

На сутринта на 16 юли на тренировъчното поле Гончаривско в региона Чернигов мобилизиран войник от подразделение А3321 с фамилия Кошел стреля с автоматично оръжие по инструктори. Старши сержант Крищал и главен сержант Рекуненко са убити. Друг военнослужещ, старши сержант Скрипка, също е подложен на обстрел, четири куршума удрят неговата бронежилетка, така че той не е ранен. Стрелбата започнала, когато войниците излизали по двойки към стрелковата линия. Кошел изведнъж се обърнал и започнал да стреля по инструкторите в гръб. Един от загиналите го видял за първи път този ден. Известно е, че при пристигането си в подразделението Кошел заявил, че няма да служи и иска да замине за Русия още през 2022 г. По време на съдебния процес той заявил, че разбира действията си и че не е било в състояние на афект.

Тренировъчният център в Гончаровско е известен и като Хондурас. Може би защото там приемат всички, независимо от здравословните им проблеми. Много новобранци се озовават във военната болница в Чернигов и бягат оттам.

В руската армия, както вероятно знаят нашите редовни читатели, убиването на собствените командири е още по-разпространено. На 7 юни в украинските медии се разпространи новината, че в район Сватово в Луганска област група руски дезертьори са убили командир на военен полицейски взвод и двама от неговите подчинени, след което са изчезнали. Собственикът на проукраинския Телеграм чат на Сватово не можа да потвърди или отрече дали това е вярно. Предвид липсата на информация за издирването на бегълците, те може да са били задържани веднага след стрелбата.

На 13 юни държавната телевизия излъчи репортаж за договорния войник от Кировоградска област на име Руслан, който от май 2024 г. служи в 57-а моторизирана пехотна бригада в посока Волчанск. През януари той се връща там, след като е бил оставен без разрешение: „Имахме случай, в който на един човек от военната полиция изгориха колата, защото постоянно биеше момчетата. Така че на следващия ден, веднага щом се стъмни, аз се обърнах и си тръгнах. Започнах да получавам заплахи, че съм СЗЧ. Решиха да ми дадат урок.“ След това Руслан отново бяга и е готов да продължи да служи само в друга част. Няма подробности за този палеж.

На 3 юли районният съд в Суми осъди старши войник от въздушно-десантна част, който на 31 януари 2025 г., докато е бил в нетрезво състояние, е откраднал брониран транспортен автомобил и го е карал до дома си в село в район Лубни, област Полтава. Той е изминал няколкостотин километра. След това той казал, че е изоставил колата на пътя, защото бил много уморен и решил да си почине, а когато се събудил в горска ивица, военната полиция вече била наблизо. Въпреки факта, че обвиняемият се е присъединил доброволно към армията, изразил желание да продължи да служи и командирът му е дал писмено съгласие, той е бил осъден на 7 години затвор за въоръжена дезертация и кражба на военно оборудване. Нека другите си вземат поука, иначе какво ще стане, ако следващият похитител дойде в правителствения квартал (sic)?

През последните месеци публикувахме интервю с избягал затворник за мазето на обикновена историческа къща, където сега се набират войници; говорихме за преминаването на украинско-румънската граница с бивш украински граничен охранител на име Вадим, който дезертира, след като му беше заповядано да се прехвърли в неонацистката 3-та щурмова бригада; дадохме гласност на избягалите военнослужещи, които бяха задържани точно когато се опитаха да преминат границата и след това избягаха отново, а също и на украински ротен командир, който дезертира от Курска област до дома си в Днепропетровск въпреки травма на гръбнака и сега се готви да пресече тайно границата с Румъния…

Както показва нашата кампания за набиране на средства за 2025 г., чуждестранните анархисти и леви са напълно безразлични към упоритата и изтощителна работа по подкрепа на свободата на движение и спасяването на човешки животи. Е, това няма да ни накара да се отклоним от избрания път. Липсата на дарения може само да намали броя на хората, на които можем да помогнем с нашата информация и анализ. Дори ако на срещата през септември в Китай бъде взето решение за прекратяване на военните действия, все пак трябва да оцелеем дотогава. Войната всеки ден смазва все повече и повече нови съдби.

От Лос Анджелис до Карпатите – един път, едно решение, една борба!