Защо болшевишката революция служеше за вдъхновение в „Третия свят“?

Продължение на интервюто на Илия Троянов с Георги Константинов: Революционната мотивация

Илия Троянов: Аko „болшевишката революция е една от закъснялите модификации на буржоазните революции“, как да си обясним, че до 1970-те години служеше като пример и вдъхновение в цял свят, най-вече в „Третия“: с влиянието на СССР, със заблуждение или с нещо друго?

Георги Константинов: В нашата кореспонденция отговорите на комплексни и комплицирани въпроси могат да бъдат само схематични, конспективни и резюмирани. За да им отговоря ще ги разглеждам един по един, като започвам с първия. За повече яснота са ми нужни някои дефиниции и исторически бележки/примери.

Първо трябва да обясним какво разбираме под закъсняла модификация на буржоазната революция?

Буржоазната революция е капиталистическа революция, тоест в резултат на нея се „ражда“ капиталистическо общество – независимо от записаните върху знамето ѝ СВОБОДА, РАВЕНСТВО И БРАТСТВО, характерни за него са отношенията на експлоатация на наемния труд от капитала. Ембрионът на това общество се развива в утробата на докапиталистическото – това обикновено е вариация на феодалното общество. В класическия случай на Великата френска революция капиталът е частна собственост, а в политиката на „плурализма“ на собствениците съответства многопартийна парламентарна система.

Когато „раждането“ закъснее и на него акушира една маркс-ленинска партия, както се случи в Руската империя, капиталът бива етатизиран и на единствения капиталистически монопол – държавния – в политиката кореспондира диктатурата.

Закъснението се дължи на факта, че самодържавието се е съхранило по-дълго от френския абсолютизъм през 18-ти век и в развиващия се в утробата му капиталистически ембрион доминираща е станала тенденцията на концентрация и централизация на капиталите. Вследствие на нея се извършва уедряването им, т.е. поглъщане на дребните и средните от едрите капитали. Така се създават монополите. Логическият развой на този процес е все по-малко на брой най-едри капитали. Финалът е поглъщането им от Левиатан – държавата. В случая на Руската революция акушерката ВКП (б) етатизира цялата икономика и вместо частният се роди държавният капитализъм посредством диктатурата на партийната, административна и военнополицейска бюрокрация.

ДИКТАТУРА + ЕТАТИЗАЦИЯ = ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ

Това именно разбирам под закъсняла модификация на класическата буржоазна революция. Видяхме, че тя се извърши в една изостанала полуфеодална страна, в която наред със самодържавието и помещиците имаше и капиталистически монополи, създадени с руски и чуждестранни капитали.

Това беше характерно и за страните от „Третия свят“, където вместо самодръжци управляваха диктатори, а нивото на социал-икономическото и политическото им развитие беше около руското от 1917-а. Сходните условия в Китай, Куба, Виетнам и редица други страни от Третия свят породиха сходни последици.

За „победата“ и влиянието на Руската държавнокапиталистическа революция роля изиграха и ред допълнителни условия:

• Манифестът на Маркс и Енгелс с неговите 10 точки е най-точната и адекватна Програма на „строителството“ на държавния капитализъм. Тя бе прегърната от много партии в Третият свят, който беше колонизиран от Западните частно-капиталистически империи, срещу които масите водеха своята антиколониална или национал-„освободителна“ борба.
• СССР беше страна във възела от империалистически противоречия – и понеже враговете на моите врагове са мои приятели, Москва стана естествения съюзник на някои колонии и полуколонии от Третия свят. (По време на Втората световна война в много от британските и френски колонии са гледали на Хитлер като на освободител. Апропо – национал-„социализмът“ е преход от частния към държавния капитализъм.) СССР ги подкрепяше, за да ги колонизира под друга форма, за да разполага със суровините им, да ги ползва като военни бази и за да отслаби по този начин големите си съперници от Запада
• За отбелязване е, че в много от „соц“-страните (не само в Източна Европа) се разгънаха антиколониални и класови борби срещу Москва и срещу режимите, които бяха инспирирани от „съветския“ пример.

Особено показателен е китайският случай. Първоначално Пекин поиска „равнопоставеност“, а по-късно предяви имперски аспирации. Когато СССР „слезе със скимтене“ от световната арена всичките така наречени „съветски“ „социалистически“ републики се разбягаха от прегръдките на Русия.

Очаквайте последната част на интервюто на Илия Троянов с Георги Константинов: Съпротивата срещу днешната диктатура