Защо да заменим корпоративните социални медии и приложения за комуникация?

Очаквайте: Подкаст по темата за корпоративните социални мрежи и техните алтернативи

Случвало ли ви се е да си говорите с любимият(та), с приятел(ка), с познат(та), за нещо, на което след кратко време попадате в мрежата като реклама. Повечето хора са чували за подобни случаи, но понякога не са достатъчно наясно защо се случват и задълбават в дълбоки конспиративни теории за следене и масово подслушване.

Всъщност това не е таен заговор, а откровена политика на употреба на потребителите.

Нека изключим подслушването от темата, понеже официално е незаконно! Извън него, голяма част от корпоративните приложения ни следят постоянно как използваме услугите им. Инструментите на корпорации като Facebook, Google или Apple за статистическо профилно таргетиране са стигнали в маркетинговите си подходи до кулминация, граничеща с масова хипноза и реална манипулация, като целта им, разбира се, е единствено печалбата.

Най интересното е, че голяма част от хората, които са наясно с това, продължават да ползват техните приложения.

Защо?

Може би защото предлагат добри услуги, инструменти и забавления или защото са масови и разпознаваеми. Защото като голяма част от тях са и безплатни, което прави нещата още по-привлекателни. Всичко това е вярно. Защо тогава да спрем да ги ползваме?

Нещата всъщност не са безплатни.

Цената която плащате, използвайки корпоративните приложения е огромна! Просто не я взимат директно от вас.

Замислете се – какви инвестиции отиват в рекламния бизнес? И колко взимат от производителя или търговеца за досадните реклами, които постоянно ни облъчват?

Много хора ще си кажат: без реклама бизнесът не върви, но не е точно така. Пример са Xiaomi, които започнаха продажби на евтини и сравнително качествени стоки. Популярността им може да се сравни с тази на Samsung или Apple. А тактиката им беше просто да не наливат огроми бюджети в реклама. Огромни суми, които се отразяват и на цената. Които спокойно можеха да бъдат разпределени в заплатите на работещите. И които се измерват с нашето време и нашата концентрация, похарчени доброволно в рекламите на скъпите устройства.

Проблемът, обаче, не се изчерпва с цената, която плащаме.

В галопа си за повече популярност, корпорациите са принципни само в едно – печалбата. Това оставя рекламните и, ако щете, пропагандните средства, съсредоточени в ръцете на послушните рекламодатели. Така се засилва (невидимата) цезура на онази информация, която би възпрепятствала печалбите. Дори политическите пристрастия са пълноценна част от тази цензура.

В САЩ се забелязва тенденция на утвърждаване на крайни политически позиции, почти без допирни точки между електората на двете партии. Това е в следствие от корпоративните социални мрежи като Facebook и Twitter и алгоритмите им, които, според интересите на потребителя, публикуват строго определени клипове, статии, подкасти и прочие в конкретната гама. Самата гама е силно зависеща от платежоспособноста на рекламиращите се. Това до голяма степен пречи да бъдат видяни и двете гледни точки в случая на политическите опоненти, като потребителя остава сляп за другата страна, дори когато тя харчи същото количество пари за реклама. Незаплатените политически убеждения, като тези на анархистите, остават само в рамките на собствения им кръг познати.

Причините да не ползваме комерсиалните приложения не свършват дотук.

Продажбата на данните за всеки един от нас също е много често срещано явление. То остава трудно контролируемо, тъй като обещанията за сигурност и права на главната страница на почти всички корпоративни приложения, са заобиколени още с регистрацията ни. Всъщност повечето от нас се съгласяват с условията за ползване с отмятане на едно-две тикчета в досадата си. Няма как да четем огромните документации, за които повечето пъти ни е нужна адвокатска кантора, за да разберем какво пише и какви могат да бъдат последствията след съгласието ни. Затова реално дори не знаем как се ползват събраните данни от нашето сърфиране, било то от Facebook, Google или някоя друга корпорация. Това прави всички ни лесни мишени за манипулиране и контрол от всеки желаещ, с достатачно средства или/и власт, за да има достъп и контрол върху тези данни.

Вече се можем да видим дори по комерсиалните медии как официално Google предоставя данни на властите в САЩ, как Facebook е под контрола на службите за сигурност на всяка държава, в която е достъпен (в България това са ДАНС).

Ако има свобода на словото, тя не е в корпоративните мрежи!

Това е борба за контрол над масите. Не е конспиративна теория, а официална реалност – за създаването на законите, чрез които да бъде контролирано населението, и за прилагането им се грижат депутати, бизнесмени, служители на реда и корпоративни инженери. И не го крият.

Но най-лошото е, че ние ги подхранваме и поддържаме, като използваме корпоративните социални мрежи. Така правим по-силни не само капиталистите, но и репресивните методи на всяка една държава.

Въпросът, защо трябва да спрем да ползваме комерсиалните социални медии и приложения за комуникация е наистина сериозен! Поради изброените причини и като част от борбата ни с капитализма и диктатурата, видима или не, това също трябва да бъде част от битката.